Убийството на легендарния сикаджия Милчо Бонев-Бай Миле преди 18 години е вдъхновено от холивудски филм за Ал Капоне. Бай Миле и гардовете му са разстреляни на 30 юли 2004 г. в ресторант-градина „Славия“ досущ като по сценария от “Клането в деня на Свети Валентин”, пише "Телеграф".

В горещия юлски ден седмина наемни убийци, облечени и маскирани като полицаи, въоръжени с калашници, слизат от джип „Нисан“ със син буркан и нахлуват в ресторанта с викове “Полиция! Ръцете на тила!”. Минути по-рано тук да обядва е влязъл 43-годишният Бай Миле заедно с гардовете си Любомир Николов на 36 г., Георги Узунов на 29 г. и 31-годишния Веселин Миланов.

В компанията им е и пазарджишкият сводник Методи Маринков на 38 години. Денят е петък, часът е 15,20. Предрешените като полицаи килъри откриват огън с автоматите и за секунди правят на решето шестимата. След това се оттеглят от заведението, тръгват с джипа с мръсна газ и офейкват. По-късно возилото им е намерено опожарено в района на Княжево.

Сюжет

Действието във филма „Клането в деня на Свети Валентин“ се развива на 14 февруари 1929 г. Тогава шестима наемници, облечени като полицаи, нахлуват в автосервиз с викове „Не мърдай! Полиция!“. Принуждават седем мъже да застанат с лице до стената и после ги разстрелват с автомати. Избитите са членове на бандата на прочутия Джордж „Бъгси“ Моран.

Основен заподозрян като поръчител е Ал Капоне. Дотук са приликите с филма, следва действителността. А тя е съвсем българска. След продължително разследване криминалистите откриват в опожарения джип оцеляло шише от минерална вода, българска военна бронежилетка, произведена във ВМЗ „Сопот“, и няколко отпечатъка.

Макар да има подозрения, че наемниците не са българи, а прословутата хърватска банда, прочула се като „Фабриката за убийства“ на Роберт Матанич, по уликите криминалистите стигат до Тихомир Дочев-Мравката. Оказва се, че слюнката по оцелялата бутилка от вода е негова.

Постепенно покрай Мравката разследващите влизат в дирите на още трима предполагаеми извършители – плевенчаните Анатолий Мънков-Плъха, Стилиян Георгиев-Мишката и софиянеца Георги Стефанов.

След 10-годишна съдебна сага делото приключва с оправдателни присъди, а част от набедените от прокуратурата за убийци осъждат държавата. Последен преди година Георги Стефанов взе 30 000 лева обезщетение за това, че несправедливо е бил обвинен и е лежал по арестите.

Връзка

Сръбската връзка в убийството на Бай Миле обаче се разследва паралелно, но така и не е финализирана, а остава само на ниво хипотези. Насоката е свързана с близките отношения на покойния бос със Земунския клан и контактите му с наркобоса Сретен Йосич-Йоца Амстердама. Твърди се, че именно Бай Миле е осигурявал хероина за западната ни съседка.

По публикации из сръбския печат местната мафия е убила Бай Миле, защото се е опитал да измести от каналите с наркотици хората на Милорад Улемег-Легия.

Така или иначе едно от най-кървавите престъпления у нас остава неразгадано. През 2011 г. сръбската прокуратура предава на българските власти показанията на хърватина Томислав Марянович, че 58-годишният Слободан Джурович-Кардинал - кумът на Сретен Йосич, е поръчал убийството на Бай Миле.

Кардинал искал сам да поеме контрола над наркотрафика, влизащ в Сърбия, без да зависи от партньори в България. Марянович твърдял, че след ареста на Сретен Йосич в София и екстрадирането му в Холандия през август 2002 г. Бай Миле трябвало да стане изкупителна жертва. Българският съд обаче не допусна хърватинът да бъде разпитан по делото у нас.

Слухът, че Бай Миле е убит именно защото не е помогнал Йосич да не бъде заловен, остава. Факт е, че у нас се появява и т.нар. Фабрика за убийства, банда, водена от Роберт Матанич, който заедно с Иван Може и още няколко хървати са сочени за извършители на серия поръчкови убийства на знакови фигури от ъндърграунда у нас. Тази линия на разследването обаче така и не е завършена докрай и нищо не е доказано напълно.

Опити

Убийството на Бай Миле е втори опит за ликвидирането му, вече успешен. Първият претърпява фиаско. Самият Милчо Бонев невинаги е в ъндърграунда, а дори е на страната на закона. Промените в България на 10 ноември 1989 г. заварват Милчо Бонев в редиците на Народната милиция. Тогава той е 28-годишен.

На служба е като старшина в Самоков и вече носи прякора Бай Миле. Някъде през 1991 г. напуска редиците на МВР и става част от групировката ВИС.

Отговаря за охраната на кръчмите и хотелите в Самоков и Боровец. Влиза в конфликт с босовете на ВИС – братята Васил и Георги Илиеви, и става част от новата силова структура СИК заедно с братята Красимир и Николай Маринови, Младен Михалев–Маджо, Румен Николов–Пашата, Стоил Славов–Телето и др. Бай Миле е натоварен да отговаря за сигурността на сикаджийските босове.

През септември 2001 г. мощен взрив разтърсва блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Бомбата е заложена в пощенската кутия и мощността й се равнява на 800 г тротилов еквивалент.

Гръмва точно когато Бай Миле влиза във входа, придружаван от двамата си охранители. Бомбата почти не го засяга, но ранява гарда му – 30-годишния тогава Васил Костов, прочут по-късно като Васко Кеца от бандата на “Килърите”, и Николай Йорданов (36 г.).

След експлозията Бай Миле напуска България и се установява в Сърбия, където прави добри връзки със Земунския клан в Белград. Завръща се след около 2 години. Смята се, че през това време той е разбрал кой стои зад мократа поръчка. Три години по-късно новият атентат срещу него вече е успешен.

Швейцареца единствен знае кой е поръчителят

Случаят “Бай Миле” се води на неизвестен извършител, но малцина знаят, че в хода на разследването се стига до човек, който може да каже кой е поръчителят и извършителите. Човекът обаче е ликвидиран.

Става въпрос за разстреляния на 8 декември 2006 г. в София Румен Пешев-Швейцареца. Куршум го улучи в главата на излизане от жилището на приятелката му на столичната ул. “Чехов” в жк “Изток”. 55-годишният Пешев се е чувствал застрашен след убийството на Бай Миле точно защото е знаел кой е поръчал на килърите смъртта на боса му. Бил склонен да свидетелства.

Приживе той е осигурявал квартири за чужди престъпници, пристигали у нас, включително за участие в атентати. Говори се, че той е уредил убежището на Сретен Йосич в София през 2002 г. Швейцареца така и не успял да разкаже какво знае, защото преговорите да му се осигури безопасността и статут на защитен свидетел се проточили.

Магистратите дори му обещали, че ако проговори пред съда, ще му осигурят убежище по програмата за защита на свидетели. Пешев е знаел тайни и за полицаи, и за магистрати, които години наред са получавали крупни суми от престъпни босове. Самият той е сочен за дясна ръка на Бай Миле и посредник с момчетата от Земунския клан в Сърбия.