В продължение на 5 години аз бях пребиван като куче – поне 10 пъти, два пъти бях душен до степен, в която животът ми наистина свършваше, бях отровен със сода каустик, от която се разядоха венците ми и изгоря 1/3 от езика ми. Но това са само фрагменти от кошмара, на който бях подложен в положението ми на роб на бизнесмена Станимир Рагевски.

Чувствам се свободен след ареста му и съм готов да съдействам на органите на МВР и Прокуратурата не толкова, за да получа възмездие за това, че бях подлаган на системен психически и физически тормоз, колкото да се разбере цялата истина за тази хиена, която се опияняваше от насилието, извършвано над мен.

Така започва разговорът ни с 66-годишния Красимир Рашков Димитров, който обитава таванско помещение в супер центъра на Бургас, за което той твърди, че е собственост на Станимир Рагевски, пише Флагман бг.

Това е имот със златна локация, на ул. „Георги Кирков“ № 3, на популярната кафе-сладкарница „Малибу“.

Помещението е от 120 кв.м, има само покрив в по-голямата си част, няма прозорци и е свърталище на ята от гълъби. В складово помещение към същия таван, с квадратура не повече от 5 кв.м, само между четири стени и найлони вместо покрив, живее от 2019 г. жертвата на Рагевски, който всъщност е стар познайник на органите на МВР и Съдебната система в областите Варна и Велико Търново.

Красимир Димитров познава отлично всички хора, свързани с вледеняващия кръвта психотрилър, разиграващ се пред очите на бургазлии, след като наяве излязоха две убийства – на брокерката Теодора Бахлова (46 г.) и на работника Юмер Мехмед (28г.).

За тяхната екзекуция, разчленяване и укриване, обвинения към този момент имат именно бизнесменът Станимир Рагевски и неговият доверен партньор още от годините им, когато са били в затвора заедно – готвачът Деян Дичев.

Красимир Димитров разказва  кои са Рагевски, Дичев, Юмер Мехмед, Теодора Бахлова, нейната майка Стоянка Бахлова. Причината е установена връзка със заграбването на апартамент от двама починали набързо старци на ул. „Константин Фотинов“ №1, вход А, етаж 4.

Г-образната жилищна сграда на ъгъла бул. „Булаир“ и ул. „Константин Фотинов“ вече се нарича блокът на Смъртта.

На този адрес, на ул. „К. Фотинов“ №1, но във вход Г, в апартамент на първия жилищен етаж, собственост на шурея на Станимир Рагевски, на 29 октомври м.г. вечерта е застреляна с куршум в тила брокерката Теодора Бахлова, след което е нарязана на парчета и потопена в бидони с разяжда течност.

Същият този апартамент – лобното място на Бахлова, е бил обитаван от Красимир Димитров преди това, настанен там за около година от самия Рагевски.

Красимир Димитров би трябвало да е възлов свидетел за разследващите органи, защото той се оказва обитател и на още един смразяващ кръвта адрес.

В личната му карта е вписана следната актуална адресна регистрация – жк. „Зорница“, блок 62, ет. 5, ателие 3 – там на 4 август т.г. пък бе елиминиран по аналогичен начин, със същия незаконен пистолет със заглушител 28-годишния Юмер Мехмед, който след това е нарязан с електрически нож и изнесен с три бидона от Рагевски и Деян Дичев до тресавището на езерото „Вая“.

Ето разказа на Красимир Димитров:

„В Бургас дойдох през юни 2013 г., след като покрих нормативите за спасител на Северния плаж – по обява, която прочетох в интернет.

Сезонът приключих с 3 хил. лв. в джоба и с никаква идея какво ще работя през зимата. Една вечер седях на пейка пред църквата „Св. Иван Рилски“ и се чудех дали да не поема към София, където по-лесно можех да си намеря работа.

Тогава към мен се приближи възрастна двойка. Тя го придържаше за ръката, защото той определено недовиждаше. Много учтиво ме помолиха да седнат на моята пейка, за да си починат и така започна моята история със семейство Кою и Калинка Неделчеви.

Жената беше много интелигентна. Обясниха ми, че са бедни пенсионери, нямат деца, които да се грижат за тях, едва свързвали двата края с ниските си пенсии, и двамата били болни и се нуждаели от грижи.

От приказка на приказка, може и да ви се стори невероятно, се разбра, че Калинка всъщност е била приятелка на моята майка Зорка, на млади години.

Майка ми е от великотърновското село Самоводене, не знам къде са се запознали двете, но Калинка беше убедена, че като малък ме е държала в скута си. Така, спонтанно, много бързо се почувствахме близки.

(Проверка сочи, че Димитров е роден в близкото до Самоводене село Раданово през 1955 г., в семейството на Рашко и Зорка Димитрови, които е малко вероятно да са напускали някога този край и да са срещали бургазлийката Калинка, б.а.).

Интелигентността на Калинка е била подплатена и с музикална дарба, била е виолончелистка навремето във филхармоничния оркестър на Бургаската опера.

Допаднахме си, защото аз имам няколко дипломи по психология, научни трудове по психотерапия и съм образован човек.

Реших да им помогна веднага. След няколко дни закарах във варненска очна клиника Кою, оперираха едното му око от катаракта и той веднага се съвзе, вече можеше да се самообслужва.

Направих този човешки жест с мои разходи. Възрастната двойка беше благодарна – поканиха ме да живея у тях с уговорката, че ще имам покрив над главата си и ще се грижа, когато не се чувстват добре.

Още когато пристъпих прага на апартамента им на четвъртия етаж във вход А, бях потресен от неговата занемареност. Заех се с чистене, изхвърлил съм поне 10 чувала с боклуци, натрупани през годините, уплътних прозорците и освежих банята, започнах и съдебни дела с EVN, които съдеха старците за неплатени сметки за ток и с лихвите задълженията им бяха стигнали в съда към 3 хил. лв.

Успях да спечеля съдебното дело и да им опростят глобите, платих само 400 лв. лични пари, за да дойде токът.

След около 2 месеца по-късно обаче далечни роднини на сем. Неделчеви, живеещи в апартаментите на 9-ия и 3-ия етаж в същия вход, започнаха да злословят срещу мен пред съседите, че съм се самонастанил и искам да отнема от Калинка хубавия й имот, който беше с чиста площ 78 кв.м.

Подчертавам, че имотът беше само неин, върху наследствена земя.

През пролетта на 2014 г. аз се хванах като шофьор, после поработих и в строителството, не тежах на моите приемни родители, разбирахме се добре.

Затова Калинка ми направи завещание пред нотариус Б.К. Според завещанието аз получих целия апартамент, но под условие, че ще догледам двамата старци в дома им, ще наследя жилището след смъртта на двамата. 

Така дойде пролетта на 2015 г., когато ме срещна много стар мой приятел – Йовко, който сега е в Германия (Йовко е от сериозния криминален контингент, пребивавал е в затвора по времето, когато Станимир Рагевски и Деян Дичев са изтърпявали присъди – съответно за кражбата на заплати от касата на военното поделение в Равнец, а Дичев за престъпления по време на военна служба и рецидив, свързан с кражби и грабежи, б.а.).

Йовко каза, че е много доволен от живота, настанил се на работа на една тоалетна, но не можел да насмогне и му трябвал съдружник, за да делят приходите на смени.

С тази оферта ме заведе в плажния ресторант „Адам и Ева“, където ни посрещна Станимир Рагевски, (Димитров отказва да конкретизира дали е познавал кръчмаря Рагевски още от сезон 2013 г. или с него тепърва ще има вземане-даване. Ресторант „Адам и Ева“ по това време всъщност е възстановената, изгоряла да основи „Селена“ през 2010г., когато има подозрение, че самият стопанин е драснал клечката, за да ползва застраховката й.

В периода, за който говори Красимир Димитров, ресторант „Адам и Ева“ работи целогодишно и се пука по шевовете още от ранния преди обед, б.а.).

Рагевски предложи да ни предостави изцяло тоалетната, като ние поемем разходите за електричеството и периодичното почистване с фекалката.

Останалото не го интересуваше. Той печалба от тоалетната каза, че не търсел. Оказа се, че наистина се правят добри пари от три клозета.

По това време можех да си позволя ремонт в двете стаи в жилището на Калинка, плащах им тока и водата.

Един ден обаче, в края на 2015 г., получих обаждане, че Калинка е паднала на улицата и е в тежко състояние. Когато опитах да я вдигна, с помощта на още един мъж, видях огромно кърваво петно под нея, в бедрото й бе оформена рана с дълбока дупка, от която излизаха червеи.

Миризмата около нея беше непоносима. Жената имаше напреднало ендокринно заболяване и тежеше към 130 кг., поради липсата на обмяна на веществата.

Успяхме да я качим до 4-ия етаж. Повиках медицинска помощ и я настаних после в Отделението по ендокринология при д-р Г.М.

След 14-дневно лечение там, д-р Г.М. ме повика, за да съобщи, че състоянието на пациентката се влошава и че ще почине до 2-3 месеца, ако не се намеси добър хирург и не се осигури по-нататъшно лечение в специализирана клиника.

Докато мислех какво да я правя, тъй като аз нямах достатъчно пари за такова лечение, Кою вече беше много зле, тъй като през пролетта на 2015 г. се простуди и стигна до бронхопневмония.

Него го бях настанил първо в Белодробната болница в Бургас, а после му осигурих и рехабилитация в санаториум в Стара Загора.

Когато си го прибрах у дома, него аз го хранен със сламка, беше с много крехко здраве. След няколко дни изписаха Калинка от МБАЛ-Бургас, вкъщи обстановката стана много тежка за мен.

Една сутрин тя ме извика и ме посъветва да търся бързо купувач за апартамента. С част от парите тя предложи да им осигуря лечение, а с другата част да си купя гарсониера, за да бъда устроен.

Калинка ме изпрати на 9-ия етаж в същия вход, при съседката З., защото преди време тя искала да купи апартамента. З. каза, че може веднага да ни даде 40 хил. лв., защото имала само толкова.

Като разбра, че ние не сме глупави двамата с Калинка, тя обеща да отиде при адвокат А. Х., чиято кантора се намира на ул. „Александровска“.

Имала му доверие, че ще намери подходящ купувач бързо.

Стигна се дотам, че имотът бе оценен от вещо лице на 105 хил. лв., въпреки че по това време квадратният метър в тази част на града вървеше около 950 €. Така дойде юни месец 2016 г., апартаментът си стоеше непродаден, а двамата старци вече бяха много зле.

Отидох при джипито на Калинка в бившата Втора поликлиника – д-р З., с молба да даде направление да я настаним в някаква болница.

Д-р З. започна да крещи истерично и да обижда хазяйката ми, че няма намерение да я преглежда, защото цялата е в червеи и мирише и че няма какво повече да направи за нея.

Пощурях и написах жалба до директорите на МБАЛ-Бургас и до Здравната каса. Заплаших ги, че ще отида при министъра. Тогава д-р З. издаде направление и настаниха Калинка отново в Ендокринологията в МБАЛ-Бургас.

Една вечер, като се прибрах вкъщи, заварих в банята Кою – вкочанен, почернял и вмирисан. Явно беше умрял преди няколко дни. Успях да му взема част от пенсията, с която да долекувам Калинка. (Красимир Димитров не отговаря на въпроса дали е разполагал с пълномощни за пенсиите на двамата старци или с кодовете от кредитните им карти, където са постъпвали средствата, б.а.).

Тялото на Кою престоя 5 месеца в моргата, защото нямаше кой да го погребе, това не беше и мое задължение, защото имах достатъчно много грижи и разходи по Калинка.

По това време Станимир ме извика и предложи той да купи апартамента, щом толкова много сме били на зор. Явно си беше направил сметката, че ще получи имота почти без пари, но аз съм бил много наивен тогава.

Отидохме двамата с Рагевски в Ендокринологията и той още от вратата на болничната стая се развика: О, аз те познавам Калинке, ти свиреше с онази голямата цигулка в Операта“.

Жената се разчувства, много й стана приятно и каза, че е готова веднага да му го продаде. Рагевски ме изпрати още в същия момент при нотариус О.Ж., като разпореди да се започне подготовка на сделката. Уговорката беше той да купи апартамента от мен и от Калинка, после с нея да си разделим парите, както намерим за добре.

На другия ден сутринта, нотариус О.Ж. изпрати своята помощничка, с фамилия М., в болницата при Калинка, където в мое присъствие старата жена подписа 6 документа – декларации и пълномощни, с които аз да се снабдя от всички инстанции с нужното за прехвърлянето на имота. Рагевски ми даде и 400 лв., за да издават по-бързо скиците в Кадастъра, за нотариалните актове от Службата по вписванията и т.н.

Докато хвърча по нотариуси и адвокати, Калинка са я изписали от болницата и са я докарали с носилка в апартамента. Беше около 14 ч., когато се прибрах.

Заварих вратата отключена, а в стаята й до леглото, стоеше млад мъж, който заяви, че бил изпратен от адв. А.Х., да се грижи за нещастната жена, докато мен ме няма.

Самата тя ме помоли мъжът да остане при нас и да го приютя в моята стая, за да й държи ръката, докато ме няма, да й дава вода и храна. Този млад мъж се казва М.Д.

Първата вечер между нас всичко беше нормално. На втората вечер аз съм заспал, докато работеше телевизорът. М. Д. беше на другото легло. Пробудих се около 2 часа посред нощ, телевизорът все още работеше, а М.Д. го нямаше в стаята.

Нямаше го и в стаята на Калинка, а външната врата зееше отворена. За няколко минути не знаех какво да мисля. Държах главата с двете си ръце и втренчено гледах масата в моята стая. Тогава осъзнах, че липсва папката с подписаните от Калинка документи за предстоящата сделка по прехвърлянето, обявена за 10 септември 2016 г.

Хукнах към дежурния на Първо РУ. Няколко часа писах обяснения. Униформени дойдоха и вкъщи да разпитат Калинка. Установи се, че М.Д. е откраднал личната й карта и тя дори не може да се легитимира.

От този момент нататък стана много страшно за мен, защото адвокат А.Х. бе вдигнал на крак Прокуратурата, МВР и Социалните служби, беше алармирал, че аз съм измамник и че съм подготвял грабежа на имота.

Видеоматериал по темата:

Бързо получих известие, че трябва да напусна този дом, отнеха ми ключовете и ме изхвърлиха като мръсно куче на улицата, със забрана да доближавам апартамента, на който юридически и фактически бях собственик.

След 2-3 дни видях фалшифициран подпис на Калинка в подготвена уж от нея жалба, че тя ме гони от жилището си, тъй като не съм оправдал нейните очаквания. Озовах се на улицата с ясното съзнание, че ми предстоят тежки дни.

В градинката пред блока на ул. „К. Фотинов“№1 бях извикан от Станимир Рагевски, който каза следното: „Оттук-нататък аз съм шефът ти и ще изпълняваш каквото ти кажа. Сега тръгвай с мене“.

Закара ме в новата луксозна сграда на ул. „К. Фотинов“ №37 (построена от Рагевски, Бахлова и техния съдружник Ангел Костадинов, б.а.) и ме заключи в неговото мазе, намиращо се под огромния офис на брокерката Теодора Бахлова.

Мазето е без прозорци, имаше проблем с пукнати тръби на канализацията и по целите стени беше плъзнал мухъл. Прекарах 6 месеца в това мазе заключен, без една стотинка, през няколко дни Рагевски ме навестяваше, за да ми остави храна, беше взел и личната ми карта, за да не избягам.

Така, един ден, в офиса на Бахлова влезе нейната майка Стоянка Бахлова, която усети моето присъствие под земята, защото непрекъснато повръщах от мухъла и липсата на нормална светлина.

Тя явно имаше ключове за приземието и ме намери: „Кой си ти? Веднага сваляй тези мръсни дрипи“, каза Стоянка Бахлова.

Вкара ме веднага в банята на партерния етаж, докара чисти дрехи и ми донесе манджа . Като видя, че съм кожа и кости и целият насинен от честите побоища на Рагевски, който изливаше гнева си върху мен, заради несъстоялата се сделка, тя толкова ме съжали, че позволи нощно време да се качвам в офиса на дъщеря й и да спя на нейния диван, осигури и чисто одеяло. Това беше тайна само между мен и баба Стоянка.

Закърпих по този начин до февруари 2017 г., когато внезапно в офиса се появи самата Теодора Бахлова.

Тогава тя вече живееше и развиваше бизнес в Англия и за мен това бе огромна изненада. Като ме видя на дивана, увит с одеялото, започна да крещи, да псува, беше направо откачила от злоба.

Обади се на Рагевски, който пристигна много бързо и с любезен тон ме покани да слезем двамата долу в неговото мазе. Заключи ме и тогава ме преби като куче – с ритници по главата, корема и гърдите. Главата ми се поду като футболна топка. Нямах място без белег от юмрук по лицето. Остави ме дни наред заключен и напълно безсилен да повикам някаква помощ.

След повече от 10 дни пристигна отново, за да провери дали съм жив. Тогава, от глупост, аз го помолих да ме освободи, за да отскоча до кантората на адвокатката М.П., която беше стара приятелка на Калинка и знаеше цялата ни история.

Смятах да я помоля да заведе дело в моя защита пред съда. Това обаче още повече вбеси Рагевски, след което той ме натовари в белия си Мерцедес А9052 и каза, че потегляме за Сливен, защото е решил да послуша съвета на зет си от София (има предвид адвокат Иван Болярски, брат на съпругата му Елена и собственик на апартамента във вход Г на ул. „к. Фотинов“№1, където е застреляна Бахлова, б.а.).

По пътя за Сливен, Рагевски съобщи, че апартаментът ще бъде купен от трети човек с малко име Тодор, който плавал с корабите и щял да го вземе за дъщеря си Евгения.

Този Тодор щял да ни чака в някаква кантора в Сливен, като преди това аз трябваше да получа документ от сливенска банка, че на мое име там са преведени 50 хил. лв.

По пътя Рагевски проведе разговор по телефона, стана нещо непредвидено, което го извади от релси, изрита ме от Мерцедеса и ме повали в канавката на една отбивка. Риташе ме като животно, на почивките ме заливаше с вода от туба и продължаваше да ме бие.

Този път обаче пазеше главата ми, за да нямам видими белези, понеже все пак му трябвах да ме покаже пред хората. Тук вмъквам, че Калинка вече беше починала. След като си изля целия гняв, той реши да се върнем обратно в Бургас, за да ме заключи в мазето, но този път забрави , че ми е дал личната карта.

Благодарение на този негов пропуск, няколко дни по-късно успях да избягам от мазето, докато той се разсейваше в разговор със собственик на имот от горните етажи на луксозната кооперация.

Побягнах и се скрих в отсрещната сграда на №36, където е ателието за поправка за мобилни телефони на Атанас Шаламанов. С него се познаваме отдавна. Помолих го да извика Йовко веднага. Така тримата взехме решение, че най-добре ще е за Йовко и за мен да избягаме двамата в Германия.

Още на следващия ден бяхме в Берлин, където изкарах 7 човешки месеца. Събирах амбалажа от бутилки и кенчета и го връщах в магазините срещу заплащане от автомат.

Така спечелих близо 3100 евро, но в един хубав летен ден на 2017 г., докато се излежавах в парка с колелото си, пристигна униформен полицай и ме откара в близкия участък.

Показа справка от компютъра, че съм издирван от български съд по започнало съдебно дело. Искането за връщането ми в България било от някой си адвокат с фамилия Ф.

Върнаха ме със самолет веднага. По пътя разбрах, че са се събрали 10-12 далечни роднини на Калинка, които са наели именно този адвокат Ф. да ги представлява в съда срещу мен – в спор за имота. На гарата ме посрещна самият Рагевски и заяви, че е уредил твърдо аз да стана собственик. Гарантира, че е успял да си върне от адвокат А. Х. откраднатата папка, но срещу цена от 10 хил.лв., които двамата трябва да му платим.

Така Рагевски успя да ми измъкне 2500 € от спечеленото в Германия - още на гарата, като каза, че другите 5 хил. лв. щял да ги даде той.

На другия ден сутринта ме изведе от мазето и ми показа съдържанието на папката – всички декларации и пълномощни, завещания, нотариални актове и скици бяха вътре. Всичко беше точно.

Двамата отидохме в кантората на адвокат Ф., където ни чакаше още един адвокат – с фамилия Т. Мен ме оставиха отвън, тримата влязоха вътре. След известно време Рагевски излезе в коридора и каза, че адвокатите Ф. и Т. искат от нас общо 3 хил. лв., за да свършат необходимото в съда.

Изтръгна ми последните 500 €, които имах, каза, че останалите ги плаща той от собствения си джоб. Използвах момента, че беше в добро настроение и се примолих повече да не ме заключва в мазето. Тогава ме закара в апартамента на зет си във вход Г., ет. 1 на ул. „К. Фотинов“№1. Даде ми и ключове и се представях пред съседите като наемател.

В този период аз вече бях продал имота на Тодор, беше май 2018 г. Дъщеря му Евгения стана собственик на апартамента от вх.А, а аз така и не получих обещаните 50 хил. лв. 

Квитанцията, която ми показаха за тези пари се оказа с преведени цифром и словом 50 лв. Нищо не можех да направя, трябваше да се примиря.

Тогава изгоря внезапно ресторант „Адам и Ева“. Запали го Юмер Мехмед.

От него лично знам това. Той беше там 3 години барман и сервитьор, изпълняваше всякакви поръчки на Рагевски. Там беше и Деян Дичев, който обаче не правеше лошо впечатление, освен със странното за мен поведение на вярно куче, беше му повече от слуга, обръщаше се към Рагевски винаги с титлата „началник“.

За нищо не му противоречеше. Ресторантът вече беше много западнал и бяха дошли новите концесионери, които вдигнаха наема, идеята на Рагевски беше да се възползва от застраховката. Даже караше мен да му ставам свидетел след палежа, но не се наложи.

Последно с Юмер се видях през юли т.г. – на два пъти. Първият път беше в началото на юли. Тонът му беше сравнително нормален, имаше следната молба: Кажи на шефа най-сетне да ми вдигне телефона, защото имам с него уговорка. Не стига, че не ми плати за „Адам и Ева“, ами сега иска да ме извърти и за друга услуга, по която ми обеща 25 хил. лв., а се покри“.

Буквално броени дни преди да изчезне безследно, засякох Юмер и приятелката му Габриела на главната улица. Той беше не на себе си от нерви. Изсъска в ухото ми: "Отивай и казвай на Рагевски, че до няколко часа ще го вкарам в затвора!"

Един ден, през 2018 г., Рагевски ми донеси две бутилки Шуменско пиво от бомбичките, в апартамента на зет си – като подарък, тръгна си веднага.

Още с първата глътка установих, че поглъщам силно разяждащо вещество, не можех да си поема дъх, плюех кръв, отровата разяде венците и устните ми, започна да гори езикът ми.

Виех от болка и извиках Бърза помощ. Изгоря 1/3 от езика ми, (показва как изглежда вътрешността на устата му, за да удостовери, че действително част от езика липсва, с това Красимир Димитров обясни, че има проблем с говора и леко фъфли, б.а.)

Мога да докажа, че бях отровен с бирата, от която отпих не повече от 20 грама, инстинктивно се спасих. Зъболекарят каза, че това е сода каустик.

Лекуваха ме с много скъпи мехлеми, които бяха заплатени от две доброволки на хуманитарната организация „Каритас“ – Деси и Ася. Те могат да докажат и кой е лекарят, при когото редовно ме водеха, докато се съвзема.

През този период, Евгения бе предприела сделка по прехвърляне на апартамента на Калинка на името на Рагевски.

Вероятно Рагевски е подготвял моето физическо унищожение, за да не го изнудвам впоследствие за пари. Една нощ, в тъмното бях нападнат в коридора на апартамента на зет му, докато го отключвах, за да си вляза, бяха двама, бях пречукан жестоко и душен с възглавница.

Счупени ми бяха няколко ребра. Имам съмнение, че единият беше Юмер.

Сутринта се появи Рагевски и преструвайки се на изненадан ме попита: „Аверче, какво е станало с тебе?“, донесе риванол и бинтове, някакви сокове и ме изостави.

За мен се грижеха от „Каритас“. После внезапно се промени отношението му. Един ден се оплака, че зет му от София недоволства и иска апартаментът да бъде освободен. Регистрира ме в новопридобит от него имот в жк. „Зорница“ блок 62, където по-късно беше застрелян Юмер. Аз там не съм стъпвал.

Реално ме настани в коптора без покрив на тавана на ул. „Георги Кирков“№3, където живея трета година. Аз тази зима там нямаше да мога да изкарам, защото вече се чувствам доста изнемощял. Синът му Данаил онзи ден ме повика в „Малибу“ и каза, че трябва да изчистя целия таван от гълъбите, но това са тонове фекалии, за което няма и кой да ми плати.

Сигурно ще се наложи да се махна оттук и да търся подслон някъде другаде. Но аз съм щастлив, защото се освободих от робството на Рагевски, което ме водеше към сигурна скорошна смърт. Надявам се МВР и Прокуратурата да погледнат сериозно на този разказ пред вас и да разпитат по-подробно всички хора, които са били близки на Рагевски. Аз съм готов да свидетелствам безрезервно.

Ходил съм в апартамента на Стоянка Бахлова на ул. „Оборище“ №38 през лятото на 2020 г. Там ме изпрати Рагевски, за да чистя гнусни неща, които не искам да се разнасят из медиите. Готов съм да обясня на органите на реда“.

С тези думи се разделяме с Красимир Димитров, който преди това ни насочва към сервиза за поправка на мобилни апарати на същата фатална улица "Константин Фотинов", в стара еврейска къща, на номер 36.

Молбата му е да проведем разговор с наемателя-техник Атанас Шаламанов, който и според други наши източници, от много години е навътре с информацията, касаеща семейството на Станимир, Елена и сина им Данаил, и пред чиито очи са преминали интересни сцени през годините, прекарани между улиците „Константин Фотинов“, „Георги Кирков“ и „Лермонтов“.

В един малък отрязък около Първо РУ, под носа на цяло поколение полицаи, са се разигравали всякакви схеми, достойни за мафиотски сериал.

Очаквайте след малко разказ за другото лице на Красимир Рашков Димитров, познато от съдебните зали във Великотърновско и Варненско и будещия недоумение факт, че този човек години наред се е изплъзвал от ефективното правосъдие, каквото, ако имаше у нас, той все още трябваше да търка наровете в затвора, заради дълга серия от измами на стотици наивници.