Основна битка в изборите на нов парламент на 14 ноември ще е за второто място, Румен Радев запазва шанс за победа на първия тур от вота за президент, макар това да изглежда по-трудно в сравнение с периода преди няколко седмици и да остава по-малко вероятната опция. Това са част от изводите от проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, направено по поръчка на БНР.

Ако изборите за Народно събрание бяха в края на първата десетдневка на ноември, ГЕРБ биха получили 23,5% от вота, „Продължаваме промяната“ и БСП са с равни шансове, съответно с 15,5% и 15,2%.

„Има такъв народ“ се ползва с 11,4% електорална готовност, ДПС – 11,3%, „Демократична България“ – 9,6%. 3,5% от възнамеряващите да гласуват посочват „Възраждане“, 3,4% – „Изправи се, България! Ние идваме“, ВМРО – 2,1%. 4,5% ще предпочетат други опции.

Данните са от национално представително изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за БНР, проведено между 1 и 9 ноември сред 1006 пълнолетни българи, по метода лице в лице.

Оказва се, че основна битка ще е за второто място, т.е. за евентуално ключовия втори мандат за съставяне на правителство – между по-твърдата БСП и партията с по-голям резерв – ПП. За момента изходът от тази борба е непредвидим.



По всичко личи, че първото място остава при ГЕРБ. Интересно ще е и в борбата за следващите места, както и за преминаване на бариерата. Дистанциите са малки и структурата на вота ще зависи от активността и степените на мобилизация на различните електорати. 

По традиция петнадесетина до двадесетина процента от вота се решава в последните няколко дни и в самия изборен ден, затова и данните от изследвания като това са моментни снимки преди финалната права, а не прогнози за изборен резултат, подчертават от социологическата агенция.

58,4% заявяват, че ще гласуват със сигурност в парламентарните избори. Това се равнява условно на около 3,2 милиона души. Спрямо формалния списък това означава близо 48%.

В условията на Covid и машинен вот обаче част от гласоподавателите биха се въздържали, макар да декларират готовност за гласуване. Заради изборите две в едно – от друга страна пък – има и повече стимул за гласуване. Затова и не би била изненадваща широка вариация в активността – под и над регистрираните сега ориентировъчни стойности.

Ако президентските избори бяха в края на първата десетдневка на ноември, 48,6% биха гласували за Румен Радев, 25,3% – за Анастас Герджиков, 9,1% – за Мустафа Карадайъ, 5,2% – за Лозан Панов, 3% – за Костадин Костадинов, 1,5% за Милен Михов. 1,1% казват, че ще гласуват за Луна Йорданова. 2,1% казват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого“. 4,1% ще предпочетат други опции.



58,2% казват, че със сигурност биха гласували на президентските избори, което също условно се равнява на около 3,2 милиона души, т.е. близо 48% от формалния списък. Бариерата за избягване на втори тур е около 3,35 милиона души. Дистанцията не е голяма и зависи от степента на мобилизация на гласуващите.

В крайна сметка данните сочат, че и като възможна активност, и като дял от гласовете, Румен Радев запазва шанс за победа още на първи тур, макар това да изглежда по-трудно в сравнение с периода преди няколко седмици и остава по-малко вероятната опция. Евентуална победа още от първи тур ще зависи от способностите на Радев да активизира вот във финалните дни.

На евентуален втори тур биха се изправили Румен Радев и Анастас Герджиков.