Асеновград се прочу като Малкия Ерусалим

Само на 10 километра южно от Асеновград е вторият по големина в България манастир - Бачковският &quot;Успение Богородично&quot;. Построен е през 1083 г. от пълководеца с грузински произход Григорий Бакуриани. Сред стенописите му са най-ценните представители на византийската класическа религиозна живопис от ХI - ХII в. Наблизо е и най-старата от църквите в района около града - Костницата, построена през IХ в. и изографисана от Йоан Иверопулец. До 1934 г. Асеновград се е наричал Станимака. Дошло от гръцкото Станимахос, или &quot;пазачът на прохода&quot;. Пръв обяснил това Константин Костенечки. Откакто свят светувал, през Родопския рид Чернатица над Асеновград покрай тесния пролом на Чепеларската река преминавал единственият път от Беломорието за Пловдив, а местното население на града намирало препитание в неговото охраняване. <br /> <br /> До 1942 г. реката се е наричала Чая, след това до 1945 г. - Асеница. Прочутата Асенова крепост, сякаш сложена от невидима ръка върху усамотената стръмна скала на рида Могилата, е на 3 км от града. Съществувала е още през ХI в. Крепостта и Бачковският манастир са най-известните забележителности в района на Асеновград, а самият град макар и малък е най-големият в Родопите. Днес в него живеят над 50 000 души. Край разпрострения по двата бряга на река Чая град освен Бачковския има още 3 манастира - &quot;Свети Кирик и Юлита&quot;, &quot;Света Петка&quot; и &quot;Света Неделя&quot;, над 60 параклиса (12 от тях са в очертанията на града) и 9 действащи църкви. Ако попаднете тук по време на пищните религиозни празници, на тържествените богослужения и на литийните шествия с богати курбани, в които участват хиляди богомолци, дошли от цяла България, ще разберете защо наричат Асеновград Малкия Ерусалим. <br /> <br /> Празнични служби и ритуали се извършват на Богоявление и на Малка Богородица, но най-популярното шествие е на втория ден след Великден, когато Чудотворната икона на Света Богородица се изнася от главния храм в Бачковския манастир и се носи 6 км до местостта Клувията. Тази традиция датира от няколко века и винаги е съпътствана от легендата за намирането на иконата от две овчарчета. Според вярващите Бачковската Богородица е една от 20-те икони по света, за които е позирала самата Дева Мария. Затова е чудодейна, а според поверието, който я докосне, ще получи изцеление. <br /> <br /> Бачковският манастир е едно от местата, където туристите могат да отседнат. Има спални помещения с общ санитарен възел, както и отделни напълно ремонтирани стаи със самостоятелни бани, които също се предлагат на гостите на обителта целогодишно. Обикновено не е нужна предварителна резервация, освен ако не искате да бъдете в манастира на някой от големите християнски празници, когато обикновено местата за спане се заемат седмица по-рано. Посещението си заслужава, тъй като наоколо има и приказно красиви гледки. От най-високото място край някогашния метох на Бачковския манастир се открива неповторима панорама към родопската Света гора. На друга стръмна скала е параклисът &quot;Св. Йоан Предтеча&quot;, построен през ХI-ХIII в. Той много наподобява църквата в Асеновата крепост. Счита се, че е изграден малко след нея. Местните жители го наричат &quot;Свети Ян&quot;. Някога е бил главната църква на крепост, която защитавала Станимака от север.<br /> <br /> На изток от Асеновград има друго свято място, което също от години привлича туристите. Изворът с лековита вода край Араповския манастир е причина тук целогодишно да се събират хора от цял свят. Обителта, която официално носи името на света Неделя, е по-известна като Араповски манастир заради намиращото се в близост село Златовръх, бивше Арапово. Манастирът се намира само на 12 км североизточно от Асеновград. За него е известно, че е един от малкото християнски религиозни центрове, построени в полето, без да има защитата на планината. Причината е, че благословията за градежа е дадена от високопоставен турчин. Така Араповският манастир е единственият построен по време на Османското владичество в България. Според легендата лековитият извор в местността вдигнал на крака след тежка болест любимата на местния владетел Арап бей. От благодарност той дарил земя до вълшебния извор и разрешил изграждането на манастир. Впоследствие било построено и аязмо.<br /> <br /> Първоначално манастирът е основан като монашеско общежитие край аязмото през 1856 г. До 1863 г. се оформя като цялостен манастирски комплекс. Построен е с дарения на родолюбиви пловдивчани като противопоставяне на асимилаторските опити на гръцката църква. Манастирският комплекс е строен от родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). Манастирският храм е построен през 1859 г, както може да се види от надпис над западната му врата. Храмът представлява внушителна трикорабна, триабсидна каменна постройка, като външните му стени са облицовани с каменни блокове. Шест каменни колони поддържат купола, а подът е покрит с мраморни плочки. Олтарният иконостас и четирите малки икони при колоните също са дело на майстор Узунов. Стенописите, от своя страна, са изработени от известния възрожденски художник Георги Ганчов - Зографина близък приятел и съратник на Васил Левски. Отначало Ганчов работи заедно с учителя си Алексий Атанасов, но по неизвестни причини по-късно, едва 18-годишен, довършва сам църквата.<br /> <br /> В храма са изобразени повече от 150 сцени. За първи път в българската монументална живопис са изобразени животът и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е направено в цикъл от 10 последователни теми, като образите на светците не са канонизирани, а изглеждат изключително жизнени. Една от най-ценните икони на манастира е тази на Св. Богородица, която се смята за чудотворна. Може да се види вдясно от южния вход. Нарисувана е така, че погледът й винаги следва богомолците. Най-оригиналната постройка в манастирския комплекс е кулата на Ангел войвода - един от най-известните хайдути от този край. Според преданието той лично е заръчал нейното съграждане. Кулата е правоъгълна и е използвана за наблюдателница и жилищна постройка. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, приспособени за бойници. Третият етаж представлява жилищната част с дървено-паянтова конструкция и силно издадени еркери. Тук има 4 стаи, които се отдават под наем на посетители на манастира. Извън двора недалеч от северния вход се намира старото аязмо. Около него е построен първият параклис, запазен и до днес. Параклисът е изографисан също от Георги Ганчов, като това е станало през 1870 г.<br /> <br /> Манастирът е тясно свързан с просветната и революционната дейност в околността. През 1868 г. тук е открито училище за свещеници наред със съществуващото училище за деца от околността. През 1871-1872г. &quot;Св. Неделя&quot; служи за едно от многобройните манастирски убежища на Левски.<br /> <br /> Днес манастирът дава безплатен подслон на туристите, които го посещават. Храна не се предлага, но гостите могат да си напазаруват в близкото село Козаново. Постоянните посетители дори предпочитат да си носят храна за пикник, какъвто могат да си направят на поляната до обителта. За гостите е добре да знаят, че ако искат подслон в спалните помещение около големите християнски празници, трябва да си направят предварителна резервация. До манастира се стига лесно от Асеновград, като се поеме по пътя за град Първомай. Туристите не могат да се заблудят, тъй като на разклона има голяма табела, сочеща към обителта.<br /> <br /> Гостите, които ще останат в Асеновград, имат голям избор за нощувки. Буквално на всеки ъгъл в градчето има хотел, къща за гости или пък се предлагат стаи за нощувки. Местните са гостоприемни и любезни домакини. Освен това прави впечатление добрият вкус на стопаните, които са отворили домовете си за туристи. Стаите, които се предлагат, са огромни, задължително с луксозни бани и тераса, а за градините тук могат да се разказват легенди - алеите и растителността са като излезли от списания за градинско обзавеждане и озеленяване. В повечето хотели три и четири звезди комфортът е като за петзвезден лукс. Има спа центрове, фитнес салони, както и всичко необходимо, ако гостите са свикнали ежедневно да поддържат прическа, маникюр или педикюр.<br /> <br /> Добрата кухня е другата голяма забележителност на Асеновград. Всеки, който посети градчето, задължително трябва да опита от прочутите станимашки сармички, които се предлагат във всички местни заведения. Голяма вкусотия са и асеновградските кебапчета, а закон за всяка ресторантска кухня в града край Чая е да ги приготвя сама и никога да не купуват готови от магазините. Най-добрият кулинарен маршрут в региона може да започне от солидно хапване в ресторант &quot;Тихият кът&quot;, който е непосредствено преди табелата Асеновград. Разнообразието от агнешки, телешки, свински и пилешки специалитети на скара рядко може да се види в менюто на друго заведение. Уникални са чорбите, салатите и айрянът, който се предлага като най-добрата напитка за летните горещини. Следващото хапване може да е лека следобедна закуска с кафе под някои от чардаците в къщите за гости в градчето, а на вечеря задължително е да се опитат кебапчетата в някое от заведенията &quot;Джамура&quot;, кръстени по прякора на техния собственик - известен асеновградски ресторантьор, който от години приготвя скара по стара семейна рецепта. Който я е опитал веднъж, дълго след това разказва за превъзходния вкус на кълцаното месо.<br /> <br />