Ако сте готови да превземете един стръмен рид на южния склон на Стара планина с височина около 940 метра надморско равнище, може да се върнете близо седем-осем века назад и да се озовете в столицата на българския деспот Войсил, брат на цар Смилец, владетел на Второ българско царство около 1292-1298 година. Крепостта се вижда от Подбалканския път София-Карлово в района Стремската долина и отдалеч прилича на призрачен замък. Това е Аневското кале. Днешното му име идва от близкото до него село Анево, което е само на около 5 километра западно от Сопот, пише marica.bg.
Когато се движите по Подбалканския път, между Сопот и Анево на север към Стара планина има асфалтова отбивка, а после мек черен път, който е дълъг около 3-4 километра. В края му ще се озовете край руини на средновековна църква от ХІV в., заобиколена от красиви полянки. От там започва малка стръмна пътека, която отвежда до крепостта. Добре трениран турист може да се изкачи до Аневското кале за час. Разходката с умерено темпо, която е по-добрият вариант,  продължава около час и половина-два.

Когато се изкачите, ще останете смаяни от гледките - на юг се открива с невероятната си прелест Стремската долина, а на север е Балканът, който ви се струва, че ще докоснете с ръка. В небето пък може да зърнете цветните крила на парапланеристи, които кръжат при всеки подходящ за летене ден. Опитни туристи обаче предупреждават, че ако с вас има деца, трябва да ги държите близо до себе си и да не се разсейвате много - Аневското  кале е вдигнато на висок рид, а от север и изток се спускат отвесни сипеи, по които може да се свлечете неочаквано надолу.

Крепостна стена е много добре запазена, има внушителни останки от бойната кула в източната  част. Цялото средновековно съоръжение се разглежда за около час. На връщане може да тръгнете по същият път, който се спуска на запад от крепостта.

Аневско кале е един от най-добре съхранените паметници на средновековната българска архитектура и култура. През 1882 г. Иван Вазов споменава крепостта в пътеписа си "Един кът от Стара планина". Сто години по-късно, през 1983 г., археологът Христо Джамбов започва редовни археологически разкопки, които бяха продължени от неговия син доц. д-р Иван Джамбов от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

 Установено е, че крепостта се е разполагала на три нива - едно централно градско ядро (цитадела) и две подградия. Крепостните стени са затваряли площ от 5 дка. Били са снабдени с мощни кули, бастиони и контрафорси. Във вътрешната площ на цитаделата са разкрити останки на около 15 жилищни постройки. Археологическите проучвания в долното подградие доказват наличието на манастирски комплекс от ХІІІ-ХІV век, възникнал на мястото на по-ранен, от V-VІ век, също с по една църква.

Скоро Аневското кале ще стане достъпна туристическа атракция. Кметът на Сопот Деян Дойнов подготвя проект за изграждането на екопътека. По трасето ще има погледни места, информационни табели за историческите обекти и за флората и фауната на Национален парк "Централен Балкан", на чиято територия се намира крепостта. На изходния пункт ще бъде изграден паркинг с барбекю и място за отдих. Нощем Аневското кале ще сияе, обляно в светлината на художествено осветление, осигурено от соларни панели.