Трим – „Кралят на ирландските замъци”

Първото укрепление е издигнато от рицаря Хуго, четвърти барон Ласи, станал през 1172 г. първи лорд на графство Мит. Според наличните археологически данни то е било типичен замък в стила &quot;мот и бейли&quot;, привнесен през ХI в. в Британия от континента. Става дума за изкуствен хълм с ров около него, на който се намирал ограденият с дървен стобор каменен дом на феодала.<br /> <br /> Още в 1174 г. замъкът е изгорен при набега на ирландския крал Родерик О'Конахт. Хуго дьо Ласи започва да ремонтира постройките, но явно за известно време строителството е прекратено. Това се случва, защото през 1186 г. е убит от ирландците. Неговият син Уолтър е още непълнолетен и именията на баща му се управляват от наследника на английската корона, бъдещия крал Джон Безземни.<br /> <br /> Именно сър Уолтър подновява строежа в 1210 г., когато хазната в Лондон отпуска и допълнителни средства. По всичко изглежда, че великолепният вътрешен донжон е завършен точно тогава. Окончателния си облик Трим добива при внука на Хуго, Джефри дьо Женевил, направил Трим най-мощната норманска крепост в Ирландия. След като приключва с изграждането на каменните укрепления, сър Джефри се замонашва и основава манастир чиито останки и днес стърчат на няколко километра от замъка Трим.<br /> <br /> В края на ХIII в. наследницата Джоан дьо Женевил се омъжва за Роджър Мортимър, като по този начин крепостта става собственост на тази известна норманска фамилия. През ХV в. родът Мортимър също прекъсва и тогава Трим минава в пряко владение на английската корона. Крал Ричард II го отстъпва временно на свои близки, сред които е и бъдещият крал Хенрих V.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201602/tr2(1).jpg" width="500" height="439" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> До същото столетие в здраво укрепения замък се намира кралският Монетен двор в Ирландия. През 1649 г. избухва Гражданската война и Трим е сполетян от съдбата на повечето английски средновековни крепости. Силно разрушен при обсадата на парламентаристките войски на Оливър Кромуел, след завършването на сраженията е отстъпен на семейство Уелингтън. След векове потомъкът на тази фамилия, Артър Уелсли, продава Трим на семейство Планкет. Тяхна собственост той остава до 1993 г., когато окончателно е национализиран.<br /> <br /> И днес запазената вътрешна крепост-донжон впечатлява със своята монументалност и непристъпност. Тя има квадратен план, като от четирите страни се извисява по една кула, чиито връх пронизва небето. Кулите са с по-тънки стени от тези на основната твърдина и освен като отбранителни съоръжения са се използвали и като жилищни помещения. Така, ако се погледне от птичи поглед, крепостта представлява комбинация от квадрат и гръцки кръст.<br /> <br /> Както във всички нормански замъци, входът е издигнат на втория етаж и до него се стига по стълбище. Замъкът се издига на четири етажа, като изкачването става по вити стълбища в югозападния и североизточния ъгъл. На втория и третия етаж се намират най-различни помещения, включително и параклис, а в кулите са оформени стаите на прислугата. Най-важен е четвъртият етаж, където са били апартаментите на началника на замъка. Там е и огромната Рицарска зала, в която са се събирали аристократите и са приемани гостите.<br /> <br /> Освен цитаделата, Трим притежава и яка външна стена, подсилена с кули. Строителството й завършва през 1224 г., когато замъкът е обсаждан цели 50 дни от войските на Уилям Маршъл. Във вътрешността се влиза през здраво укрепени порти, представляващи самостоятелни замъци. Най-мощен е западният надвратен донжон. Това е главната порта на замъка Трим. Това е класически барбакан с типичния капан за проникнали нападатели. Тогава от двете страни се спускат железни решетки, а от &quot;дупката убиец&quot; в тавана защитниците изсипват върху тях вряло масло.<br /> <br /> Разказват, че в горните помещения на един от тези надвратни замъци е живял бъдещият крал Хенрих V, на когото Ричард II дава Трим през 1399 г.<br /> <br /> След като сме разгледали основната крепост, минаваме през мост през река Бойн, за да видим и друга забележителност - т. нар. Замък на Талбът. Още през ХII в. тук е изграден голям манастир на монасите августинци, посветен на св. Богородица. Впечатляваща там е високата 40 м Жълта камбанария от 1368 г., чиято руина стърчи самотно насред зелената поляна. Всъщност само тя е останала от катедралата на абатството, след като войниците на Кромуел го разрушават.<br /> <br /> В 1415 г. земята около манастира е дадена на вицекраля на Ирландия Джон Талбът, построил там свой замък. Той е запазен до днес, като на северната стена се вижда древният герб на лорда. В началото на ХVIII в. имението е собственост на писателя Джонатан Суифт, живял в него заедно с любовницата си Естер Джонсън.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201602/tr3(1).jpg" width="500" height="625" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> Трим крие още много забележителности, но е време да поемем за Дъблин. Преди да си тръгнем, влизаме в градската църква, където слушаме прекрасни коледни песни. С това завършва нашето пътешествие из Зеления остров - страната на древните келти.<br /> <br /> Сър Джон Талбът участва в Стогодишната война, при която англичаните окупират по-голямата част от кралството на французите. Той се отличава в боевете и по-късно Шекспир ще го нарече &quot;Бич на Франция&quot;. В 1429 г. обаче именно Талбът е победен от Орлеанската дева Жана Д'Арк и дори попада в плен.<br /> <br /> На територията на замъка са проведени и археологически разкопки. При тях са открити скелетите на 10 обезглавени мъже. Учените предполагат, че те са екзекутирани по указа на крал Едуард IV от 1465 г. Според него разбойниците следва да се обезглавяват, а главите им набучвани на кол за назидание.<br /> &nbsp;