Загадките на скалните феномени

Много от тези скални феномени все още ревниво крият своите тайни и карат учените да издигат нови и нови хипотези, а ние като туристи да се връщаме към тях и да откриваме за себе си чудесата на България. Точно това е идеята на Министерството на икономиката и енергетиката, което чрез проекта &bdquo;Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България&rdquo; се стреми да популяризира някои не толкова известни, но изключителни туристически обекти в този регион. Проектът е финансиран по Оперативна програма &bdquo;Регионално развитие&rdquo;. <br /> <br /> Средновековната крепост Овеч може да оглави класацията на едно от най-красивите места в България. Затова е напълно необяснимо защо не е толкова известна като например посестримата си Трапезица във Велико Търново. Наистина Овеч е известна на специалистите, но ако искате да откриете и за себе си истинска туристическа перла, то отбийте се на запад от Варна и след 53 км ще стигнете Провадия. До южния изход на града се издига хълм, на чийто връх е кацнала средновековната крепост. За нея казват, че е била цитаделата на болярина Ивайло, вдигнал най-големия селски бунт през Средновековието. Местните възприемат хълма като градски парк и това е любимо място за разходки, семейни пикници и за срещи на влюбени. От паркинга на градския площад стръмно нагоре тръгва асфалтов път, положен миналата година, който за минути отвежда до източния вход на крепостта. Също като преди десет века, може да изкачите изсечената в скалите стръмна каменна стълба, чиито изтъркани стъпала помнят стъпките на траки, римляни, византийци, българи, кръстоносци и турци и да стигнете до платото Калето.<br /> <br /> Оттук се разкрива 360-градусова панорама към целия район и веднага разбирате, че древните изключително добре са умеели да използват природните дадености. Укреплението е разположено върху две плата - Калето и Табиите, издигнати на височина 25 м върху стръмни, почти бели скали. Тесен скален провлак ги е свързвал, като през Средновековието е имало и дървен мост, опънат между тях. Едната му страна тръгвала от главната порта, възстановена в наши дни. През 2006 г. е построен <br /> <br /> уникален 150-метров дървен мост, който свързва Калето и Табиите и повтаря маршрута на средновековния. От него се открива великолепна панорамна гледка към Провадия и крепостта. До нея може да стигнете и по трети начин, като използвате съвременно съоръжение &ndash; метална спираловидна стълба със 111 стъпала, но то не е толкова романтично.<br /> <br /> Гърците наричали крепостта Проватон - според някои изследователи името означава &bdquo;проход&rdquo;, според други - &bdquo;овца&rdquo;, тоест Овча крепост (оттук българското име Овеч), османците я наричат Таш хисар (Каменна крепост). Естествено укрепеният град бил използван още от траките, но достига разцвета си по време на Второто българско царство. Сведенията за историята на Овеч не са много, почти няма останали следи от крепостната стена, но върху северната част на платото Калето ясно личат вкопаните канали за събиране на вода, щерни и голямата гордост на археолозите - &bdquo;говорещият&rdquo; кладенец, дълбок 79 метра, издълбан вертикално в скалата. Нарича се &bdquo;говорещ&rdquo;, защото отговаря на всеки език, на който се провикнете в него. Личат останките от три базилики, едната от които митрополитска, център на Овечката епархия, стражеви кули и др. От историческите и археологическите сведения става ясно, че Овеч е типичен регионален, митрополитски и административен център, подобен на Мелник, Червен, Перник и Никопол. Освен това е бил и лично царско владение. Живописната гледка, която се открива от крепостта, не остава незабелязана от кинаджиите, които снимат тук филма &bdquo;Калоян&rdquo;. Привлича и много любители на скалното катерене. Входът е само 2 лв., а за беседа може да повикате екскурзовод от историческия музей в Провадия. <br /> <br /> След Побитите камъни може да продължите към Девня и да разгледате Музея на мозайките, който се намира в центъра на града. Представени са едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство в България, открити по време на археологически разкопки в Марцианопол (Marcianopolis). Идеята за изграждането на музея се ражда по време на тези проучвания, започнали през 1976 г. Сградата е построена по проект на архитект Камен Горанов върху част от античните основи на сграда с мозайки. <br /> <br /> Наричат Побитите камъни Българския Стоунхендж, но той е много повече от това, както казва уредникът на местния музей Стилиян Марков. И е прав, защото тук, на 18 километра от Варна (в посока Девня), количеството на естествените каменни образувания е значително по-голямо, отколкото тези на Острова. И са също толкова загадъчни, колкото най-известния култов паметник на лятното слънцестоене.<br /> <br /> Побитите камъни наброява около 300 колони, пръснати върху територия от 50 кв.км, приличаща на пустиня &ndash; покрита е със ситен, изключително фин пясък. Тук виреят малко растения, едно от тях е глогът. Той е сред най-силните енергийни билки, които виреят у нас, и това е важно доказателство за силното сакрално значение на местността, разказва г-н Марков. Освен Побитите камъни в околността има още няколко подобни скални феномена, които не са толкова известни (селата Слънчево, Баново, Белославско). Но концентрацията на колони в Побитите камъни е най-голяма и все още никой не се наема да каже със сигурност какъв е техният произход. Съществуват поне 15 хипотези, най-популярната от които е, че навремето това е било дъното на море, което се е оттеглило. Наричат се Побити, защото колоните нямат основи, а изникват направо от пясъка. Смята се, че дълбочината им достига до 100 м, засега хората са стигнали до 40 м. Любопитно е, че са кухи и имат най-различни форма и големина, така че човешката фантазия ги е уподобила на хора, животни, чудовища, митични същества - &bdquo;Каменните стражи&rdquo;, &bdquo;Камилата&rdquo;, &bdquo;Тронът&rdquo;, &bdquo;Каменната гора&rdquo;. <br /> <br /> Цялата местност прилича на някакво омагьосано от векове място, което вдъхва особено спокойствие и умиротворение. Тук няма ток и вода, продължава уредникът. Те обхващат камъните с ръце, вървят боси по пясъка, а някои дори спят под открито небе. Към Побитите камъни проявяват специален интерес руските групи, пътуващи по религиозни маршрути. Както и кинаджиите, които са снимали тук &bdquo;Конан Варварина&rdquo; и сцените с лагера за военнопленници в Испания от &bdquo;Осъдени души&rdquo;. Входът е само 3 лв., но си струва да чуете увлекателната беседа на Стилиян Марков, който от 21 години развежда групи из едно от най-тайнствените места в България. <br /> <br /> Най-известният скален манастир до Варна е Аладжа манастир, който отдавна се е превърнал в туристическа атракция. Монашеските килии на отшелниците са издълбани направо в скалите на 40 метра височина. Може да видим още трапезария, кухня, малка гробищна църква, крипта и параклис, който се намира на второто ниво на манастира. Посещенията на туристите в манастира от 2009 г. рязко се покачват заради уникалния аудио-визуален спектакъл &bdquo;Легенди от Аладжа манастир&rdquo;, който се излъчва в сряда и неделя от 21,00 часа. Шоуто е нещо като &bdquo;Звук и светлина&rdquo; на Царевец, но съдържа прожекция на въстановки на събития, белязали историята на манастира, на фона на омагьосващата музика на Георги Андреев, композитор на шоута на Нешка Робева. <br /> <br />