Досега такова нещо не се беше случвало. Не сме свикнали с ограничение на свободата. След няколко дни започвате да гледате по различен начин на дома си.

Ето няколко прости хитрини, които могат да помогнат за облекчаване на натиска и запазване на спокойствието през целия период на ограничения, предлага “Фигаро”.

Приемане на ситуацията
Отказът (дори временно) от свободата не е лесен. „Минаваме през всички етапи: отричане, гняв, депресия и накрая приемане“, казва професорът по социална психология Филип Габийе.

Първите етапи са бързи, но последващите отнемат повече време. „Важно е да останете фокусирани върху настоящето, да живеете всеки ден и да не си представяте най-лошото“, казва Селин Тран, психиатър и психотерапевт. Между другото, това е една от задачите на медитацията, която тя препоръчва да правите поне няколко минути на ден в тиха стая, за да „дишате и да овладеете емоциите“.

Рутинно въведение
Ако живеете сами или без дете, има изкушение да спите по-дълго сутрин. Дори при дистанционна работа идеята за отлагане на ставането в определен час изглежда примамлива. Но може да ни навреди в дългосрочен план. Уикендите са необходими за облекчаване на натрупания през седмицата стрес и ако ги „разтегнем“, променяйки навиците си, това постепенно може да изчерпи всичките ни сили “, казва Филип Габийе.

Трябва да се придържате към дисциплината. Ставайте и си лягайте по едно и също време като в работни дни. Сутрин се обличайте и се занимавайте със себе си (душ, бръснене или лек грим), сякаш нищо не се е случило.

“Рутината ни успокоява, дава ни усещане за контрол”, обяснява Селин Тран. „Имаме нужда от това, за да се противопоставим на новата ситуация, която неизбежно причинява стрес.“ Това важи и за малките деца, за които домашното образование става част от такъв график.

Самоконтрол
Когато човек живее със съседи или роднини, през периода на изолация става по-трудно сдържането на фрустрацията. Захвърлена кърпичка, мръсна чиния … Лошите навици на всеки веднага започват да действат на нашите нерви, което води до изблик на гняв.

„През първата седмица всички се сближават един с друг и затова трябва да говорим редовно и откровено, така че всеки да може да се адаптира, без да навреди на другите“, казва Филип Габийе.

Същото важи и за безпокойството. „Може да се изрази на глас, но не бива да я изливате прекалено много върху партньор или деца, за да не ги заразите емоционално“, подчертава Селин Тран. Според Филип Габийе, за облекчаването на стреса ще помогне писането на дневник с бележки за всичко, което ни притеснява.

Виртуална комуникация
Принудителната самота се отразява на състоянието на духа. „Поддържането на връзка със семейството и приятелите е жизненоважно“, казва Селин Тран. SMS, обаждания, видео разговори … В настоящата ера на Wi-Fi и 4G има всички средства за контакти и дори за възстановяване на стари връзки.

„Един от приятелите ми по време на период на възстановяване състави списък на стари познати и използва времето, за да ги потърси. В резултат на това той успя да възстанови отношенията в два от три случая ”, казва Филип Габийе.

Алтруизмът също може да се окаже спасителен. Отидете да пазарувате за съсед или напишете писмо до медицинската сестра с думи на благодарност – всичко това ще ви помогне да поддържате връзка. „Трябва да се върнем към такива основни ценности като взаимопомощ и състрадание, за да облекчим собствените си страдания“, казва Селин Тран.

Планове за бъдещето
Но за какво да говорим на стълбището или чрез видеовръзка? „Въпреки че това е трудно, разговорите не трябва да зациклят върху коронавируса, защото това само ще засили страховете ни и няма да ги облекчи“, препоръчва Селин Тран. По-добре е да отворите календар и да обсъдите бъдещи рождени дни, летни ваканции или поне съботно отиване на кино.

Не седете само пред екрана
Към 19 март във Франция са регистрирани 11 000 случая на коронавирусна инфекция, уточнява БГНЕС. Това със сигурност е важна информация, но тя допринася за разпространението на психозата. Филип Габийе не препоръчва да седите пред екрана повече от 20 минути, за да не губите напразно времето си.

„Трябва да намерим други източници на удоволствие, да се научим да дишаме“, препоръчва той. Говорим за поне минимална физическа, приложна (рисуване, готвене, градинарство) и интелектуална активност (четене, изучаване на нов език или свирене на музикален инструмент). Бъдете сигурни,че когато ограниченията бъдат премахнати, ще бъде достатъчно да погледнете през прозореца, за да разберете това.