Обикновено дните около Хелоуин са съпътствани с яростни постове в социалните мрежи, които критикуват „вносния“ празник и защитават чисто българските традиции и обичаи, пишат от "Дарик". Множество патриоти се надпреварват да окачествяват Хелоуин като абсурден празник, който няма никакъв смисъл и отношение към родната култура. Истината обаче е, че съществуват и редица български обичаи, които в миналото може би са възприемани като логични и полезни, но днес изглеждат абсурдно.

Тричане на кучета

Тричане на кучетата е „обичай“ с неизвестен произход, изпълняван на празника Чист понеделник (наричан поради това и „Песи понеделник“) – понеделникът от т. нар. „Тодорова неделя“. Според народното вярване, този обичай цели да предпази домашните кучета от болестта бяс. Известен е главно в Източна и Южна България, както и в някои части на Централна България.

В района на Странджа обичаят се нарича „церѝлка“ или „трѝчене (лекуване)“. Изпълнява се от ергените и мъжете, които връзват двойно въже с примка по средата на два дълги кола и в тази примка поставят кучето. Двата кола са приведени един към друг и допрени в горния си край; при рязкото им изправяне, кучето се завърта във въздуха с голяма скорост и накрая пада в предварително изкопан трап с вода или в речен вир. Понякога на опашките на кучетата се завързват тенекии, а децата гонят животните до края на селището, за да „изгонят бяса от тях“.

Обичаят е известен и в някои райони на Пловдивско (Съединение, Добростан и др.) и Троянско. В гр. Съединение денят е известен като Висѝ куче, тъй като на този ден стопаните провисват кучетата надолу с главата и ги завъртат, удряйки ги за предпазване от бяс. В селищата от Троянския Балкан празникът е известен и като Бѐси или Бѐсен понеделник, което е свързано с ритуалното „бесене на кучетата“ против бяс.

Джавка

На Сирни Заговезни в Димитровградско, ергените обстрелват момите с огнени стрели. Ритуалът се нарича "Джавка". Това е нещо като празник на влюбените, но по нашенски. Младите ергени изразяват чувствата си към дамите с т.нар. джавки – запалени стрелички.

Стрелите се палят от накладения в центъра на селото огън и после се изстрелват по избраницата. Ако изстрелът е точен, вече имаме двойка.

Репетиция за погребение

В някои села около Дунав доскоро е била жива традицията да се инсценира помен за човек, който все още е жив. Това се случвало обикновено през есента след края на усилената работа по полето. Избирал се е ден, в който всички близки и приятели се събират около човека, за когото се предполага, че би могло скоро да почине.

Той лягал върху маса на двора, а около нея били слагани жита, плодове, кърти, храни. Събирали се оплаквачки, които с усърдие се включвали в ритуала. Човекът имал задачата да лежи със затворени очи през цялото време и да слуша. Целта е била да се чувства спокоен и да знае, че има кой да го изпрати в последния му земен път.

Лек за безплодие

Според народните вярвания само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която не може да зачене, трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и започват да се „борят“ срещу безплодието.

Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден, се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.

Кадене

Обичаят кадене е свързан с празника Бабинден, който е известен като Деня на родилната помощ. Въпросния ден е свързан с бабата-акушерка в селото и се организират редица прояви в нейна чест. Старата традиция гласи, че на обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка.

Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца.