Тази гореща юлска вечер Толбухин Спахийски се маскира с половин шише ракия и възводнист таратор, и така решително удари с юмрук по масата, че г-жа Спахийска подскочи.

- Мамка му и Ковид, отиваме на море!

Като зам.-общински съветник по храните и тържищата обаче Толбухин Спахийски знаеше, че с коронавируса шега на бива и за да не се меша с много хора, измисли, че ще ходи на къмпинг.

- Аааа, къмпинг! Да ме ядат комарите и да се умириша на огън. Не ща! - тихо възропта г-жа Спахийска.

Толбухин обаче е волеви човек, мъж работа и не отстъпи нито на йота. Къмпинг ще е! И ще научи децата да плуват.

Звънна мигновено на братовчед си Полиспаст Евгениев да му заеме стария си кемпер „Фиат“.

- Купи си „Фиат“ да не те е яд! - странно развеселен му отговори братовчедът Полиспаст. - За теб, брат'чед, и къщата си давам!

И така, семейство Полиспастови потегли към един известен къмпинг на нашето Черноморие с крейсерска скорост от 80 километра в час. Настроението беше морско, приповдигнато, а Толбухин дори беше взел старата си китара, защото така, малко посвирваше в студентските години. Лято бе!

Някъде край Габрово обаче старият кемпер „Фиат“ издаде стържещ звук като от нескопосан цигулар, избълва гъста пушилка и взе, че спря.

- Мамка му и „Фиат“ - изруга Толбухин, докато гневно риташе предна лява гума. - Знаех си аз, че кола и жена назаем не се взимат!

От „Пътна помощ“ рекоха, че ще му вземат по двойна тарифа до най-близкия сервиз, защото „голяма машина е туй, туй не е лека кола“. Сервизът пък беше като декор от филм за Дивия запад.

- Гарнитурката ти е заминала. Ще я оправим, шефче. Ама тез гарнитурки струват скъпо. Няма да стане днес, ще трябва да поръчаме частите. Ама тук, наблизо, има много хубаво хотелче. Утре ще си готов, шефче – рече един майстор с огромни мишци и татуирани русалки и котви.

„Мамка му и сервиз“, въздъхна Толбухин, ама какво да се прави – това е положението.

„Хубавото“ хотелче приличаше на „бардак за проститутки“, както се изрази г-жа Спахийска, но за това пък таксуваха децата като възрастни.

Но и това малко забавяне по пътя не можа да сломи ентусиазмът на семейството и скоро прясно ремонтираният кемпер акостира на морския бряг. А там – красота! Гора, море, плаж, лодки и хубави туристки по бански, но това, последното, Толбхин Спахийски само си го помисли, не посмя да го каже пред жената.

Нашият човек плати таксата за паркомясто за кемпера и реши да заведе домочадието в малкото ретро ресторантче, което изглеждаше като от 80-те, а сигурно и тогава за последно беше ремонтирано.

- Две порции цаца, две порции картофки, една бира и три лимонади! - весело разпореди Спахийски.

Сервитьорката се позабави и госпожата взе да нервничи: „Какво е това, да не сме поръчали печено агне или печен слон?“.

Еее, жена, сезонът е! Не смогват хората, философски рече Толбухин. Картофките бяха средна работа, а бирата не много студена, но колко му трябва на човек2

Когато сервитьорката обаче му донесе сметката от 42 лева, кръвта на Толбухин кипна.

„8 лева картофки! Мамка му и картофки! И 4 лева за българска бира. Ми аз в квартала на левче си пия. Мамка й и бира“, искаше да изкрещи той, но понеже беше възпитан човек, а и не искаше да прави скандали пред децата, плахо попита:

- Добре де – 40 лева, разбирам, ама тези 2 лева от къде се взеха?

- А, двата лева ли? Те са за тоалетната. Госпожата ползва тоалетната, не виждате ли ценоразписа – три лева тоалетна, а за клиенти на заведението, два лева. Правим ви отстъпка – лениво рече сервитьорката.

„Мамка му и тоалетна! Че аз като се подкарам на 5-6 бирички, то само тоалетната ще ми излезе 10 кинта. А децата ще искат и диня“, запресмята на ум Толбухин Спахийски и нещо не му излезе сметката.

До края на плануваната почивка той пазаруваше от местното пазарче домати, сирене и русенско варено, а на молбите на жената да идат на рибен ресторант отговаряше с въпрос: „Кво ше им давам пари на тия кожодeри?“

Съкрати и престоя с няколко дни, защото комшията му от средния апартамент се обади по мобилния и му каза, че имало страшна буря и покривът на блока е протекъл. А семейство Спахийски живеят на последния етаж.

- Ела и виж, честно ти казвам. На Цветкови телевизорът им плаваше в средата на хола като лодка – рече комшията.

Толбухин Спахийски доста се уплаши; той обичаше своя телевизор. Като се върна вкъщи, още не оправил апартамента от наводнението, комшията звънна на вратата.

- Как е морето, морски?

- Екстра! Екстра е ти казвам, бонбон – рече Толбухин. - Догодина пак! На тия гърци нема да им стъпим!


Източник: "Монитор"