На грозна гледка се натъкна пловдивчанка недалеч от един от символите на Пловдив. Куп смет бил заел тротоара край казаните за смет на улица "Ибър" в "Кършияка", пише Глас нюз бг.

Боклуците изглеждат направо гротескно на фона на красивата сграда на Международния панаир. Използвани торбички от храна, найлони, бутилки и какво ли още не се валяли по плочките.

На заден фон се виждала и избуяла трева по незавършената тротоарна настилка, а така желаещите да стигнат до булевард "Цар Борис III Обединител" трябвало да минат от другата страна на улицата.

"Нямам обяснение защо всеки божи ден улицата ни изглежда в този вид. Тотална немарливост, липса на всякаква поддръжка на тротоари, нула зелени площи и боклук по целия тротоар", избухва Елена Велкова.

 Дамата споделя за грозната гледка в пловдивска група в социалната мрежа Facebook.

Припомняме, че често из Пловдив местни алармират за боклуци, натрупани по тротоарите.

Като често виновници за неразбориите са пловдивчани, които не изхвърлят правилно сметта си. Нерядко някои отнасят и глоби - само за седмица през септември бяха наложени 12 акта за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.

От службите по чистота апелират да се изхвърлят отпадъците само на регламентираните места, а едрогабаритните и строителните – да се оставят на предназначените затова площадки в съответните райони или в общинското предприятие.

Кършияка - Първата градска част на Пловдив

В османските списъци с махалите, кварталът се е водил като "Първа градска част", махали там не съществуват. Там населението е регистрирано по улици, като обаче улиците не са официално наименувани, дори когато вече има такива от 1902 година.

Това са улици, наименованието на които местното население си е давало само, по артериите, по които живее. И тези улици са именувани на местни, тогава известни хора, за които ние вече нищо не знаем. Такъв е примерът с улица “Черна Дана" или улица “Келеш Михал". Има запазени такива улици и до ден-днешен", поясни Видин Сукарев.

Квартал "Кършияка" се образува в началото на XVI в. Там се заселват голям брой евреи, а през следващия век пристигат арменци от Галатия.

По същото време в големите градове по българските земи търгуват търговци от Дубровник. Наред с турци, българи, и гърци, голяма част от тези групи хора се установяват в Каршияка.

Големият приток на българско население е през XVIII в. и XIX. в., когато се оформя българският характер на квартала.

Населението на Кършияка се е занимавало със занаяти, свързани с поддръжката на конете и камилите, с ханджийство, с гемиджийство, но основно с бахчийство. 

Докъм средата на XX в. в квартала са живели средно заможни зеленчукопроизводители, използващи водите на реката за напояване, превозвачи по реката, дребни търговци и занаятчии. Запазени днес къщи от този период, строени от архитекти Стефан Джаков, Тома Търпов, Камен Петков и др., свидетелстват за изискан стил.