Невероятната история на коконата сред медсестрите на Благоевград, прибрали я от полето, за да... СНИМКИ

90 години навърши на 30 март известната в Благоевград медицинска сестра Любка Масалджийска. Като млада била толкова красива, че след нея се обръщали и мъже, и жени, съобщава Struma.bg.

Родена е в благоевградското село Селище, завършила бивша Солунска гимназия, но не успяла да осъществи мечтата си да стане лекар заради интрига. В семейството е най-малкото дете и сама казва, че била най-обгрижваната. По-голямата й сестра се омъжила в Сливен, а брат й починал млад от ангина.

Любка Масалджийска няма деца, но децата на сестра й и семействата им често идват в Благоевград и я обгрижват с много любов. Племенницата й Мариана е учител, завършила френска и английска филология, брат й Димитър Димитров е лекар кардиолог, а бившата му съпруга Росица живее в Лондон и навръх 90-годишнината на леля си специално пристигна в Благоевград с торта, телевизор и още куп подаръци.

– Люба, защо избра да станеш медицинска сестра?
– Да си призная, исках да стана лекар и кандидатствах медицина, но ме изгониха от приемния изпит.

– Как така са те изгонили?
– Ами така. Както си пишех на стола, влезе човек от персонала и попита: „Коя е Любка Тодорова Масалджийска от Благоевград? Да стане! Има телеграма да напуснете залата!“. Нищо друго, без обяснение. Събрах си чантата и си тръгнах със сълзи на очи.

– Но кой ще направи такова нещо и защо? Разбрахте ли все пак чие дело е било?
– Как ще смееш да питаш, това бе по времето на комунизма, мога ли да се противопоставя?! Като се прибрах вкъщи, от притеснение и нерви получих струма нодоза – щитовидната ми жлеза се бе надула и едва дишах, душеше ме. Родителите ми се притесниха силно, като ме видяха – той псува, тя кълне… След години стана ясно, че обаждането да ме отстранят от изпита за медицина е било от злоба на роднина. Той вече не е между живите, зет на чичо ми беше. А успехът ми от гимназията беше много висок.

Тръгнах по нивите с нашите да се успокоя и след някой ден татко ме накара да отида да си взема документите от София, да не се загубят. И тогава на улицата ме срещна един човек, който бе в комисията на изпита. Докато пишех, той стоеше наблизо и беше видял как съм почнала. Този човек ме позна и ме спря улицата: „Момиче, чакай! Ще има прием на сестри след средно образованите в „Пирогов“.

1500 лв. Онлайн Казино Бонус за Нови Клиенти на efbet.com

Хвана ме за ръката и ме отведе да ме запишат. Така станах студентка и още същия ден тръгнах на лекции. Същият тоя човек, който се беше обадил да ме изгонят от изпита, докато учех в София, ходил да пита майка ми къде съм, а тя скрила, че следвам, за да не ми навреди пак, и излъгала, че съм при сестра ми да й помагам.

 

– Колко години учи в София?
– Четири. Беше висше образование. Баща ми намери квартира в центъра на София. Той ходеше с цървули, но дъщеря му трябваше да учи. Бях най-малкото дете в семейството и всички ме глезеха и ми нагаждаха. Един случай помня – чичовците ми искаха да делят имота и настояваха татко да се откаже от дела си, защото те имали синове. Тогава аз, още дете, скочих да го защитя: „Татко, не бой се, аз ще съм ти син!“. Наистина съм много упорита, зодия Овен.

– Като завърши образованието си, къде започна работа?
– Прибрах се в Благоевград и веднага ме направиха старша в Бърза помощ, защото бях първата сестра с висше образование. Спомням си първия работен ден – влизам в кабинета, в който имаше двама лекари, единият с гръб. Другият се втренчи в мен и му казва: „Дянков, обърни се!“, и двамата ме зяпнаха. Винаги съм държала на външния вид, да съм елегантна.

– Как смяташ, колко е важно как изглежда една жена?
– Много! Важно е, за да я гледат, а не да я плюят! Жената на първо място сама трябва да уважава себе си, за да я уважават и другите.

– Как подбираше дрехите си – шиеше ли ги, или купуваше готова конфекция?
– Само по поръчка! Имах си шивачи и те шиеха тоалетите ми по мой вкус. (шепне) Коконата ми казваха.

– Но не си обръщала внимание на мъжките погледи…
– Исках да бъда елегантна, винаги бях с маникюр и го правех за себе си, не за другите.

– И как си работила на нивата с маникюр?!
– С ръкавици.

– Започнала си в Бърза помощ, тежка ли ти беше там работата?
– Не, не, бях млада и подскачах (смее се). Персоналът се отнасяше много добре с мен. Имало е случаи в почивни дни са идвали да ме взимат от нивата заради спешни случаи. Контраадмиралът на Русия Воронков дошъл да види Рилския манастир с посланика ни, но вдигнал кръвното на 180. Не бях на работа този ден и с линейката ме намериха на нивата, за да се погрижа за него. Досега помня дословно думите, с които се обърна към мен: „Как Ви е създала природата – хубава, умна, талантлива… Вие сте потомка на Хипократ!“.

Друг път пък получаваме информация, че войник е припаднал на границата. С линейката се вдигнах да го търся, но колата не можа да стигне догоре и тръгнах пеша по билото на границата при с. Обел. Като го намерих, той не можеше да се движи. Накарах да направят носилка от дървета, да го пренесат до линейката. А докато го търсех, открих и една баба, тръгнала да си напълни вода от изворче, но в дерето паднала скала върху главата й. И нея прибрахме, та двамата заедно ги докарахме в Бърза помощ. Имам много подобни случаи в практиката ми.

– Била си много красива, сигурно си имала ухажори още докато си учила в София?
– Обожатели колкото искаш, но не им обръщах внимание. Мен мъжете не ме интересуваха, само ученето.

– Кога се омъжи, по време на следването ли?
– А, не, късно се омъжих, вече работех в Благоевград.

– Беше ли влюбена? Разкажи ми как се случи.
– Не, не беше по желание, аз не го исках. Омъжих се само да мине и тоя номер, не съм била влюбена.

– Къде се намерихте с мъжа ти?
– Заедно работехме, той беше фелдшер и много ме ухажваше. Имаше мотор и само ме следеше – като разбере, че съм си на село, дойдеше при черквата и там с часове чакаше да види кога ще си тръгна, да ме догони, за да ме докара.

– А защо се разведохте?
– Имах много спонтанни аборти. След последната операция вече не можех да имам дете. И когато разбрах, че си има приятелка, му казах, че всичко е приключено.

– Какво беше отношението към теб на лекарите, с които си работила? Имаше ли напрежение между вас?
– О, лекарите много ме уважаваха и отношенията ни бяха много човешки. С д-р Даскалов във вътрешно отделение много добре работехме, с д-р Тишинов също, с д-р Сапунджиев, д-р Чаракчиева и досега идва да ме вижда, с нея сме приятелки. На едно тържество за 8 март си спомням как д-р Сапунджиев ме покани да седна до жена му и вдигна тост за мен: „За най-елегантната и най-интелигентна жена – сестра Масалджийска“. Това бе голямо признание.
И не ме е било страх от нищо, неведнъж съм влизала в конфликт с лекарите и не съм мълчала, когато знам, че съм права. Никога не съм наказвана и често ме награждаваха. Много обичах да се шегувам и да разведрявам обстановката. Неслучайно фамилията ми е Масалджийска (смее се).

– Какво значи тя? Откъде идва?
– От думата масал, тя е турска и значи веселяк, шегаджия. Баща ми беше голям майтапчия, както и дядо ми Стойчо, от когото идва фамилията. Тръгнал да води турци на търговия в Гърция и седнали да починат. Донесли храна на турците, а дядо ми им казал: „Ама ще ни платите за престоя“. И те се разсмели: „Масал! Масал!“ (веселяк, веселяк), и така останала фамилията ни. А защото все се шегувах, не са ми се карали нито лекари, нито с колежки съм имала конфликти.

– А била ли си обект на завист и клюки?
– В двора на болницата си бях направила леха с цветя и колежки ме наклеветили, че вместо да си гледам работата, се грижа за градинката. Д-р Червилов тогава беше главен лекар и ги сложи на място, като ми каза: „Продължавай в същия дух! Сади където искаш и каквото искаш!“. Завистта е страшна болест!

– А лекари не са ли те задиряли?
– Мъжете ме интересуваха само като пациенти. Имала съм случай на пациент да правя директно кръвопреливане от моята вена в неговата. Бях неговата кръвна група, а случаят беше спешен. Човекът беше паднал и веднага трябваше да му направим кръвопреливане. Оцеля. Само работата ме вълнуваше.

– В кое отделение ти беше най-тежко?
– Никъде не ми е било тежко. Най-дълго съм работила във вътрешно и кардиология.

– Кога се пенсионира?
– Навърших 55 г., отидох на работа и главният счетоводител на болницата ми каза: „От утре вече не си вече на работа“. Не ме и попитаха!

– Викали ли са те хората по домовете за манипулации и помощ като медицинска сестра?
– Който ме е повикал, на всеки съм услужила. И пари не съм взимала. Обществото много ме ценеше и ме търсеха хората.

– Работи ли някъде след пенсия?
– Само на полето (смее се).

– Защо не опита пак да кандидатстваш медицина?
– По съвет на баща ми. За да не ме изгонят, докато учех за медицинска сестри.

– Имаше ли приятелки?
– Много, за съжаление повечето вече не са между живите. От всеки съм взимала каквото мога да науча.

– Любимо занимание имаш ли?
– Сега ми останаха само вестниците. Първата ми работа сутрин е да ги прочета, после решавам кръстословици. Някога, като съм проходила, на прощъпалника на масата сложили какво ли не и ме пуснали да видят какво ще избера. А батко ми си оставил там книжката. Взела съм я, сложила съм я под мишница и друго не съм погледнала. И наистина в живота само науката ме интересуваше, друго нищо. Научих се да чета сама още преди да тръгна на училище.

– Какво обичаш най-много?
– Цветята. Дворът ми е пълен с най-различни цветя. Татко ми като видеше някое различно, купуваше ми го и ми го носеше. Сега го правят племенниците ми. И да пея обичам. Музиката ми е голяма слабост. Като учех в София, хазяите често ме водеха на концерти.

– Съжаляваш ли, че не си срещнала голямата любов, мъжът, който да открадне сърцето ти?
– Не.

– А за нещо, което не си успяла да направиш, съжаляваш ли?
– Че не съм завършила медицина. Това беше мечтата ми от дете, но комунизмът ме лиши от нея.

– Коя специалност би избрала?
– Кардиологията.

– Сигурно много пациенти са ти били благодарни, как са ти се отплащали за грижите?
– Със „Здравей!“ и „Благодаря!“. Не съм материалистка, за мен парите винаги са били средство за преживяване, човек да може да посрещне нуждите си. Викали са ме да обикалям по махалите, за да правя инжекции, и никога не съм взела и стотинка от хората. Викали са ме много пъти извънредно на работа и не са ми плащали допълнително. Заплатите не ни бяха големи, но аз си имах продукция, на село нашите гледаха животни, имахме градини и си произвеждахме всичко.

А аз парите си давах за екскурзии, много обичам да пътувам из България и да ходя по планините. Веднъж с група интелектуалци се качихме на връх Тодорка, отгоре с бинокъл видях Гърция като на екран. Тръгнахме обратно, а аз подскачам напред и изведнъж на 2 метра от мен виждам как мечка се опитва да събори кошерите в един пчелин. За късмет не ми обърна внимание.

– Кога си била най-щастлива?
– Като помогна на болния. Една венозна инжекция като направя, съм била радостна, че съм направила нещо за друг човек. Никога не ме е мързяло, не съм била и лакома – хапвала съм винаги каквото има, стига ми да е вкусно.

– Като медицинско лице какъв съвет би дала за добро здраве?
– Да не преяждаш и да не се сковаваш на място, да се движиш. Движението е живот.