Няма край: Ромско имение “подпря“ електрически стълб в Столипиново (ВИДЕО)

В информационните войни няма затишия и примирия. Най-ярък пример за това стана историята с гибелта на руските бойци под Ел Салхиях на 7 февруари. Ето – вече от няколко дни наблюдаваме истинска вакханалия по този повод и тя сама по себе си нанася на Русия огромен ущърб. Какво е необходимо, за да се направи този ущърб да е колкото се може по-малък? Случилият се в Сирия удар на американската авиация и досега кънти по цялото руско информационно поле. Той затъмни и президентската кампания, и сексуално-олигархичните скандали. Миналият четвъртък руското МВнР призна за гибелта на няколко руски граждани, уточнявайки, че става дума за пет души, които не са военнослужещи в руската армия. Но до този момент страстите в интернет бушуваха вече седмица и ето тази картина се наложи в главата на средностатистическия гражданин. На 7 февруари в района на град Ел Салхиях в провинция Деир ез Зор американците удариха по колона на сирийски отряд, настъпващ срещу позициите на поддържаните от американците групировки. С този отряд се намират и руски сътрудници на частна военна компания. Загиват хора и от тук започват гръмки спорове. Отчитайки се, че още през първия ден бе подметната информация за двеста убити руснаци, много се отнесоха недоверчиво не само към тази цифра, но и към самия факт за загинали руснаци. Но постепенно започва да се очертава подробна картина на случилото се, започнаха да изплуват фамилиите на загиналите. И наистина, оказа се че загиналите са над 10, но едва ли над 20. Съдейки по всичко, това са и граждани на Русия, така и жители на Донецк и Луганск. Ако първоначалната цифра, казана от американците е вярна (а те говорят за сто убити в сирийската колона), то се оказва, че около една шеста от тези загуби са руски. Министерството на отбраната на Русия в първия ден заяви, че „инцидентът с обстрела на коалицията на САЩ над сирийските опълченци се е случил заради несъгласувани с Русия разузнавателно-издирвателни действия на опълченците“ и че „руски военни в този район на провинция Деир ез Зор няма“. Формално министерството е съвсем право, но всъщност това не можа да успокои възбуденото руско общество. Как трябваше да се държат в тази ситуация не само министерствата на отбраната и на външните работи, но и цялата руска власт? Да говорят честно за това, което се е случило. Т.е. още през първите ден-два да признаят загубите сред руските момчета, да ги нарекат герои, да не се впускат в детайл за причините за гибелта им (по-точно за това чия грешка или несъгласуваност води до нея – и това трябва да се разбере, но не и публично). Но това би означавало Русия да признае за наличието на частни военни компании (ЧВК) в Сирия, а по-точно за неформални помощници на Руската армия, доброволци. Разбирате, Русия не може да направи това заради условностите на международните игри? Това е все едно да се признаят действията на специалните служби. Никой никога не признава за работата на своите агенти, а ЧВК в съвременния свят е форма на прикриване на държавната политика с частна дейност. Да, американците признават своите ЧВК, но при тях ситуацията е различна. Те и не скриват своите глобални амбиции, а и в тези компании служат много неамериканци. Такова обяснимо мълчание е разбираемо на равнище аргументация на руската външнополитическа тактика. Но това е напълно неудовлетворимо за вътрешната политика по две причини наведнъж. На първо място самата нелегалност на ЧВК не е правилна – роднините на тези доброволци нямат гаранции за осигуряване при загуба или раняване. Това, че такива има на неофициално равнище, не променя факта, че в такива неща зависимостта от човешкия фактор е недопустима. Нямащите официално никакви гаранции роднини се притесняват за своето бъдеще, а и за какво им е подобно допълнително изпитание. Това е човешкото измерение. На второ място, вече на държавен мащаб – мълчанието за неофициалните бойци отслабва доверието към властите, а съответно и към самата руска държава. Защото се открива простор за спекулации и диверсионни информационни похвати: „предават, захвърлят, използват, не мислят за хората, врагове на Русия“. Т.е. враждебната пропаганда (нека наричаме нещата със собствените им имена) започва начаса да сипе кила сол по раната. А властите не могат да отговорят с нищо, защото първоначално, още преди събитието, не признаха за самата тема на разговора. И щетите от подобен „черен ПиАр“ са значително по-големи, отколкото информацията за гибелта на руснаците в сирийската война. Дори и наистина да бяха загинали сто или двеста души – всичко това можеше да се обясни на народа. А сега се вижда, че гибелта на десетките момчета става повод за мащабни спекулации, които трябваше и можеше да се пресекат от зародиш. Но, за да се направи това, е необходимо по сериозен начин да се престрои самият формат на реакцията на властите към „горещите теми“. Това се отнася не само за Сирия или за Украйна, това се отнася за различните вътрешнополитически скандали и събития. Чиновниците и депутатите трябва да реагират бързо и ясно – да не се оглеждат към Кремъл с очакване президентът или неговия прессекретар ще кажат нещо. Няма никакви забранени теми (освен държавните тайни) и неудобни въпроси – за всичко може, и най-важно, трябва да се говори с народа. Да се говори откровено, както това Путин го умее, при всички ограничения, които позицията му налага. Властта в Русия се опира на първо място на доверието – и хората имат доверие на Путин. Но за да се доверяват като цяло на властта, не е достатъчно единствено доверието към президента. Всички разклонения и равнища на властта трябва да научат процедурите за „скоростен информационен бой“ – това не е въпрос на желание, а въпрос за оцеляване. Не на властта, а на Русия като такава.

ако това го беше направил българин / край / цял живот ще бъде роб на нап/ за мангала е елементарна работа / бай хуй им обещал вси1ко с/у гласовете им / но бог вижда и скоро телиграми ше ви прати

колкото по бързо толкова по добре.

Искам да съм мангал в тая е.... държава.

Така по-лесно се краде ток!