"Здравей Майсторе. Как си майсторе?" - с тези думи един младеж от кюстендилско се обръщал към своите съученици и приятели от софийското рисувално училище, днешната Художествена академия.  Те дали и прозвището му, с което по-късно става известен по цял свят.

На 29 септември се навършват 59 години от смъртта на един от най-големите български художници Владимир Димитров-Майстора. Той издъхва след тежко боледуване в столичната  военна болница. Погребват го набързо и тайно в софийските гробища.
 



Един шишковец обаче научава за конспиративната акция. Цялото село,  което зографът нарича „сърцето на рая“, въстава бурно. Жителите му  настояват последния дом на забележителния им съселянин да бъде в тяхното село. Напразно. Протестът им остава без последствия цели десет години. Но хората от Шишковци, въпреки нервната битка с институциите,  не се предават и  нито за миг не се отказват от справедливото си искане.
 
Стига се дотам, първият човек на държавата Тодор Живков, да реши кой е крив и кой прав. Той вика при себе си доцент Табаков, човекът, който до последния ден е бил до художника. Лекарят потвърждава, че пред него, той  е споделил желанието си,  последният му дом да бъде в Шишковци. Освен това настоявал да бъде погребан  като най-обикновен човек в селските гробища, и да засадят  две дървета от двете страни на  плочата му. Днес гробът на Майстора е в центъра на селото и две овошки наистина се издигат над него.
 



През 1970  година на площада в Шишковци е издигнат солиден паметник, на човека прославил селото им, чак до Америка. Четиридесет години по-късно, една нощ,  той изчезва. Разследването показва, че е вдигнат с кран само за пет минути, а после е нарязан на осемнадесет  парчета.  Похитителите се укриват, а селото посърва. Жените, някой от които и негови модели, плачат докато гледат стърчащия, гол постамент. Държавата остава безучастна към молбата  монумента да бъде възстановен. Помощ не иде от никъде.  Тогава нужните 29 000 лева шишковци събират сами.  Вадят го от скромните си спестявания. Кой колкото може. Помага е местен бизнесмен. Откриват отливките, от които паметника  е бил направен. Когато бронзовия Майстор отново се връща при хората си, щастливите мадони целуват ръката му.

За хората от Шишковци Владимир Димитров е светец. Няма по-голяма обида за всеки от тях, ако на празник той не мине през дома им. Затова в такива дни Майсторът тръгвал от единия край на селото до другия и влизал във всяка къща. Прибирал се чак привечер. Не пиел, само докосвал с устни чашата. Ако някога откъснел грозде от някое лозе Владе, после непременно намирал собственика, за да му го плати.



Рисувачо, както го наричали, избирал моделите си сутрин, като заставал в центъра на селото и спирал отиващите на полето жени.
Колко ще ти даде чорбаджията днес- питал.
- Десет лева-отвръщали му.
- Остани да те рисувам и  ще ти плата двойно.
Така и ставало.  Като награда моделът получавал една рисунка. След време мадоните  решили да ги съберат и подредят в постоянно експозиция в селското читалище. Когато някой нахлул и откраднал една от рисунките, всяка си прибрала униката и  галерията опустяла.

Пред друг един голям  български художник и негов приятел Васил Стоилов Майсторът разказва как нарисувал веднаж чепка грозде. Оставал платното настрани да съхне. По едно време чува почукане. Обърнал се изумен видял врабчета да кълват зърната на картината.
За странностите на Майстора се разказват легенди. Той е бил пълен вегетарианец и аскет. Нямал никакво отношение към материалното. Картините му се продавали скъпо, печелел добре, но раздавал парите на бедните. След като умрял, в джоба му намерили само десет лева.



Веднаж тръгнал с приятеля си Стоян Венев от Кюстендил за София. Докато чакали влака на гарата, го наобиколили просещи деца.  Майсторът  започнал да  раздава на всеки по нещо, докато накрая установил, че не са му останали пари за билет. Тогава под предлог, че има важна работа, отложил пътуването.
Майсторът категорично отказвал да живее в София. В Шишковци негов благодетел става  най-богатия човек на селото. Антон Виячев построил местната гара, но живее в скромна къщичка. Някогашният учител, овощар и народен представител един от първите, познал в момчето от Флорош гения. Благодарение на него вече утвърдения художник пътувал до Париж и Малано, където картините му се продавали, още с отварянето на галериите. На изложение в Брюксел той показал  портрет на момиче от Шишковци, бисерът в творческата му корона. Така се родила  легендата за „Българската мадона“.
Антон Виячев издига в Шишковци голяма красива къща, която предоставя за жилище и ателие на Майстора. Днес тя е  музей. В него се съхраняват документи , рисунки, четките на  Майстора, тамбурата, единия от трите му костюма, леглото на което е спял, възглавницата пълна със слама, триножникът и палитрата.

Най-голямата колекция от картини обаче, се намира в Кюстендилската галерия, която носи неговото име.  Според  специалистите те нямат цена.

Исак Гозес