През януари 2001-ва бодигард изстрелва хладнокръвно 5 куршума в тялото на един от проспериращите бизнесмени в България - Илия Гьошев. Екзекуцията окървавява ул. „Победа“ в Пловдив, живеещите наблизо са потресени, пише "Марица".

Местопрестъплението е отцепено, полиция започва разплитането на случая. Първоначалната версия е свързана с преразпределение на търговски територии.

Още от 90-те години Илия Гьошев си е спечелил реномето на един от най-успешните бизнесмени в страната. Той завършва Националната спортна академия, играе във футболния отбор на „Тракия“ - Пловдив. Има намерение да купи спортна зала в града. В началото на 90-те години Гьошев е част от управата на Балканската универсална банка, собственост на Васко Нинов. През 1999-а обаче излиза от ръководството заради разногласия със собствениците.

 

 

Пред съда бодигардът твърди, че извършил убийството при самозащита

По онова време бизнесменът притежава дялове в три пловдивски и шест софийски дружества, обединени в холдинг „Напредък“. А също кафене и магазини, както и фитнес зала в елегантния комплекс „Симфония“.  

Гьошев прави всичко възможно да продължи бизнеса на брат си Борис, застрелян на 9 май 1996-а пред входа на офиса на финансово-брокерска къща „Титан ХХ век“, който се намира на бул. „Патриарх Евтимий“ 40 в София.

 Килърът позвънил на вратата, Борис отворил и бил прострелян с куршум в сърцето. Стрелецът избягал през задния вход. След смъртта му Илия поема ръководството на „Титан ХХ век“, но не задълго.  

Към обяд на фаталния 25 януари 2001-ва Илия Гьошев пристига от София в Пловдив в заведението си, което дава под наем. Той е един от собствениците на коктейл-бар „Симфония“ и носи картини, за да ги окачи на стените. Щом влиза, там го чака наемателят Лъчезар Иванов. Двамата говорят набързо, Гьошев оставя платната и заявява, че трябва да тръгва, тъй като го очаква пътуване до Слънчев бряг.

 

 

На паркинга бизнесменът среща бодигарда на бара - 28-годишния Иван Иванов, който в този момент проверява за нередности осветлението на площадката към входа на близката библиотека.

Илия го пита дали знае къде е най-близкият офис на „Мобилтел“, за да плати сметката на приятелката си Яна, треньорка по художествена гимнастика. Гардът обяснява сложно, а Гьошев не разбира.

Двамата се качват в колата на бизнесмена, за да може да го заведе до офиса. Преминават по бул. „Шести септември“, пресичат моста на река Марица, след което стигат до ул. „Победа“. Там изведнъж се чуват изстрели.

Илия Гьошев намаля рязко скоростта, започва да губи управление. Завива към тротоара и успява да спре колата на десетина метра от панелен блок, срещу номер 63.

Гардът и простреляният бизнесмен едновременно отварят лявата и дясната врата на пежото. Гьошев вика с последни сили, а Иван заобикаля возилото, стига до средата на платното и довършва започнатото - стреля още два пъти в гърдите му. В този момент Илия се обадил на майка си по мобифона и промълвил с последни сили, че умира.  

Уплашената жена го набира, но вече няма връзка с него. Звъни на полицията. Предчувства трагедията и тежестта на прокобата. Преди месец е изгубила съпруга си, а преди 5 години - единия си син. И не сваля черните дрехи.

След минути ул. „Победа“ почернява от полиция, пристигат и виещи линейки. Гьошев издъхва на операционната маса от масивен кръвоизлив, но успява да спомене името на килъра, преди да издъхне. Тялото му е кремирано в София, а урната с праха е върната в Пловдив и положена в гроба на брат му Борис на Централните гробища. На погребението на Илия с луксозни коли го изпращат негови приятели и близки. Три месеца след смъртта му се ражда детето му ​- Магдалена.

Екзекуторът Иван се укрива два дни при приятели, а още три - на Рогошките гробища. След това се предава сам.  Движи се пеша, защото се страхува автомобилът му да не бъде разпознат.

 

Разследването стига до извода, че причина за убийството не са засегнати бизнес интереси, а лични мотиви. Гардът се отнасял с неприязън към хора, които разполагали с много пари.

Дразнел се от Гьошев, защото бил заможен. Стремял се към богатство, но не успял да натрупа капитал и се озверил. Стаената агресия излязла наяве, когато останал насаме с бизнесмена.

Близките се съмняват в тази версия. Не изключват гардът да е изпълнил поръчка, но това не се доказва на съдебния процес. В лаптопа на Гьошев са открити десетки имена на длъжници, а бизнес партньори имали да му връщат 800 000 долара.

В съдебната зала Иван Иванов твърди, че е стрелял при самозащита, след като с Гьошев се сдърпали за оборота на заведението. Експерти обаче доказват, че не е имало схватка между двамата в колата.

Окръжният съд постановява присъда от 18 години затвор за Иванов за умишлено убийство. Решението на магистратите се потвърждава както от Апелативния, така и от Върховния касационен съд.