„Кварталът на големите къщи”. Десетки еднофамилни сгради са в строителен режим по хълма край пътя за „Маказа”. Пътят към границата, която са прекосили хиляди млади хора от Чернооченско, за да съграждат у дома.

„Преди няколко години тук бе само моята къща. Сега вижте какво става”, показва с ръка десетките строежи 71-годишният Бейтула Рамадан от Черноочене, цитиран от 24rodopi.com. Сам родопчанинът е прекарал 16 лета зад граница. Казва, че е бил в 40 държави. Владее няколко езика. Децата му са пръснати във Франция и Португалия. Всички млади са зад граница.

„Тук останаха хората дето обичат да си пийват”, споделя Бейтула.
Отваря обаче болната тема на региона. 

За големите, но празни къщи.

„Аргати са в чужбина. Значи от 2000 млади хора навън, 1999 са общи работници. Спиране няма там работата. Изцеждат ги докрай. Както паякът като хване мухата, как я изсмуква. Това, което правят те, аз не бих го направил. Вдигат едни големи къщи, без да мислят за бъдещето. След 20 години какво ще е тук? Преди десетки години така стана и в Долни Воден, Асеновград. Строиха едни 2, 3, 5 етажа къщи. Вървете сега да ги видите-всички са празни. Тук ще е същото. Работят много, икономисват и строят у дома, но после никой не живее тук. Ей в онази голямата, отдолу ще има спортна зала. Кой ще тренира там, кой?”, пита мъжът.

Има медали за трудовите си постижения, още от онова време, когато тези неща се оценяваха.

Сега съревнованието е друго. На големите къщи.



„И моят син е зад граница. Къща на четири етажа строи, а има едно дете. Чудя му се просто”, казва пенсионерът Хасан, който бавно върви по нагорнището с торбичка и подаващ се хляб от нея.

Грубият строеж на една средно голяма къща излиза около 150 хиляди лева, коментират в най-бързоразвиващото се село в региона. Градят се и блокове. Казват, че апартаментите са изкупени. Болшинството от тях обаче продължават да са празни, въпреки че имат собственици.
„Мъжете работят, децата са тук с жените. Парцели се купуват постоянно за нови къщи. Само на нашата малка уличка се вдигнаха около шест. На нея обаче живеят две баби и моето семейство”, казва Фикрет.

„Европа” убива

„Колко момчета умряха в чужбина, знаете ли? Много. На по 35-40 години. От работа. Трима мои роднини се споминаха, млади, млади. Спиране няма работата в чужбина. Тежка, до изцеждане. Тормоз и на кой сърцето не издържа, кой се разболее”, разказва Бейтула. Убеден е, че кръвта дърпа към родното място. Но и човек трябва да предвиди бъдещето. 

„Една малка къща за семейството. Това е нужно. Тук смятам, че след двадесет години ще останат само тези празни, големи къщи”, убеден е родопчанинът.
Те строят Европа, за да изградят у дома своя дом. Ще остане ли обаче той празен?