Независимият изследовател и публицист Иван Тренев представи нова и силно спорна версия за смъртта на Христо Ботев, която поставя под въпрос утвърдените исторически интерпретации.
В навечерието на 150-годишнината от гибелта на великия българин Тренев показа документи, сред които свидетелство на архимандрит Георги. В него са записани т.нар. „клетвени показания“ на български свещеник, дадени преди десетилетия. Според тях Ботев не е бил убит от противник, а е прострелян в гръб от свой съратник – Никола Обретенов, син на Баба Тонка.
Тази теза противоречи на широко разпространената версия, според която Ботев загива от куршум на черкезин от османска потеря. Според Тренев този разказ се утвърждава през 30-те години на ХХ век от група историци под ръководството на Богдан Филов, който стои и зад организирането на националните чествания на връх Околчица – приеман за мястото на гибелта на поета.
По думите на изследователя, самият Обретенов в разговори с Филов е давал различни обяснения за случилото се, включително е насочвал вината към друг четник. Тренев обаче отхвърля тези твърдения и подчертава, че новите документи поставят въпроса в съвсем различна светлина.
Той развива и по-широка хипотеза за събитията около похода на Ботевата чета, като твърди, че мисията на революционера е била свързана не само с въстанието, но и с издирване на скрито съкровище. Според него първите сблъсъци не са били с османски части, а с групи, преоблечени като такива.
В тази версия се поставя под съмнение и мястото на гибелта – местността Йолковица. Според Тренев е възможно там да е възникнал вътрешен конфликт в четата, свързан с липсващи средства, оръжие и напрежение между участниците.
Изследователят стига до извода, че смъртта на Ботев може да е резултат от вътрешно напрежение и лични амбиции, а не от пряк сблъсък с врага – теза, която предизвиква сериозни въпроси и вероятно ще провокира нови дебати сред историци и обществото.
Какво казва утвърдената историческа версия
Според преобладаващото мнение в българската историография, Христо Ботев загива на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан по време на сражение с османски части. Смята се, че е убит от куршум, но точният изстрел и неговият извършител не са категорично установени поради липсата на преки и еднозначни свидетелства от онова време.
