Потомци на австрийския капитан Дагоберт Енглендер, командвал парахода „Радецки“, представиха нови свидетелства, които променят утвърдения разказ за слизането на Ботевата чета край Козлодуй, пише Флагман.
Според тях между Христо Ботев и капитана е имало предварителна договорка. Помощта към четниците е била оказана доброволно, а не под натиск или заплаха.
Историята на парахода „Радецки“ и слизането на Ботевата чета край Козлодуй е сред най-разпознаваемите епизоди от българското националноосвободително движение.
В продължение на десетилетия официалният разказ представя случилото се като драматичен акт, при който четниците връчват ултиматум на австрийския капитан Дагоберт Енглендер и го принуждават да акостира на българския бряг. Нови свидетелства обаче поставят под въпрос тази версия.
На среща във Виена вчера с писателя Иван Тренев и издателя Николай Тончев от Пловдив, пра-пра племенничките на капитан Енглендер – Юно и Лъки – разказват различна история.
Те споделят семейни разкази, предавани от баща им Алойс Енглендер, според които между Христо Ботев и капитана не е имало конфликт. Напротив, Енглендер е приел каузата на четниците и е действал в синхрон с тях.
По техни думи Христо Ботев предварително е поставил част от инвентара на парахода, което трудно може да се обясни без предварителна уговорка. Това подсказва, че слизането край Козлодуй не е било импулсивен акт, а добре обмислена и координирана операция, в която капитанът на „Радецки“ е играл съзнателна роля.
Историческите факти сочат, че на 16 и 17 май 1876 година „Радецки“ пътува към Виена, спирайки на няколко румънски пристанища. Именно там, предрешени като обикновени пътници, се качват четниците и техният войвода.
Ботев връчва писмо до Енглендер, написано на френски език, в което излага целта на мисията си и настоява за акостиране край българския бряг. В официалния разказ това писмо често се определя като ултиматум, но новите сведения го представят по-скоро като част от предварително съгласуван план.
През 1913 година Енглендер изпраща в София редица предмети и документи – печата на парахода, дъски от „Радецки“, оригиналния флаг с австрийски и унгарски герб, както и писмото на Ботев. Този жест показва не само уважение към българската история, но и лична ангажираност с делото, на което е станал свидетел.
Капитан Дагоберт Енглендер умира през 1925 година на 77-годишна възраст. Потомците му днес настояват, че е време образът му да бъде видян не като пасивен участник, поставен под натиск, а като човек, проявил съзнателна човещина и морална смелост.
В знак на признателност Иван Тренев и Николай Тончев почистват и освежават гроба на Енглендер във Виена. Този жест е не просто почит към една личност, а напомняне, че историята на „Радецки“ продължава да се дописва – с нови факти, нови гледни точки и по-дълбоко разбиране за хората, които са направили възможен един от най-символичните моменти в българската история.
