Кулите близнаци на София - емблематичните блокове 67 и 68 в столичния квартал „Дружба 1“, са сред онези архитектурни следи на социализма, които и днес продължават да провокират въображението – едновременно с мащаба си, с необичайната си форма и с историята на мястото, в което са издигнати.
Те изглеждат като едно цяло, като сиамски близнаци от бетон и панели, обърнали поглед към езерото в сърцето на квартала, но зад тази визуална илюзия се крие далеч по-сложна и интересна история, пише soc.bg.
Началото е в края на 70-те години на ХХ век – период, в който социалистическа София расте стремглаво. „Дружба“ е замислена като модерен жилищен комплекс, който да поеме хиляди нови жители – млади семейства, инженери, работници, хора, които трябва да населят „града на бъдещето“.
В този контекст между 1977 и 1983 година се появяват блокове 67 и 68 – проектирани от „Софпроект“ като модифициран вариант на панелната серия Бс-69-Сф-УД. Още на чертожната дъска те са различни – нестандартни, дръзки, почти демонстративни в желанието си да излязат от рутината на типичното панелно строителство.
Има ли топла връзка?
Двата блока са оформени в ансамбъл с форма, напомняща буквата „Н“. Именно това ги превръща в една от архитектурните емблеми на „Дружба“. Години наред се говори, че между тях има т.нар. „топла връзка“ – затворен коридор, който позволява преминаване от едната сграда в другата, без да се излиза навън. Истината обаче е по-интересна.
Такава връзка реално не съществува. Както обяснява инж. Кордов, конструкцията представлява две конзоли – по една от всеки блок – които се „срещат“ визуално, но са разделени по средата с фуга. Под жилищните площи между двете сгради няма нищо освен въздух. Ефектът е впечатляващ и донякъде подвеждащ, а митът за „топлата връзка“ се превръща в част от градския фолклор.
Езерото в "Дружба"
Мястото, към което са обърнати блоковете, също носи своята история. Езерото в „Дружба“ не е природен дар, а резултат от строителен инцидент – или по-скоро от неочаквана среща с природата.
Преди около 40 години, при изкопни дейности за нов жилищен блок, от земята бликва вода. Вместо да бъде изцяло отведена и „укротена“, тя постепенно оформя воден басейн, който с времето се превръща в езерото, познато днес на поколения софиянци.
Впоследствие мястото придобива и символично значение – именно тук се хвърля кръстът на Богоявление, а в близост се появяват и две църкви, които добавят още един пласт към историята на района.
През десетилетията блокове 67 и 68 се превръщат в повече от просто жилищни сгради. Те стават ориентир, фон на ежедневието, мълчаливи свидетели на живота в късния социализъм и на прехода след него. Балконите им гледат към езерото, а дългите им фасади сякаш разказват за онова време, в което бетонът е бил символ на сигурност, колективност и вяра в утрешния ден.
Международно "признание"
В последните години интересът към „блоковете-близнаци“ излиза далеч извън границите на квартала и дори на страната. Архитекти, фотографи и изследователи на социалистическото наследство ги откриват като уникален пример за късен модернизъм в Източна Европа. Под името Tower Blocks 67–68 те попадат в международни проекти и архиви, посветени на брутализма и панелната архитектура.
През 2020 г. темата за тези сгради получава и артистично измерение, когато Александър Предов – известен със своите хартиени модели на социалистически сгради – си партнира с италианския скулптор Алесандро Понган в създаването на колажа „Устояващият човек“.
Две години по-късно, през 2022 г., жители на комплекса реагират остро на проект за умален модел на блоковете, което показва колко силна е връзката между хората и тези бетонни „близнаци“.
Днес блокове 67 и 68 продължават да стоят там – сякаш слети, но всъщност разделени; родени от утопията на социалистическото градоустройство, но преоткрити в нов контекст. Те са едновременно архитектурна странност, културен символ и жива част от града. А отражението им в езерото отсреща напомня, че дори най-твърдият бетон носи в себе си истории, които с времето стават все по-дълбоки.
