През февруари 2026 г. започна събарянето на сградите на бившия козметичен гигант „Ален мак“ на ул. „Васил Левски“ №148 в Пловдив.
Така постепенно изчезва от градския пейзаж един от символите на българската индустрия – предприятие, което повече от век носеше аромата на модерността, амбицията и предприемчивостта, пише Под Тепето.
Началото: мечтата на един 30-годишен индустриалец
Историята започва през 1892 г., когато Антон Папазов основава в Пловдив Първата българска парфюмерийна фабрика „А. Папазов“. Още на Първото българско изложение в града фабриката печели златен медал. Следват отличия от Анверс (1894), Париж (1900), Сейнт Луис (1904) и Лондон (1905) – признание, което поставя българската козметика на световната карта.
Асортиментът е впечатляващ за времето си – одеколони, парфюми, кремове, помади, пудри, пасти за зъби, бои за коса, лосиони, глицеринов крем и дори модерен фиксатор за мустаци.
Амбалажът се внася от Франция, кремовете се продават в порцеланови бурканчета, а парфюмите – в изящни стъклени флакони с цветни етикети.
С усет към маркетинга Папазов организира първите български конкурси за красавици, а имената на победителките дават на негови аромати. През 1929 г. той получава царска грамота за придворен доставчик.
Любопитен факт е, че именно негова е марка №1 в първия бюлетин за индустриална собственост в България – „Млечен сапун“, регистрирана на 15 април 1904 г. Тази регистрация поставя началото на защитата на индустриалната собственост в България в началото на XX век.
Разцвет и национализация
През 20-те и 30-те години фирмата практически няма конкуренция у нас. Фабриката се разширява през 1900 г., а между 1930 и 1939 г. се модернизира и създава десетки нови продукти, сред които прочутият одеколон „Магнит".
След 1947 г. предприятието е национализирано, а през 1950 г. получава името „Ален мак“. От 1970 г. се помещава в нова сграда на Карловско шосе. През 1976 г. след обединение с фабрики за метален амбалаж и хартиени опаковки заводът се превръща в мощен производствен комплекс.
„Ален мак“ използва над 200 ароматични материала и повече от 100 основни суровини. Производството варира от едросерийно (пасти за зъби) до дребносерийно (пудри, червила, шампоани). Сред най-популярните продукти са пастата за зъби „Поморин“, кремът за бръснене „Каро“, избелващият крем „Ахромин“ и детският шампоан „Кря-Кря“.
В разцвета си заводът осигурява работа на около 1300 души и изнася продукция в над 40 държави, особено в СССР и страните от ОНД. През 1967 г. е удостоен с орден „Червено знаме на труда“. Любопитен щрих от социалистическата епоха – в предприятието се произвежда и храна за космонавти.
Опит за приватизация
След промените започват неуспешни опити за приватизация, натрупват се дългове, а след 2005–2006 г. компанията губи ключовите си руски пазари.
Бившият завод сменя притежателите си в рамките на три основни етапа:
Държавен период (до 2002 г.): Държавата притежава мажоритарния дял (75%), докато приватизацията се отлага многократно заради съдебни спорове с кандидати като „Канотранс“.
Ерата на Петър Терзиев (2002 – 2011 г.): През 2002 г. мажоритарният пакет е купен от „Ефектен унд Финанц – България“ (свързана с Петър Терзиев, зет на бившия премиер Георги Атанасов) за 5,5 млн. долара. През този период компанията емитира облигационни заеми, които по-късно не може да обслужва.
Несъстоятелност и разпродажба (след 2011 г.): През 2011 г. Пловдивският апелативен съд обявява завода в несъстоятелност поради огромни дългове към банки и облигационери. Синдиците започват разпродажба на активите на части – машини, сгради и търговски марки (като „Поморин“ и „Ахромин“).
През 2013 г. „Рубелла Бюти“ придобива голямата част от търговските марки на „Ален мак“.
Краят на една индустриална епоха
През 2022 г. теренът и сградният фонд на ул. „Васил Левски“ са придобити от новосъздаденото дружество „Ален Мак Пловдив“ ЕООД с цел превръщането им в здравен и бизнес център.
Днес сградите на някогашния козметичен гигант в Северната индустриална зона се разрушават.
Името „Ален мак“ обаче остава в градската памет – в топонимията, в спомените на поколения пловдивчани и в ароматите, които десетилетия наред са били част от ежедневието на българите.
От първата българска парфюмерийна фабрика до индустриален лидер и накрая до празен терен – историята на „Ален мак“ е разказ за предприемчивост, държавна индустриализация, преход и неизбежната трансформация на града. Архивите пазят фактите. Пловдив – спомените.
