Турнирът за Купата на България по баскетбол приключи. Всичко е ясно, време е за равносметка преди решителната част от първенството. Ако правим изводи от турнира за Купата за бъдещия шампион, положението съвсем не е предрешено както в последните години на доминация на Лукойл Академик. Думите на Константин Папазов, че ако “Левски” вземе купата, което се случи, ще стане и шампион, вече тежат на място. “Сините” имат един от най-добрите състави в момента, заслужено спечелиха купата след тригодишна пауза и сега гледат към златния дубъл, но...Лукойл Академик едва ли ще остави каруцата в калта дори и след сътресенията и уволнението на Галанис и отново временното назначение на треньорския пост на Сашо Везенков. Сега обаче да се съсредоточим върху Купата.

ШАМПИОНЪТ
“Левски” уцели нещо повече от десетката с привличането на Брендън Хийт. Не само заради уникалния финал срещу Черно море, но и заради цялостното си присъствие в отбора. Американецът е вероятно най-класният в момента в българското първенство. Играч от друг калибър, който, както се видя, може сам да спечели мача и да донесе трофея. Оставяме настрана претенциите на Сашо Везенков за привличането на Хийт в п последния момент от страна на “Левски”. Правилата са си правила и в този случай са безкомпромисни, нови баскетболисти може да бъдат регистрирани до 9 март. Всички клубове го знаеха, но в Лукойл Академик или се стреснаха от засилващия се “Левски” или по-вероятно се почувстваха изиграни, че половин година дават високи заплати на своите чужденци, а Тити Папазов и “Левски” привлякоха Хийт на практика в последния момент, от което спестиха финанси. Както се казва, всеки си прави сметката. Никой не е виновен на Лукойл Академик, че участва в евротурнирите и чужденците са нужни още през есента. Лайнъл Чалмърс е другият американец, който може да понесе “Левски”. Направи го няколко пъти през сезона, а с присъствието на Хийт силата му значително се увеличава. Друг голям коз на Тити Папазов – дългата резервна скамейка и като цяло балансираният състав от 11 състезатели. Ако останалите треньори имат максимум двама-трима горе-долу равностойни играчи на пейката, Папазов разполага с още една петица.

ИЗНЕНАДАТА
Безспорно това е Рилски спортист. Момчетата на Росен Барчовски бяха отписани от почти всички заради лошия сезон, който правеха допреди турнира за купата на България. Те обаче поднесоха голямата бомба и изхвърлиха Лукойл Академик на четвъртфиналите. След това направиха два прекрасни мача срещу “Левски” и само грешката на съдията в първия редовен мач при 67:67 (неотсъдено техническо нарушение на Константин Папазов) вероятно им попречи да сторят второ поредно чудо за два дни. Дори и в преиграването Рилски спортист се държа геройски. А голямата фигура в този отбор в турнира бе ветеранът Йордан Бозов. Истински лидер, който поемаше отговорността. Черно море стигна до финала, но играта на варненци не е изненада, след като през целия сезон държаха подобно високо ниво и заслужено са на второ място в класирането. Далеч по-голямата изненада поднесоха момчетата от Самоков, които от позицията на тотален аутсайдер успяха да впечатлят с борбеността си.

РАЗОЧАРОВАНИЕТО
Лукойл Академик няма опонент в тази номинация. Шампионите се изложиха, отпадайки на четвъртфинала от Рилски спортист. След само един мач тимът от Правец си събра багажа и напусна турнира за Купата на България съвсем заслужено. Напрежение в отбора, липса на каквото и да е желание за игра, слабо представяне на чужденците са само част от факторите, които доведоха до нови сътресения в Лукойл Академик. Още в последните мачове от сезона преди турнира за купата беше ясно, че Галанис изпуска положението. Всъщност, още през есента гръцкият треньор реши да освободи Филип Виденов с обяснението, че няма нужда от него!!! Съвсем нормално и логично след такъв резил Галанис беше освободен, а Сашо Везенков пое треньорския пост, подобно на края на миналия сезон, в който донесе титла и купа във витрината на клуба. Ако Лукойл Академик не искат да изпуснат и титлата, което ще бъде изключителен прецедент след 11 поредни, бързо трябва да променят не толкова играта, колкото атмосферата в съблекалнята. Наличните баскетболисти са едни от най-добрите, особено българските, така че друго не им е нужно.

СКАНДАЛЪТ
Много се изписа и изговори за срамния момент от турнира за Купата на България. Имаше грешка, после имаше и молба за прошка. Надяваме се Константин Папазов да е осъзнал какво е направил, защото хъсът и желанието за победа не бива да превръща играта в боксов ринг. Злобата и гневът, насъбрани в последните месеци, както казва самият той, не бива да помрачават баскетбола. Най-лошото е, че всички говореха за скандала и Тити Папазов, а не за наистина стойностния баскетболен турнир.

ИМА НАДЕЖДА
За първи път от няколко години всички отбори без “Спартак” (Плевен) и “Черноморец” (въпреки че бургазлии не играха никак лошо) показаха добро ниво. И показаха, че българският баскетбол не е толкова загубена кауза. Дечо Коешинов работи само с българи в “Черноморец” и има надежда. Тодор Захариев е една от тях. Колкото и да се говори, че в Черно море лидери са сърбите Пупович, Стаменкович и Тресач, малко ли са българите Асен Великов, Пламен Алексиев, Симеон Илиев и Станислав Цонков?! В “Балкан” лидер е Ноа Далман, но Иван Лилов и Станимир Маринов също са водещи фигури. Американецът може да прави дабъл-дабъл в почти всеки мач, но Лилов, Станимир, Павел Маринов и Мартин Маринов може да решат важен момент във всеки мач. Излишно е да коментираме българите в “Лукойл Академик” – Веселин Веселинов, Боидар Аврамов, Чавдар Костов и Александър Янев. В “Левски” са Христо Захариев и Павел Иванов. Така че има надежда, важното е тези българи да се развиват редом до чужденците, а не да ги обвиняват, че взимат мястото им в отборите.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ