Легендата на "Левски" Добромир Жечев е оптимист за предстоящото в събота вечно дерби с ЦСКА. Бобата сподели пред БЛИЦ, че отново ще е на трибуните на "Герена" и ще стиска палци за любимия си отбор, дори прогнозира успех с точен резултат 3:1. Жечев е бил старши треньор на "сините" от 1981 до 1983 г. и след това през сезон 1988/89. Голямата болка и до днес му е, че не е успял да изведе "Левски" до шампионската титла. През 1982-а под негово ръководство "сините" печелят Купата на България след победа на финала с 4:0 над ЦСКА. Наставник на "армейците" по това време е Аспарух Никодимов-Паро. Двамата имат общо три сблъсъка помежду си като треньори във вечното дерби. Разменят си по една победа, имат и равенство.

- Г-н Жечев, какви са очакванията ви за дербито в събота?
- Очакванията ми са, че "Левски" ще победи. Хубаво е, че съставът беше запазен. Жоазиньо напусна, но му беше привлечен заместник - Жанвион Юлу-Матондо. В същото време пък ЦСКА има доста проблеми с контузени футболисти и до последния момент при тях не е ясно кой ще играе. В "Левски" го няма този проблем, съставът се знае, всичко е ясно. Очакванията към отбора са големи и футболистите трябва да ги оправдаят. Аз съм оптимист и съм сигурен, че "Левски" ще победи.

- Големите очаквания може ли да изиграят лоша шега на любимия ви отбор?
- Не смятам. Все пак публиката е на страната на "Левски". Това е много важен фактор. Феновете влияят доста на самото представяне на играчите. Това още повече ги мобилизира да се докажат срещу ЦСКА.

- Вие ще бъдете ли на "Герена" в събота?
- Разбира се, че ще бъда. Когато съм в София, не пропускам мач на "Левски". Ветераните се организираме и ходим заедно, имаме си определен сектор.

- Какъв резултат бихте прогнозирал?
- 3:1, въпреки че не съм силен в прогнозите. Дано позная.

- Това издание на дербито решаващо ли е за титлата?
- Много е рано да се мисли за титлата, има още доста мачове. Но най-важното е "Левски" да бие и да очаква издънки на Литекс в някой от мачовете им. Борбата до последно ще е между "Левски" и Литекс. Друг отбор няма шанс да стане шампион този сезон. Ако дербито в събота завърши без победител, нещата за "Левски" стават доста трудни.

- Гара Дембеле ли е основният футболист на "Левски" и може ли той сам да реши дербито?
- Той е един от основните. Доста мощен е, пробивен. Не знам какво е моментното му състояние, защото не игра в някои от контролите. През есента беше основното оръжие на "Левски", блестящ нападател. Не го е страх да влиза в единоборства. Прави впечатляващо големи крачки.

- Като кой от бившите нападатели на "Левски" ви напомня?
- В "Левски" е имало доста централни нападатели, които са били като него - Наско Сираков, Гонзо, Мишо Вълчев, Кирил Миланов, все изявени нападатели. Всеки си има специфичност в своите качества.

- Не споменавате Георги Аспарухов?
- Нарочно, понеже не бива да сравняваме Гунди с Дембеле.

- В дербито през есента имаше ли фаул на Дембеле срещу Акуаро при гола?
- Ситуацията беше спорна - тяло в тяло. Така е преценил съдията, решението си е изцяло негово.

- В събота съдия ще е Антон Генов. Ще се справи ли?
- Той е изявен съдия и няма как да не се справи. Смятам, че ще свири това, което е в действителност.

- Гонзо и Ясен ли са идеалният тандем да водят "Левски"?
- До момента се представят много добре. Отборът игра успешно през есента. Трябва да получат шанс и да бъдат оставени да работят на спокойствие.

- Как успявахте да надъхвате футболистите по онова време, когато бяхте треньор на "Левски"?
- Тогава, особено в тези мачове, нямаше нужда от по-специално надъхване. Нямаше смисъл да се говори за раздаване на терена. Те футболистите много добре знаеха срещу кого излизат и какво се очаква от тях. А и тогава играчите бяха само българи. Сега има много чужденци. Повече от тях не се подходящи, не заслужават да носят фланелката на "Левски". Някои дори не знаят за какво става въпрос и подхождат по-лежерно към дербито.

- А някакви премии не им ли обявявахте преди мач, сега футболистите мислят предимно за парите?
- Нямаше такива неща по наше време. Всички мислеха само за футбол. Аз като играех, премиите бяха по 30 лева, с данъка стават 27. След това си качиха на  80 лева, чисти 72. Хванах бедните години, нямах късмет явно. Футболът не можа да осигури живота ми. Не беше като сега. Ще ви кажа например, че за класирането на Световното 62-а и 66-а ни дадоха по 100 долара. Като бихме Белгия във Флоренция, пак по 100 долара. През 1970 г. ни дадоха по 1000 долара за класирането, 74-а - също. Иначе най-голямата в "Левски", която съм получавал, беше 1700 лева, когато като футболист спечелихме Купата и шампионата. Това правеше 500-600 долара по онова време. Ангел Солаков беше вътрешен министър. Награди ни в Ропотамо. Направи едно специално събиране за нас. Вие си правете сметка какво е било преди, какво е сега. Чета, че в "Левски" щели да вземат по 4-5 хиляди лева, ако бият ЦСКА в събота. А на нас ни даваха по стотина лева.

- Вие сте играл защитник, кой от ЦСКА ви беше най-трудно да опазвате?
- ЦСКА имаше много добри нападатели. Играл съм срещу Гацо Панайотов, Якимов, Жеков, Цанев. Все футболисти с много добри технически спортни качества. Винаги ми е било трудно срещу тях.

- А имате ли приятели в ЦСКА?
- Чак за големи приятели не може да се каже, но се уважаваме. Били сме заедно в националния отбор.

- Шумно ли празнувахте победите над ЦСКА?
- Една победа над ЦСКА винаги я празнувахме заедно. Събирахме се целият отбор. Ако не можехме след мача, отлагахме го за понеделник или вторник. Но нямаше такива прояви, както е сега - дискотеки, мадами и т.н.

- Какво си спомняте от сблъсъците с Аспарух Никодимов-Паро? Имате 3 мача като треньори един срещу друг във вечното дерби...
- Уважаваме се с Паро. Спомням си мачовете много бегло. Знам, че ги бихме лятото на 82-а с 4:0 на финала и взехме Купата. Винаги е било много напрегнато в дербито. Разликата е, че тогава на мачовете идваха по 60-70 хиляди зрители. Сега са много малко хората по трибуните. По наше време имаше пейки, а не седалки. Дори на пейките нямаше места и хората седяха прави. Иначе с Паро бяхме заедно и в националния отбор. Уважавам го не само като футболист, но и като треньор и човек.

- Спечелили сте Купата, но така и не сте успели да изведете "Левски" до титлата...
- Да, наистина е така. Още съжалявам, че не успях да изведа "Левски" до титлата. Само Купата спечелих. В първенството два пъти завършвахме на второто място. Единият път ЦСКА ни изпревари само с 1 точка. Така и не можах да стана шампион, но имаше други фактори, задкулисни игри. Не искам обаче да ги споменавам, изобщо не ме питайте. Тогава имаше доста голямо манипулиране, но нямаше какво да направим.

- Вие сте единственият български футболист на четири световни първенства, въпреки че през 1974 година не влизате в игра...
- Гордея се с това постижение, то не е малко. Имам 73 мача за националния отбор. Ако беше сега, щяха да са над 100. Тези 73 съм ги изиграл в рамките на 13-14 години. Тогава имаше по четири отбора в квалификациите, а сега са по 6-7.

- Смятан сте за един от малкото защитници, успели да опазят легендарния Пеле. Как подходихте към онзи мач на световното първенство през 1966 г. в Англия (0:2)?
- За мен беше гордост и чест да играя с него. И двете попадения на бразилците бяха от статични положения. Мачът беше равностоен, въпреки че те бяха световен шампион. Постарах се да го опазя. Беше трудно, Пеле си е Пеле. Тогава беше такава системата, че играех стопер. Не бяхме в линия, както сега. Действах като метач и стопер. Слагаха ме срещу най-чистите нападатели. Играл съм срещу Еузебио - в София и в Лисабон, срещу Алберт, Мацола и много други. Най-много съжалявам, че не записах участие в нито един от мачовете на Световното през 1974 година. Тогава се ядосах на треньора Христо Младенов, но по-късно се разбрахме. Бях му сърдит, защото играх в най-важните квалификации - гостуванията на Северна Ирландия (0:0) и на Португалия (2:2). Точно преди Мондиала получих възпаление, някакво топче. Наложи се да го отстранят. Заради травмата не можах да тренирам в Германия 3-4 дни. Втората ни среща на Мондиала беше с Уругвай (1:1). Загрявах близо половин час, но те изравниха и вече не бях нужен да влизам в игра. Треньорът определено закъсня със смяната. Може би, ако се бях появил в игра, щяхме да задържим още малко преднината от един гол и да спечелим. Те обаче ни изравниха в 87-ата минута.

- По ваше време треньор в националния отбор ви е бил и Рудолф Витлачил. В момента е Лотар Матеус. По-добре ли е чужденец да води България?
- Няма голяма разлика дали е българин или чужденец. Важното е да има авторитет и да е подкрепян от федерацията. В момента националният отбор не е това, което трябва да бъде. Особено централната двойка защитници, не съм доволен от нивото им. Понеже съм играл на този пост и знам какви играчи трябва да бъдат.

- Кои тогава трябва да бъдат двойка централни защитници в националния отбор?
- Който и да повикат, ще е грешка. Просто нямаме такива. Иначе имаме добър вратар - синът на Боби. Другите са на приливи и отливи. Най-много ни липсва обаче Димитър Бербатов. Ако той беше в отбора, щяхме да бъдем по-спокойни.

- Кой е любимецът ви в националния отбор?
- Вече го казах - Бербатов, но го няма. Той ми е любимец, защото се доближава много до Гунди. Следя внимателно изявите му в Манчестър Юнайтед. Много го харесвам, въпреки че е от ЦСКА. Но всъщност той е благоевградчанин, от школата на Пирин е. В ЦСКА беше за малко.

- Като треньор какъв съвет бихте дали на Матеус, за да започнем да побеждаваме и евентуално да се класираме на европейското първенство?
- Шансовете ни са минимални. Трябва да бием наред до края. Играчите преди всичко трябва да бъдат патриоти. Когато свирят химна, да им настръхват космите. Това ще посъветвам Матеус - да пуска химна, и на който от футболистите му настръхнат космите, той да излиза на терена. Така може да се разбере дали са готови да играят за България.

- Бил сте начело на националния отбор в един мач, какво си спомняте?
- Бяхме четирима треньори. Аз, Цецо Илчев, Йончо Арсов и Янко Динков. Беше 79-а, паднахме с 0:3 от Англия в София. Бяха силни, нямаше как да ги спрем.

- С какво се занимавате в момента, след като напуснахте Велбъжд (Кюстендил)?
- Почивам си вкъщи и се радвам на внуците си. Семейството ми е страдало и с мен. Дълги години бях треньор по чужбина. В Гърция работих 5-6 години. Първо в Арис (Солун), Янина, Верея. Бях в Кипър 1 година, както и в Алжир и Саудитска Арабия. Видял съм много от футбола.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ