Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙM 2!

Хубаво е човек да има цели. Да преследва мечтите си. Това определено дава смисъл в живота. Понякога дори се случва “петилетката” да се изпълни за три години, като по стар социалистически обичай. И във футбола е така. Появи се Лудогорец. Кирил Домусчиев си постави едни цели, те пък взеха, че се случиха. Дори по-рано от очакваното. Така за три години разградчани извървяха пътя от “В” група до първото място в “А” група.

Проблемът с бързо постигнатите цели обаче е, че създават една илюзия, че животът е само мед и масло. А после реалността те връхлита като товарен влак. И боли. Това се случи и с Лудогорец. Набързо помислиха, че като са станали първи на село (в “А” група), ще могат да са големци и в града (Шампионската лига). Но не се получи. Приказката за разградчани свърши. При това с кошмарен край. Болезнен и страховит. А сега е време за поуките от приказката.

В момента от Разград винят за отпадането най-вече съдията на мача. Защо играли 8 минути като продължението било 5. Защо изгони Марселиньо, а не даде дузпа. И още няколко Защо.

Съдията наистина подпря домакините от Загреб, но това е момент от играта. Ясно е, че съдиите не само в България, но и в цял свят вървят по линията на най-малкото съпротивление, т.е. подпират грандовете, за да не ядосат силните на деня. А Динамо си е гранд на фона на наш Лудогорец.

Но в действителност в Лудогорец трябва да се вгледат в себе си. Защото основните проблеми на тима дойдоха имено от тях самите. Не може в двата мача общо 4 гола да паднат след центриране. При това след центриране от дясното крило. Не може при три от попаденията Урош Голубович да не докосне топката отправена на 50 см от тялото му. Защо пет човека пазят 1 и остават други четирима непокрити в наказателното поле. Какво прави Станислав Генчев зад гърба на нападателя, освен че покрива засадата? Някак си не е уместно да виниш съдията, когато в последните 15 минути почти не си се срещнал с топката. Когато си имал хиляди начини да промениш развоя на мача, но си избрал най-глупавия – да лежиш по терена, да бавиш играта.

Какво би станало ако в последната минута Моци вместо да шутира от 25 метра бе пробил към корнера. Бе задържал топката. Бе спечелил ъглов удар? И после, пак там, край флагчето двама души от Лудогорец да си подават топката на 30 см разстояние. Така както правят големите отбори, когато играят за време. Ето това са нещата, които трябва да анализират в Разград. Защо не направиха това. Защо се подлъгаха по балканските страсти.

Истината е, че Лудогорец игра страхотно. И в първия мач и във втория. Поне в първите 60 минути от него. До изгонването на Марселиньо. В края и на двете срещи обаче демонстрира незрялост. Тази, която пречи на нашите отбори да пробият в Европа. Сега в Разград не трябва да се срамуват от представянето си. Просто трябва да отстранят грешките си и догодина, когато са узрели отново да се пробват в Европа. Тогава може и да успеят. Защото резултатите се постигат, когато си готов за тях...
ДРАГОМИР АНТОНОВ /БЛИЦ