Лудогорец продължава силното си представяне в евротурнирите през този сезон и за втори път победи ПСВ Айндховен с 2:0. Тимът от Разград стана третият български тим, преодолял груповата фаза на втория по сила континентален клубен турнир в Европа.

 

През сезон 2005/06 Литекс и „Левски“ излязоха от групите на Купата на УЕФА. „Оранжевите“ бяха спрени на 1/16-финалите от френския Страсбург, докато „сините“ стигнаха до 1/4-финалите, където отпаднаха от Шалке 04.

 

След всеки мач от Група „В“ на Лига Европа от ръководството на Лудогорец припомнят, че играят освен за себе си и за България. Наистина шампионите трупат коефициент за българските представители в Европа, но доколко успешната им серия е българска... Фактите са неоспорими - разградчани повишават родния рейтинг на Стария континент с помощта на наемници, дошли зад граница. В това, разбира се, няма нищо лошо относно имиджа на клубния ни футбол, но така или иначе прави впечатление, че в тима преобладават чужденците. Естествено, ако погледнем как е на Запад, ще видим, че там картинката е същата. Особено в Англия. Но има и примери, когато основното ядро футболисти е съставено от местни състезатели.

 

Когато Литекс и „Левски“ прескочиха групите на Купата на УЕФА, имаха предимно български играчи в съставите си. През сезон 2005/06 на евротурнирите „оранжевите“ използваха 23 играчи (15 българи), а от чужденците Небойша Йеленкович беше натурализиран. Това беше периодът, в който ловчанлии започнаха да изграждат школата си и нямаха собствени юноши, но дадоха път на доста млади български играчи – Петър Занев, Станислав Манолев, Ивелин Попов, Тодор Паланков и Борислав Хазуров.

 

„Левски“ използва 25 футболисти (20 българи), двама от чужденците бяха натурализирани в течение на сезона (Лусио Вагнер и Игор Томашич). Любопитното е, че доста мачове изиграха собствени юноши на клуба, като общо 10 бяха на линия от европохода на „сините“. Четирима от тях Божидар Митрев, Лючезар Балтанов, Николай Димитров и Богомил Дяков попадаха в групата за различни срещи, но не взеха участие. От другите, които играха, Николай Михайлов, Валери Домовчийски и Живко Миланов стигнаха до националния отбор.

 

Лудогорец до момента е използвал 24 играчи в квалификационните кръгове на Шампионската лига и в мачовете от груповата фаза на Лига Европа. Едва 9 от тях са българи, а 15 чужденци. От иностранците има трима натурализирани – резервният вратар Иван Чворович и бразилците Шоко и Мишел Платини. Единственият по-млад българин в състава на Лудогорец е младежкият национал Георги Терзиев, който още няма записан мач за тима в Европа.

Никой не отрича постигнатото от Лудогорец. Адмирации за всички - от собственика до треньора. Но наистина би било най-добре, ако някога наш тим запише същите резултати като разградчани, но с повече българи в състава си. Тогава, бъдете сигурни, ще имаме успехи не само на клубно ниво, а и на ниво национален отбор. И няма за кой ли вече пореден път да гледаме европейско или световно първенство по телевизията...

Познатият и повтарян от мнозина рефрен: "стига с тези чужденци, дайте да залагаме на нашенци" не важи за Лудогорец. Как да насочиш тези думи към Разград, след като там успяват най-вече заради иностранците. Да, трима от твърдите титуляри са българи - Владо Стоянов, Светослав Дяков и Йордан Минев. Можем спокойно да добавим Христо Златински, Иван Стоянов и Михаил Александров, които също имат огромен принос за успехите. Но откъдето и както и да поглеждаме на въпроса, основното ядро е чуждестранно...

ЛИТЕКС, стига до 1/16-финал

Витомир Вутов (България) – 9 мача

Йордан Господинов (България) – 1 мач

Тодор Тодоров (България)

Михаил Венков (България) – 8 мача, 1 гол

Станислав Генчев (България) – 8 мача

Костадин Хазуров (България) – 1 мач

Петър Златинов (България) – 10 мача

Петър Занев (България) – 3 мача

Станислав Манолев (България) – 1 мач

Тодор Паланков (България) – 6 мача

Живко Желев (България) – 4 мача, 1 гол

Борислав Хазуров (България) – 6 мача

Любомир Любенов (България) – 9 мача

Росен Кирилов (България) – 6 мача

Ивелин Попов (България) – 1 мач

Роберт Попов (Македония) – 7 мача

Алехандо Сичеро (Венецуела) – 10 мача

Сандриньо (Бразилия) – 10 мача, 2 гола

Жан-Филип Кайе (Франция) – 9 мача, 1 гол

Небойша Йеленкович (Сърбия/България) – 10 мача

Джемал Берберович (Босна и Херцеговина) – 9 мача

Миливойе Новакович (Словения) – 8 мача, 3 гол

Владан Груич (Босна и Херцеговина) – 2 мача

 

 

Георги Петков (България) – 13 мача

Николай Михайлов (България) – 1 мач

Божидар Митрев (България)

Даниел Боримиров (България) – 13 мача, 2 гола

Станислав Ангелов (България) – 13 мача

Димитър Телкийски (България) – 14 мача

Емил Ангелов (България) – 12 мача, 5 гола

Милан Коприваров (България) – 12 мача, 1 гол

Елин Топузаков (България) – 12 мача

Христо Йовов (България) – 13 мача, 3 гола

Мирослав Иванов (България) – 4 мача, 1 гол

Георги Чиликов (България) – 1 мач

Живко Миланов (България) – 9 мача

Антон Вергилов (България) – 2 мача

Асен Букарев (България) – 10 мача

Валери Домовчийски (България) – 13 мача, 2 гола

Борислав Стойчев (България) – 3 мача

Богомил Дяков (България)

Николай Димитров (България)

Лъчезар Балтанов (България)

Игор Томашич (Хърватия/България) – 12 мача, 1 гол

Ричард Еромоигбе (Нигерия) – 12 мача

Екундайо Джайеоба (Нигерия) – 2 мача

Лусио Вагнер (Бразилия/България) – 14 мача

Седрик Бардон (Франция) – 10 мача, 1 гол

 

Владислав Стоянов (България) - 11 мача

Йордан Минев (България) – 9 мача

Михаил Александров (България) – 9 мача, 1 гол

Светослав Дяков (България) – 10 мача, 1 гол

Христо Златински (България) – 11 мача, 2 гола

Иван Стоянов (България) – 10 мача, 2 гола

Димо Бакалов (България) – 2 мача

Георги Терзиев (България)

Георги Аргилашки (България)

Теро Мантула (Финландия) – 5 мача, 1 гол

Иван Чворович (Сърбия/България)

Александър Барт (Франция) – 8 мача

Мичел Бургзорг (Холандия) – 1 мач

Шоко (Бразилия/България) – 3 мача

Козмин Моци (Румъния) – 9 гола

Жуниор Кайсара (Бразилия) – 10 мача

Фабио Ешпиньо (Португалия) - 11 мача

Жуниор Кишада (Бразилия) – 4 мача, 2 гола

Дани Абало (Испания) – 8 мача, 2 гола

Марселиньо (Бразилия) – 10 мача, 2 гола

Роман Безяк (Словения) – 10 мача, 3 гола

Върджил Мисиджан (Холандия) – 7 мача, 2 гола

Мишел Платини (Бразилия/България) – 3 мач

Витиня (Португалия) – 4 мача

Себастиан Ернандес (Колумбия) – 1 гол