Трифон Иванов, който напусна този свят в събота, имаше бляскава кариера. Туньо обаче на няколко пъти имаше възможност да заиграе в други силни отбори и първенства, но сделките се проваляха в последния момент.

„Железният“ защитник идва два престоя в испанския Бетис. При втория, през сезон 1992/93, той попада в плановете на Барселона. Христо Стоичков, който по това време е звезда на каталунците, също лобира за трансфера на централния бранител. Преговорите обаче приключват още в зародиш, тъй като ръководството на Бетис не иска и да чуе за раздяла с един от най-добрите си футболисти. Босовете поставят умишлено колосална цена на Трифон, която не е по-силите даже и на клуб от ранга на Барса. Така сделката пропада, а Туньо и Ицо са най-разочаровани, тъй като мечтата им да играят отново заедно в един клубен отбор, след ЦСКА, не се сбъдва.

През януари 1995 година пред Трифон се откроява шанс да заиграе в най-силното първенство на света – английското. По същото време той е футболист на швейцарския Ксамакс. Два британски отбора го искат – Евертън и Ковънтри. „Небесносините“ му предлагат по-големи финансови условия, но мениджърът им Рон Аткинсън настоява Иванов да изкара пробен период.

„Знам, че Трифон е голямо име, знам, че е бронзов медалист от Мондиала в Щатите, но аз си имам принципи. Просто искам да изиграе само една контрола и го вземам“, обявява тогава Аткинсън пред английските медии.

Туньо пристига в Ковънтри и без да е тренирал, се включва в приятелски мач между Ковънтри и Астън Вила. Спарингът е организиран специално заради българина и се играе в сряда. Двубоят приключва наравно, а Трифон отбелязва гол. Повече от красив – след летящ плонж. В край на контролата получава червен картон. На другия ден от Ковънтри обявяват, че сделката с Иванов пропада. Веднага тръгва слухът, че причината е червеният картон. Нищо подобно. Истината е съвсем друга. Трифон я разкрива по-късно. В последния момент ръководството на английския клуб променя финансовите параметри по-договора. Туньо не се съгласява, взима си багажа и си тръгва от Ковънтри по посока Швейцария.

През лятото на 1996 година интерес към Трифон има от Болоня. Италианският тим иска да привлече още един български бранител, тъй като няколко сезона по-рано там трайна следа оставя с отличните си изяви Николай Илиев. По същото време Туньо е звездата на Рапид (Виена). Станал е шампион на Австрия, слага и капитанската лента на „зелено-белите“. Собственикът на клуба Ханес Ноуца, също като колегите си от Барселона по-рано, не ще и да чуе за трансфер. Болоня вади исканите от Рапид пари и трансферът аха да се реализира, когато петролният магнат прекратява разговорите и обявява, че за нищо на света няма да продаде Трифон. „Ако го продам, все едно да остана без дясната си ръка!“, отсича Ноуца, който приема Туньо като свой син.