Олимпийските игри в Пекин със своите тестове и ограничения не позволяват на хората да забравят пандемията от COVID-19. Маските са задължителни. Единственото изключение е по време на самите състезания, въпреки че в два мача от женския турнир по хокей на лед състезателките и съдииките бяха на леда с маски. Подобни бяха и мерките през миналото лято за провеждането на олимпийските игри в Токио, които по план трябваше да са през 2020 г., но бяха отложени с една година заради огромното разпространение и смъртоносния характер на заразата.

Първите олимпийски игри, проведени в условията на световна пандемия, са преди един век. Това е лятната Олимпиада в Антверп през 1920 г. Тя се състои въпреки,  че все още е силен, но вече затихващ Испанският грип. Освен това цяла Европа се тресе от криза след края на Първата световна война. За произхода на вируса и до днес има сериозни спортове. Казусът е силно политизиран и почти всяка държава има своя версия. В Европа се приема, че нулевият пациент се е появил в САЩ. Американците на свой ред считат, че заразата е започнала от Франция или Китай. Най-достоверният вариант твърди, че за първи път Испанският грип е засечен във военна база в Канзас, откъдето е пренесен в Европа и в следвоенните години бързо се разпространява и мутира.

Грипът е силно заразен - за малко повече от две години заболяват 25-30 милиона души и то във време, когато масовият транспорт не е толкова развит. Самата болест протича доста сурово – кратък инкубационен период (между 1 и 4 дни) и обичайно завършва с тежка пневмония, цианоза и цитокинова буря, което означава бърза и мъчителна смърт. Заболяват и умират предимно млади хора. Масовите жертви са на възраст между 20 и 40 години, което поставя Испанския грип на челните места в списъка на всички вирусни катаклизми в историята.

Именно в тези условия Европа живее в края на второто десетилетие на ХХ век. В разорените от войната територии вилнее смъртоносна болест, увеличавайки човешките и финансовите загуби. Заради особеностите на живота преди 100 години, към които можем да добавим ниското ниво на логистика и използването ѝ предимно за военни цели (масово по Европа се придвижват предимно армейски чести и много по-малко цивилно население), грипът сякаш нахлува в различните държави по някакъв ред, а не изведнъж. Първата сериозно засегната държава е Испания - осем милиона заболели за първия месец, което е 40% от тогавашното население на страната. След това заразата се премества във Франция, Великобритания и други държави.

Първата вълна започва през април 1918 г. и завършва четири месеца по-късно. Дори налага временното прекратяване на Първата световна война, тъй като има голям брой заболели от двете страни на фронта. Счита се, че тя преминава сравнително леко. Втората започва почти веднага – през есента на същата година и е изключително опасна. Приема се, че тя е виновна за по-голямата част от смъртните случаи. Всичко се усложнява от края на войната през ноември 1918 г., когато войниците започват да се прибират по домовете си и пренасят грипа. Само няколко месеца по-късно, през 1919 г., започва третата вълна, която е почни равна по сила на втората.

В тези времена Европа се нуждае от нещо, което да повдигне духа на хората. Пиер дьо Кубертен, създателят на съвременните олимпийски игри, вижда провеждането на Олимпиада в първите години след Първата световна война като такъв отдушник. Затова веднага след подписването на мирните договори заедно с МОК започва с организацията.

За място на олимпийските игри през 1920 г. той избира Белгия. Кубертен счита, че това ще е подарък за държавата, която най-силно в Европа е пострадала от войната. Именно на нейната територията се провеждат голяма част от важните сражения. В град Ипър немците за първи път прилагат отровния газ иприт. Именно Фландрийският мак днес се явява символ на Първата световна война в Европа. Белгия въпреки първоначалната си съпротива в крайна сметки приема подаръка на Кубертен.

От историческа гледна точка, Олимпиадата в Антверп е много важно. Пиер дьо Кубертен чака цели осем години (последните олимпийски игри са проведени през 1912 г. в Стокхолм), за да покаже на целия свят собствените си идеали за олимпийското движение – единство, тържество на спорта и спортната чест. Населението на Белгия не е във възторг от провеждането на Олимпиадата, но това сякаш добавя допълнителен колорит на състезанията. Трибуните са полупусти и се налага билети да бъдат раздавани безплатно. Спортистите се хранят и спят в хотели само на собствена сметка. Съоръженията са доста необичайни, а в много случаи просто импровизирани. Олимпийският басейн не е изкопан, а с дъски е преграден градският канал. Това довежда до измръзване на част от спортистите. За първи път са включени и зимни спортове – фигурно пързаляне и хокей на лед.

Въпреки това именно в Антверп Кубертен успява да въплъти своите идеи. На първо място МОК увеличава своето влияние. Появата в белгийския град на Съветска Русия или Германия е счетено като недопустима и те не са поканени за участие. Международният олимпийски комитет сам решава кои държави да участват и затова на Игрите се появяват само 20 страни и 3000 спортисти. Освен това за първи път в историята олимпийските игри излизат извън пределите на един стадион или на един град. Отделни дисциплини се провеждат дори в Амстердам (ветроходството). Това се дължи на последиците от войната, бедността и недостатъчното време за подготовка. Кубертен определя Белгия за домакин само година преди Олимпиадата. Избирането на съоръженията става на базата на това какво е оцеляло след края на Първата световна война.

На трето място – точно през 1920 г. е дебютът на Олимпийската клетва, която е изпълнена за първи път от белгийския ватерполист Виктор Боуен. Пиер дьо Кубертен лично пише текста с желанието да се придаде по-дълбок смисъл на Олимпиадата и още повече да е свърже с древногръцките игри. На последно място идва първата поява на олимпийския флаг. Бащата на съвременните олимпийски игри го измисля още през 1913 г., но не успява да го представи на отменените Игри в Берлин през 1916 г. Налага му се да почака седем години, за да покаже новия символ.

Самата Олимпиада протича нормално, ако не отчитаме бедността, разрухата и ниския зрителски интерес (реализирани са около 400 000 билети, но са продадени малко повече от половината). САЩ традиционно завършва на първо място по отличия, печелейки 41 златни медали. Самата Белгия отчита най-силното представяне в историята на олимпийските си участия – пето място в крайното класиране с 14 титли. Най-много медали печели американският стрелец Уилис Ли (4 златни, 1 сребърен и 1 бронзов), който по времето на Втората световна война е адмирал от Военноморските сили на САЩ (на снимката вдясно).

Олимпийските игри в Антверп са първите, които се провеждат в условията на пандемия, макар и в края на кризата с Испанския грип. Игрите в голямата си степен се отличават от тези в Токио и Пекин, но има и известни прилики. Причините за това са много. Първо – възприятието за пандемия тогава е съвършено различно. По онова време не съществува Световната здравна организация, която да обработва информацията от цял свят за обхвата на заразата и да обяви дали става дума за епидемия и пандемия. Именно заради това и подходът за справяне с Испанския грип е локален на всяка отделна държава. Австралия тогава действа и по познатия и днес начин – затваря се тотално и не допуска влизането на чужденци. Това помага да премине без никакви загуби през първите две вълни. Третата обаче е катастрофална, тъй като настъпва след завръщането на воюващите в Европа военни части. Япония въвежда режим на задължително носене на маски. Някои европейски държави налагат карантина. Но тези мерки не са системни и заради това е невъзможно провеждането на Олимпиада в условията на някакви общоприети световни мерки за ограничаването на заразата.

На второ място идва самата оценка на ситуацията с Испанския грип. Вирусът е страшен и смъртоносен, но в онези години съвсем друг е акцентът на вниманието на европейците. Война, немци, бойни отровни газове, танкове. В такава реалност вирусът е разглеждан като страничен ефект на бойните действия, а не глобален проблем на човечеството. Поради тази причина, когато Първата световна война приключва и пандемията започва да се вихри вълнообразно с различна сила в отделните държави, това не пречи на провеждането на олимпийските игри. Австралийският историк Кит Ретбоун от Университета Маккуори пише в спомените си: „Въпреки че има сериозна дискусия за провеждането на Игрите в Белгия в разгара на пандемията, по онова време хората нямаха големи познания относно разпространението на бактериите и вирусите. Те просто се надяваха, че с организацията на Олимпиадата всички ще отвлекат мислите си от цялостната криза“.

Накрая идва въпросът: Какво е можело да се направи в Антверп за ограничаване на разпространението на Испанския грип по време на олимпийските игри? Носенето на маски в онези години, въпреки разпространените митове, не е било повсеместно. Заради това и не е могло да бъде въведено като стандарт за Игрите, въпреки че свидетелствата някои спортисти и зрители са носели маски. Ваксини също не е имало, което означава, че е нямало начин да се въведе задължителна имунизация за спортистите. Карантината също е била безполезна заради заразността на вируса и краткия инкубационен период. 

Пандемията от Испанския грип отнема живота на милиони, а сред тях са поне седем участници на олимпийските игри в Антверп. Това обаче не спира провеждането на една от най-значимите Олимпиади в историята на движението. Тя подарява на света олимпийския флаг, клетвата и десетки медалисти. Единствено жалко е, че вековният юбилей от провеждането на Игрите в Белгия беше помрачен от нова световна пандемия.
Артьом БЕЛИНИН, „Евроспорт“
Превод от руски на Веселин Русинов, БЛИЦ