Барселона разби Реал (Мадрид) с 5:1, след като за първи път от осем години вкара пет попадения във вратата на големия си съперник. Луис Суарес пък вкара хеттрик, с което стана първият играч след Ромарио и различен от Лионел Меси, който бележи три попадения за „каталунците“ в Ел Класико.
Ромарио се разписа три пъти във вратата на „белия балет“ на 8 януари 1994 година, когато Дрийм Тийма-а на Йохан Кройф печели с 5:0 на „Камп Ноу“.
В биографичната книга “Йохан Кройф – гений и деспот“ на Шериф Гемур по интересен начин е описана играта на бразилеца и отношението на холандеца към нападателя. Вероятно Ромарио е единственият играч, на когото Кройф е позволявал големи волности и непрофесионално отношение. Футболната легенда използва нестандартни ходове, за да може бразилецът да продължи да бележи и завършва сезона с 30 гола в Примера дивисион.
“Каталунската армада е неустоима. Доказва го 5:0 срещу Реал (Мадрид) на 8 януари 1994 г. на „Камп Ноу“. Автор на хеттрик става Ромарио, който се е превърнал в страшилище на Лигата, след като е бил сериен убиец в холандската Ередивизи. Йохан успява да опитоми животното: „Ромарио няма нужда от много тежки тренировки. Има отрицателна нагласа, но се примирявам с това, докато вкарва голове. Няма по-бърз от него в първите пет метра.“
В онази януарска вечер от 1994 г. Христо Стоичков е титуляр за Барселона, но в 47-ата минута е заменен от Михаел Лаудруп. По едно попадение добавят Роналд Куман и Иван Иглесиас. В края на сезона „каталунците“ стават шампион, а Реал е четвърти, изоставайки на 11 точки.
С Йохан Кройф е свързана още една изключително срамна загуба на Реал (Мадрид) от Барселона. Това става през февруари 1974 г., когато магичният холандец за първи път в испанското първенство излиза срещу „белия балет“. Барса гази с 5:0 на „Сантяго Бернабеу“, Асенси вкарва първия си дубъл в първенството, а Испания е покорена от гения на Кройф. Холандецът развинтва съперника, вкарва гол, подава за други.
„От този ден може да се датира началото на нова ера, преди Й.К. и след Й.К. Барселона, който няма загуба през този сезон в първенството, излиза в Мадрид като лидер. Реал (Мадрид) вегетира в средата на таблицата и не върви добре (седмо място). Мадридската преса, която обикновено е великодушна към Реал, вече започва да упреква „стария президент Бернабеу“, когото смята за неспособен да даде нов тласък на своя тим. Сблъсъкът Реал – Барса още не е известен като El Clasico. Едва след мача през февруари 1974 г. започват да наричат така дуелите между двата клуба, по примера на Superclasico на Буенос Айрес между Ривър и Бока. В Испания по това време Класико е по-скоро Реал (Мадрид) – Атлетико (Мадрид)“, пише Шериф Гемур в книгата си.
Winbet - на един клик разстояние! (18+)
„Преди решителната среща привържениците на Реал изострят противопоставянето. Започват да наричат съперниците си „жаби“ заради звученето на името на тяхната звезда, „Кррройф... Кррройф...Кррройф“! Но от вечерта на 17 февруари Испания ще попадне във властта на чара на Барса и на котешката грация на нейния холандски плеймейкър. Йохан е навсякъде с развети коси, неуловим е в атака, неистов в защита: един негов гол и три решителни паса, включително един за невероятния прехвърлящ удар на Хуан Карлос! Общо два гола на Асенси и по един на Кройф, Хуан Карлос и Сотил увеличават до 5:0 страшното наказание за Реал. За първи път от много време насам „Рамблас“ и площад „Каталуния“ тържествуват. Празнуват шумно победата, като изваждат забранените от режима на Франко senyeres (каталунските жълто-червени знамена). Един журналист от „Ню Йорк Таймс“ пише, че Кройф е направил повече за каталунския народ за 90 минути, отколкото мнозина политици за дълги години борба“, продължава авторът на „Йохан Кройф – гений и деспот“.
Победата на „Бернабеу“ отваря пътя на Барселона към титлата. Каталунците в края на сезона триумфират с трофея, а Реал (Мадрид) остава едва на осмо място и изостава с 16 точки. Това е времето, когато за победа се дават две точки. Изключително любопитни моменти има в дните преди епичната победа на „блаугранас“ в испанската столица. В своята официална автобиография „Моят начин“ Йохан Кройф разкрива, че е можело да не играе в дербито.
“Синът ми Жорди трябваше да се роди на 17 февруари, но тогава играехме с Реал (Мадрид). Бяхме решили съпругата ми Дани да роди в Амстердам при лекаря, който й беше помагал при раждането на Шантал и Сусила. Отново щеше да бъде с цезарово сечение. Исках да присъствам като първите два пъти. За мен това беше най-естественото нещо, но всички изпаднаха в паника. Накрая Рунис Микелс попита дали операцията не може да се направи седмица по-рано. Сигурен съм, че вече беше говорил с лекаря, без аз да знам. Както и да е, с Дани се съгласихме, а седмица по-късно можех да играя срещу Реал в Мадрид. Това се оказа доста удачно решение. Спечелихме мача с 5:0 и веднага отлетях за Холандия, за да взема съпругата си, докато всички в Каталуния бяха на седмото небе от радост. Победата на „Бернабеу“ имаше голямо значение не само за клуба, но и за цяла Каталуния. Областта страдаше под тежкия режим на диктатора Франко в столицата, така че успехът ни имаше и огромен политически залог.“
В биографията си Кроиф разкрива и как тогавашният треньор на Барселона Ринус Микелс научава за плановете на Реал (Мадрид). Това кара бащата на тоталния футбол да промени позицията на звездата на каталунците, а това се оказва изключително успешен тактически ход, който сварва „белия балет“ напълно неподготвен.
„Ринус Микелс беше развил нова схема за мача с Реал и онази вечер на „Сантяго Бернабеу“ всичко мина по план. Тактиката сработи перфектно. В онзи мач не излязох като външен нападател, а се върнах малко назад, като така освободих пространство за други играчи. Това беше поразителен тактически ход, който не беше използван преди, но едва години по-късно разбрах как треньорът се е досетил за него. По онова време в Мадрид живееше Тео де Грот, бивш съотборник на Ринус Микелс в Аякс. Тео бил съсед на централния защитник на Реал Грегорио Бенито, а той често гостувал на холандците отсреща. Явно не е знаел за връзката между Де Грот и Микелс, тъй като преди мача с Барселона разкрил целия план на Реал. Основната стратегия била да не ме пазят персонално, а цялата защита на Мадрид да ме покрива зоново.
Когато Ринус Микелс разбрал това, ми каза да се дръпна малко назад. Така четиримата защитници нямаше за кого да следят и щяха да се объркат, а нашите нахлуващи полузащитници щяха да се възползват от това. Планът проработи, халфовете ни се впускаха в рейдове напред, а това свари отбраната на Реал напълно неподготвена. Забележително е колко голямо влияние могат да окажат случайните събития.“
Като цяло победата на Барселона с 5:1 над Реал (Мадрид) е десетият случай, в който каталунците бележат пет попадения в Ел Класико. Интересното е, че такова надмощие в дербито не гарантира шампионска титла за „блаугранас“. В три от досегашните девет случая шампион става друг отбор (Бетис, Атлетик Билбао и Атлетико Мадрид), а през сезон 1953/54 Реал (Мадрид) триумфира в титлата, въпреки че губи с 1:5 в Барселона.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
МАЧОВЕТЕ, В КОИТО БАРСА ВКАРВА ПОНЕ ПЕТ ГОЛА НА РЕАЛ ЗА ПЪРВЕНСТВО
21.04.1935 г., 21 кръг
Барселона – Реал (Мадрид) 5:0
1:0 Мартин Венторла (43), 2:0 Хосе Ескола (48), 3:0 Мартин Венторла (62), 4:0 Мартин Венторла (68), 5:0 Мартин Венторла (82)
* В края на сезона Бетис става шампион с 34 точки, Реал (Мадрид) финишира втори на една точка, а Барса завършва на шеста позиция с 34.
10.01.1943 г., 14 кръг
Барселона – Реал (Мадрид) 5:5
0:1 Хесус Алонсо (10), 1:1 Мариано Мартин (25), 1:2 Мануел Алдай (27), 2:2 Хосе Ескола (31), 3:2 Хосе Вайе (32), 4:2 Мариано Мартин (40), 4:3 Мануел Алдай (51), 5:3 Хосе Вайе (62), 5:4 Паскуал Ботея (74), 5:5 Хосе Мардонес (87)
* В края на сезона Атлетик (Билбао) става шампион с 36 точки, Барселона завършва на трето място с 32, а Реал (Мадрид) е десети с 25.
25.03.1945 г., 21 кръг
Барселона – Реал (Мадрид) 5:0
1:0 Сесар Родригес (41), 2:0 Сесар Родригес (46), 3:0 Хосе Браво (52), 4:0 Хосе Ескола (77), 5:0 Мариано Гонсалво (86)
* В края на сезона Барселона става шампион с 39 точки, а Реал (Мадрид) финишира втори с една точка изоставане.
24.09.1950 г., 3 кръг
Барселона – Реал (Мадрид) 7:2
1:0 Матео Николау (9), 2:0 Сесар Родригес (14), 2:1 Луис Молоуни (15), 3:1 Маркос Аурелио (39), 4:1 Матео Николау (56), 5:1 Мариано Гонсалво (62), 5:2 Мануел Гарсия (66), 6:2 Естанислао Басора (82), 7:2 Маркос Аурелио (88)
* В края на сезона Атлетико (Мадрид) става шампион с 40 точки, Барселона е на четвърто място с пет точки по-малко, а Реал (Мадрид) е девети с 31 т.
21.02.1954 г., 22 кръг
Барселона – Реал (Мадрид) 5:1
0:1 Алфредо ди Стефано (6), 1:1 Хусто Техада (14), 2:1 Сесар Родригес (50), 3:1 Морено (74), 4:1 Хусто Техада (86), 5:1 Едуардо Манчон (89)
* В края на сезона Реал (Мадрид) става шампион с 40 точки, а Барселона финишира на второ място с 36 т.
17.02.1974 г., 22 кръг
Реал (Мадрид) – Барселона 0:5
0:1 Хуан Мануел Асенси (30), 0:2 Йохан Кройф (39), 0:3 Хуан Мануел Асенси (54), 0:4 Хуан Карлос (65), 0:5 Уго Сотил (69)
* В края на сезона Барселона става шампион с 50 точки, а Реал (Мадрид) финишира на осма позиция с 34 т.
08.01.1994 г., 18 кръг
Барселона – Реал (Мадрид) 5:0
1:0 Ромарио (24), 2:0 Роналд Куман (47), 3:0 Ромарио (56), 4:0 Ромарио (81), 5:0 Иван Иглесиас (86)
* В края на сезона Барселона става шампион с 56 точки, а Реал (Мадрид) остава четвърти с 45.
02.05.2009 г., 34 кръг
Реал (Мадрид) – Барселона 2:6
1:0 Гонсало Игуаин (14), 1:1 Тиери Анри (18), 1:2 Карлес Пуйол (20), 1:3 Лионел Меси (36), 2:3 Серхио Рамос (56), 2:4 Тиери Анри (58), 2:5 Лионел Меси (75), 2:6 Жерар Пике (83)
* В края на сезона Барселона става шампион с 87 точки, а Реал (Мадрид) финишира втори със 78 т.
29.11.2010 г., 13 кръг
Барселона – Реал (Мадрид) 5:0
1:0 Шави (9), 2:0 Педро Родригес (17), 3:0 Давид Вия (54), 4:0 Давид Вия (56), 5:0 Хефрен Суарес (88)
* В края на сезона Барселона става шампион с 96 точки, а Реал (Мадрид) остава втори с 92 т.
28.10.2018 г., 10 кръг
Барселона – Реал (Мадрид) 5:1
1:0 Филипе Коутиньо (11), 2:0 Луис Суарес (30), 2:1 Марсело (50), 3:1 Луис Суарес (75), 4:1 Луис Суарес (83), 5:1 Артуро Видал (87)
