Невяна Владинова безспорно е българската звезда в художествената гимнастика. За една година направи страхотен скок в развитието си. В края на август миналата година се класира на финал на Олимпиадата в Рио, а година по-късно спечели бронзов медал от световното първенство в Пезаро. Само през този сезон Неви събра общо 22 медала. Казва, че последният от Пезаро й е най-ценен. Направихме интервюто, докато тя е на лагер в Поморие. Предстоят й дни на възстановяване и почивка, а след това нов лагер в Белмекен и начало на новия сезон. Ето какво каза Невяна за читателите на агенция БЛИЦ:

-Невяна, написа горе долу следното, след като спечели бронзовия медал на Световното - „преди 15 години 56-та на държавно първенство, а сега медалистка от Световно.“ Важно е колко хора са ти вярвали, че ще стигнеш до тук, но по-важно е ти самата вярваше ли си?
-Да. За да стигна дотук, може би съм си вярвала. Може да не съм го показвала и демонстрирала, но дори подсъзнателно съм си вярвала. Няма как без да го правиш да стигнеш някъде.

-Когато взе медала в Пезаро какво си каза?
-Много-много не можах да повярвам. Дори, когато бях на стълбичката, стоях и все едно не бях аз. Все едно се гледах отстрани. Иначе после бях много щастлива. Какво си казах ли?! Че това е само началото (смее се). Гледах си го много медала, почти спах с него.

-Доволна ли си от представянето на Световното?
-И да и не. Няма как от всичко да съм доволна.

-Можеше да постигнеш и още, например в многобоя или на лента, където не успя да се класираш на финал?
-Можех. Разбира се, че можех. Оставяме обаче това, което не успях да постигна в Пезаро, за София. За световното първенство, на което ще бъдем домакини догодина.

-Каза да не бъдем алчни, защото можеше да не се спечели и това?
-Не, имах друго предвид. Имах предвид, че четвъртото място на бухалки не беше провал, защото имаше места, на които се опитаха да го изкарат така.

-Кой ти се обади първи след медала при положение, че трябваше да си на няколко места и да вършиш какво ли не – награждаване, минаване през микс зона, интервюта, снимки...
-(замисля се няколко секунди) Приятелят ми. Но през това време много хора ми бяха писали в социалните мрежги. Ето нещо, което може би феновете ми не знаят. Целенасочено не влизах във фейсбук през цялото време на световното първенство. Не исках да се разсейвам. Естествено, че нямам нищо против феновете, обожавам ги. И сега вече съм свободна и се старая да отговоря на всеки един от тях. Но тогава се надявам да са ме разбрали, исках пълна концентрация за Световното. А Фейсбук и останалите социални мрежи малко или много разсейват вниманието.

-Как успяваш да останеш толкова спокойна – наблюдавал съм те острани и даваш вид все едно покрай теб не съществува никого?
-По-скоро ми е природа. Аз съм спокойна по принцип. Е, понякога ми се случва да изпадна в криза в някой самолет (смее се), иначе съм уравновесена. Ако се притеснявам за нещо, веднага си казвам – ето, сега си на земята, всичко зависи от теб. Успокоявам се.

-Не може да не си изпускала нервите си, да хвърляш удари, да блъскаш от яд.
-Това нещо не мога да си го представя, това няма да съм аз.

-Какво никога няма да забравиш от това, което е казвала майка ти?
-Да съм себе си. А, и през годините винаги ми е казвала, че ако не издържам, идва и ме прибира (смее се). Не че е идвало такъв момент, но думите й са били по-скоро знак, че винаги е била и ще бъде до мен. Винаги ще ме подкрепя и за нищо няма да ме съди.

-Преди Световното имаше 21 медала, сега станаха 22...
-Допълнихме още един, но много важен медал. В основата винаги е била вярата. Без вяра нищо не можеш да постигнеш. Но и нещо много важно - много тренировки, много работа. Всичко е работа, която се отплаща в момента.  Иначе, не съм броила медалите през сезона. Радвах се за всеки един от тях, помня всеки един от тях - какво, къде и как съм го спечелила. Надявам се следващата година бройката да е още по-голяма.

-Най-после осъзна ли, че си част от световния елит на художествената гимнастика? Някои хора ти повтарят, че си добра и че трябва да си вярваш повече.
-(смее се) Не съм човек, който много си вярва, но работя върху това, защото е важно. Наистина, усещам се, че вече съм част от сериозната конкуренция и че успявам да вярвам в себе си малко певече.

-Стигна до момент, в който испанци те обичат (на снимката вдясно е с най-голямата й испанска фенка), развяват българско знаме и събират пари, за да дойдат и да те подкрепят?
-Любовта ни е взаимна. Харесвам Испания, а хората там се влюбиха в изпълнението ми на лента на песента „Булерия“. Всеки път, когато играя лентата в Испания, все едно има концерт на Давид Бисбал (изпълнителя на песента). Ще зарадвам испанските си фенове още веднъж с Булерия-та, за последно през месец ноември, когато имаме продукция в Билбао.

-Нарекох вашия тандем с Бранимира Маркова – любимият тандем за печелене на медали. На какво се дължи разбирателството ви?
-Пак на вяра. Аз много вярвам в нея, каквото ми е казала, всичко е станало. Тя ми е повече от треньор, тя ми е приятел, но в същото време имам достатъчно респект към нея. Паснахме си много. Аз не мога до обещая, но знам, че можем да постигнем още много и да работим здраво още много. Защото има накъде (смее се).

-Неви, защо не се оплакваш като повечето българи. А след това да се оправдаеш, че си имала причина да не успееш.
-Защото на терена никой не се интересува каква причина имаш, нито съдиите, нито феновете - никой. Трябва да го направиш така или иначе. А и смятам, че позитивното мислене помага.

-А можеш да се изкараш герой, ако нещо не ти е било наред и си успяла? Винаги можеш да се възползваш от това.
-Няма смисъл. Като спечелиш, така ли иначе излизаш герой. На всеки му се е случвало да преодолее нещо, това не е геройство.

-В индивидуалната надпревара конкуренцията става все по-жестока, вече има две американки и две японки освен рускини, момичетата от Беларус, Италия, Израел. Какво е нужно, за да обясниш на хората, които са по-далеч от гимнастиката, че не е никак лесно да спечелиш медал.
-Изобщо не е лесно. Даже е много трудно. Абсолютно всички играят гимнастика, работят много и напредвват. Във всяка точка на света има гимнастика и нещата стават все по-трудни. Видяхте на световното първенство, че имаше момичета от Шри Ланка, Кабо Верде, Сингапур и къде ли още не. Те също работят, не сме само ние. Имам наблюдения, всички напредват и показват интересни неща. Художествената гимнастика страшно много се развива.

-Сега сте на лагер в Поморие, после Белмекен, а след това обратно в залата...И новият сезон започва? Май нямате много време за почивка.
-Достатъчно ни е времето. Защото винаги съм казвала, че след дълги паузи после доста по-трудно влизаш в ритъм. Една седмица те връща доста назад. Има време да си починем.

-От какво се страхува Невяна Владинова?
-Да лети със самолет (смее се)

-Парадокс, защото ти се налага да летиш поне по два пъти в седмицата.
-Може би е заради това. Е, не винаги ме е страх, но понякога. По средата на полета вече съм добре.

-В какво вярваш?
-Вярвам в родителите ми, приятеля ми, семейството.

-Откакто стана по-известна, имаш ли много нови „приятели“, които искат да се докоснат и да се възползват от теб?
-Обкръжението ми е такова, че здраво ме държи на земята. А аз, когато усетя, че някой се възползва от мен, просто не контактувам. Засега не съм забелязала такова нещо. По-скоро има фенове, които се радват и ме подкрепят. Много им благодаря.

-На кого друг искаш да благодариш?
-Особено много на Илиана Раева. Вие сами видяхте какво направи на световното първенство. Ставаше сутрин в 05:00 – 06:00 часа и беше неотлъчно до нас в залата по цял ден. Вечерта беше скапана. На другия ден обаче беше нов човек, все едно преродена. Не знам как го правеше, възхищавам й се.

-Какво искаш да ти се случи сега, не в далечно бъдеще?
-Искам да съм здрава, за да работя много. Искам да направим новите съчетания, да си станат мои и да си ги усетя (смее се).

-Ще имаш ли нова „Булерия“, която безспорно взривяваше публиката?
-Трябва да имам такова съчетание, особено, когато знаем, че догодина сме домакини на Световното. Трябва да направим нещо по-добро. Да, лентата ми беше много любима и ме е яд, че не успях да я изиграя на световното. Но едно съчетание, колкото по-старо става и се играе във времето, по-скоро се разваля. Сега сме готови да направим нещо по-взривяващо.

-Заедно с Катрин Тасева и останалите момичета от ансамбъла бяхте на посещение при президента навръх Съединението.
-Беше голяма чест за нас. Като малка дори не съм си мечтала да вляза в президенството. Много приятно съм изненадана от него, хареса ми като човек. Това, че ни покани, е нещо уникално. А и това, че беше запознат с нашите състезания и успехи и че предложи изграждането на нова академия за художествена гимнастика ни впечатли още повече.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ