След месеци на мълчание, Игор Пластун избра БЛИЦ TV, за да излее душата си. Украинският футболист на Лудогорец говори пред Борислав Орлинов и беше откровен, брутален и истински.

За критичната ситуация, отчаянието и какво е да седиш сам в колата и да плачеш от безпомощност. За ненавистта към Владимир Путин и защо „историята ще постави всеки на мястото му“.

Игор Пластун с коментар по теми, по които говори за първи и последен път.

- Игор, честита титла! Как се чувстваш като шампион?
- Отлично, отлично. Миналото лято се върнах с тази задача – да стана отново шампион и да играя в европейските клубни турнири. Остават ни още четири мача, в които да покажем, че сме шампиони. Да покажем дух. За нас това е важно. На терена трябва да показваме добра игра и че сме шампиони.

3x500 лв. Бонус за мачовете от efbet Лига!

- Какво прави Лудогорец толкова силен отбор?
- За всеки един отбор е важна усърдната работа. Нужен е много труд. През целия сезон работихме много. Стараехме се да се раздаваме максимално и да прилагаме идеите на треньора. От януари сме с нов треньор. От моя гледна точка, последните 3-4 месеца имаме напредък. Нужно е да продължаваме в този дух. Остават важни мачове, а освен това трябва да погледнем и напред. Трябва да дадем всички сили и след лятото да играем в Европа, както и да постигнем възможно най-добър резултат. Знаем, че пред Лудогорец стоят сериозни задачи и трябва да продължим по същия позитивен начин.

- Какво мислиш за останалите водещи отбори – ЦСКА и Левски?
- Нищо не се е променило от момента, в който си тръгнах. ЦСКА и Левски продължават да са сред най-добрите отбори в България, както и Лудогорец, разбира се. С тях винаги е интересно и трудно да играеш. Потвърждение на думите ми е фактът, че Левски ни отстрани на полуфиналите за Купата на България. При всеки мач с тези отбори трябва да си готов на 100% и да показваме защо сме 11 поредни години шампиони.

- Какво мислиш за нивото на българския футбол?
- Моето мнение е, че тук отборите не са лоши. Ако погледнем от гледна точка на средното ниво, трябва да е по-високо. Не става дума само от спортно-техническа гледна точка. Всички виждаме какви проблеми има със стадионите. Нужно е да се подобрява инфраструктурата. Футболът се превърна в бизнес. Колкото повече пари имат българските отбори, толкова по-добри играчи ще вземат и нивото ще става по-добро постоянно. От друга страна, давам за пример Украйна. В началото на 2014 година, заради войната с Русия, всички чуждестранни футболисти си тръгнаха. Младите започнаха да играя повече в местния шампионат. Това отне няколко години, но след това нивото се повиши именно заради младите украински футболисти. В този ред на мисли, в България трябва създаване на футболни школи, система за развитие на младите. Ако се влагат средства в това, и федерациите и школите работят, това ще им се отблагодари. Ако има има желание, българският футбол ще расте. Нужна е амбицията на хората, които отговарят за развитието на българския футбол.

- Доколкото знам, семейството ти е в Киев. Как са?
- В Киев останаха моите родители и моят брат. От самото начало на войната, ситуацията там е много тежка и много напрегната. На моменти, близка до критична. Защото в някои райони на Киев имаше улични сражения. Беше много сложно и опасно. В течение на последните два месеца е по-спокойно в самия град. Ситуацията се стабилизира, ако може така да се каже. Вчера две ракети паднаха в центъра на града. Хората се надяват, че нещата ще се подобрят, заради това има хора, които се връщат в Киев. Опитват се да се съвземат, да минат към нормалния си начин на живот. Но все още не може да се смята, че е безопасно там. Във всеки един момент опасността може да дойде от там, където не очакваш. Ситуацията е сложна – както в Киев, така и на всички места, на които има бойни действия. Това ще продължава до края на самата война, чийто край не се знае кога ще дойде. Обикновените хора, като мен, само чакат. Ние сме хора, които във военен смисъл не могат да помогнат. Военните са нашите герои. Те се опитват да направят така, че тази война да приключи. Молим се и се уповаваме на тях.

- Когато говориш за войната, каква е емоцията ти – страх, яд?
- Много е трудно такива чувства да бъдат обяснени. Когато това се случва, ти го чувстваш. Страшно е. Първата седмица от войната, животът направо изтече от мен. Не можех да мисля за нищо. Седях си в колата и плачех. Сълзите сами излизаха. Разбира се, чувстваш се безпомощен в тази ситуация. Много е тежко да го преживееш. Това е тежък период за страната ми. В такъв момент чувстваш колко си близък с народа си и с всички хора – с родителите си, приятелите си, с целия украински народ. Когато виждаш това, което Русия причинява на нашия народ... Стрелят с ракети по домовете на жени и деца, които не са виновни, а те умират. Виждаш всичко това и, естествено, чувстваш злоба и ненавист. Мисля, че в следващото десетилетие не може да има положителни чувства между нашите страни. Най-важното за нас е войната да завърши и хората да започнат да живеят в една по-безопасна страна. Разбира се, даже и войната да завърши, мисля, че няма да живеем в пълна безопасност с такива съседи. Това, което нашата армия показва в Украйна,  ще накара Русия в бъдеще да се замисли.

- Какво мислиш за известни хора – като братята Кличко, които отиват на фронта?
- Те са лидерите на нашата нация. Както и нашият президент. Никой не е знаел колко критичен е бил моментът, чак сега се разбира. Още в първия ден руският СПЕЦНАС е имал парашутен десант, непосредствено до президентството. Всичко там е било много напрегнато. Провели са се улични боеве непосредствено до президентството. В такъв момент, навярно 90% от политиците биха избягали, но нашият президент остана. Това беше преломният момент за всеки гражданин на страната ни. За хора като нас, които много обичат да говорят за политика, дори когато не разбират, когато дойде критичния момент, това, че президентът остана сплоти народа. Виждам, че такова обединение никога не е имало в нашата страна. Що се отнася до звезди като Кличко, които ти спомена, това са хора с големи сърца и много голяма вътрешна сила. Виталий Кличко продължава да бъде кмет на Киев, а неговият брат последната година никой не го е виждал в Украйна. Той си живееше в чужбина, но в най-тежкия момент остави всичко и се върна в Киев. Това говори, че не всичко в този живот се мери в материални блага. Има нещо по-висше. Заради това тези хора, които показват, че в живота не всичко са материални блага и рискуват, те сплотиха нашия народ. Заради това Русия няма шанс да покори нашата страна и никога няма да се случи. След тази война нашите мъже само ще бъдат по-силни.

- Когато кажа „Владимир Путин“, кое е първото нещо, което си мислиш?
- Нищо не си мисля. Искам войната да свърши по-бързо. Това е всичко. Колкото до президента, моето мнение е, че се е увлякъл. Толкова време е във властта... в един момент е почувствал безнаказаност. Но това е дълга тема. Моето мнение няма да се промени. Не искам да казвам гръмки думи. Най-важното нещо е моя народ да победи агресора. Няма прошка за това колко болка ни причиниха – и най-вече за Путин, той е на върха. Той е виновен за всичко това, заедно с приятелите си. Естествено, че цялата вина е тяхна. Всеки един обикновен граждани на Украйна му пожелава най-лошото. Важното сега е небето над Украйна да бъде безопасно и отново да живеем спокойно. А историята ще постави всеки на мястото му.

- Какво мислиш, че ще се случи? Трябва ли България да помага с оръжие? Мислиш ли, че Украйна е заложник на интересите на САЩ и Русия?
- Имам мое мнение, но ако започнем сега да разгръщаме тази тема, разговорът ще стане дълъг. Искам всички да разберат едно нещо – в този момент забравете за САЩ, те са на друг континент. Забравете за други страни. Между Украйна и Русия има много голяма история, която знаят само хората в Украйна. В продължение на години сме били подлагани на геноцид, знаете за „Гладомор“ през 1932-33 година Ние знаем какво са правили руснаците с нас. Те отново дойдоха да ни подлагат на геноцид по най-нагъл начин. Убиват и насилват жените ни. Нека оставим политиката на заден план. Когато войната влезе в такава фаза, в която на Украйна се помага от САЩ и ЕС, казваме голямо благодаря. В първия ден на войната обаче, нашият президент каза, че в никой не ни помага и че сме сами срещу Русия. Нашите хора показаха в първите дни, че можем да издържим и че ще се противопоставим на агресора.  След като Европа видя, че се противопоставяме, започна силно да помага. Ако не беше силният дух на нашия народ, никой нямаше да започне да философства за борбата между САЩ и Русия, а Украйна щеше да е разпарчетосана. Само заради това, че имаме дух, се противопоставихме. Сега се нуждаем от помощ. Вашият министър-председател е на посещение в Украйна, това показва, че цивилизованият свят разбира какво се случва. Днес борбата е между доброто и злото. Всеки нормален човек, каквито сме ти и аз, искаме доброто и избираме на кого да помогнем материално и морално. 

БОРИСЛАВ ОРЛИНОВ