Футболистът на ЦСКА Адалберто Пеняранда гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Не е често явление национали на чужди страни да изберат българското първенство за следваща стъпка в кариерата си. ЦСКА е приятно изключение като последно клубът привлече от английския Уотфорд венецуелец с 15 мача за родината си. Пеняранда е рожба на Депортиво ла Гуайра, където минават и първите 2 години от кариерата му. През 2015 г. го купува Удинезе, за да го преотстъпи веднага на испанския Гранада, където става най-младият футболист в историята на клуба. Чупи рекорд не на кого да е, а на великия Лео Меси, след като става най-младият чуждестранен футболист в Ла Лига с два гола в един мач. Като част от футболното портфолио на бизнесмена Джампаоло Поцо следващата му стъпка е английският Уотфорд, откъдето бе преотстъпен на ЦСКА.

- Здравейте, сеньор Пеняранда! От Вас се очаква вече да водите атаката на ЦСКА. Готови ли сте за тази мисия?
- Това е най-важното, което се очаква от мен. Дойдох в този отбор, за да дам най-доброто от себе си. Естествено, идването ми тук беше важна крачка. От нас се иска да влезем на скорост в шампионата и да спечелим решителните мачове, които идват. Това е много важно.

- През подготовката играхте много добре и оставихте отлични впечатления. Какво се промени за вас през новата година?
- Направихме силна предсезонна подготовка. Отдавна не ми се беше случвало да мина през толкова големи натоварвания, но надявам се си е струвало. Направих абсолютно пълноценна подготовка заедно с отбора и в момента се чувствам отлично. Доволен съм, че играя и отборът се представя добре. Надявам се така да продължи и занапред.

Winbet - на един клик разстояниe! (18+)

- Бяхте ли играли на сняг, както се случи срещу Славия?
- Не, никога не ми се беше случвало да играя на сняг.

- Как се чувствахте при тези условия?
- Беше много неприятно усещане. Не можеше да се играе. Важното беше максимално дълго да движим топката. А най-ценното в случая е, че успяхме да спечелим трите точки.

- Как се справихте с едноседмичния студ в София?
- Всъщност, в Англия, където играх, също през зимата е много студено. Така че донякъде съм свикнал със студа. Ако не напълно, то поне отчасти.

- Колко ще повлияе трансферът на Али Соу?
- Али Соу беше един от водещите футболисти в отбора, така че отсъствието му ще бъде загуба за нас. Но в състава има и други много добри футболисти, както и негов заместник. Трябва да поемем и неговите задължения и най-вече основното - да бележим голове.

- На негово място ЦСКА привлече Жорди Кайседо. Вече имате впечатления и от двамата. Мислите ли, че Кайседо ще замени Соу?
- Кайседо е голям футболист. Показа го още в първия контролен мач, който игра с ЦСКА, когато отбеляза гол. Много добре се движи в наказателното поле, мощен е. Прилича по това на Али Соу. Мисля, че ще допринесе много с качествата си за успехите на отбора.

- ЦСКА влезе в дълга серия от победи. Станахте ли вече шампионски отбор?
- Още с идването си новият ни треньор Акрапович се опитва да ни втълпи именно това - че се намираме в най-големия български клуб. И че трябва винаги да го демонстрираме. Мисля, че успяхме да пренесем това на терена и сега, до момента на нашия разговор, неслучайно фиксирахме поредицата победи. Надявам се да продължим в този дух.

- Голямата битка за титлата ще е срещу Лудогорец. Какви са шансовете да я спечелите?
- Това, което ние трябва да правим е да подхождаме мач за мач в първенството. За нас всеки двубой трябва да бъде нещо като финал. Сезонът е дълъг, трябва да продължаваме по този начин мач за мач и да останем здраво стъпили на земята.

- Следващия уикенд е дербито в Разград. Как трябва да играе ЦСКА там?
- Мачът срещу Лудогорец в Разград ще бъде много важен, защото, ако успеем да ги победим, ще съкратим разликата в класирането.

- Какво промени Бруно Акрапович в ЦСКА и защо при него отборът влезе в такава форма?
- Мисля, че сега сме по-агресивен тим. Всички наши играчи тичат много и през целия мач. Според мен, сега отборът се чувства по-комфортно и когато трябва да пресира, и когато владее топката. Мисля, че това са разликите, откакто дойде Акрапович начело на отбора.

- При него ли се чувствате най-добре? Треньори в България Ви бяха също Стамен Белчев и Даниел Моралес?
- Мисля, че и тримата вършеха добре своята работа. При Белчев играехме много бързо, при Моралес отборът изглеждаше много сработен. Така, че не бих се оплакал от съвместната ни работа с нито един от тримата треньори.

- ЦСКА се оказа най-добрият четвърти в 12-те групи на Лига Европа. Можеше ли да постигнете повече?
- Мисля, че да. Ако не беше малко трудното начало, смятам, че можеше да постигнем и повече. Но при всички положения, това беше добър опит за нас. От грешките човек се учи. През следващия сезон отново ще водим битка да попаднем в групите на Шампионската лига или на Лига Европа. Ще се борим за това до последно.

- За кой мач най-много съжалявате?
- Мисля, че това са мачовете срещу Йънг Бойс. Не успяхме да постигнем добри резултати, както като гости, така и като домакини. Но както казах, от грешките човек се учи и сега ще се борим отново да влезем в групите на някой от европейските турнири.

- Какво знаехте за ЦСКА, преди да дойдете в България?
- Ако трябва да бъда честен, не следях българското първенство преди. Но откакто съм тук, винаги са се отнасяли към мен с голямо уважение и винаги съм се чувствал много добре. Така е и сега. Аз се стремя да остана концентриран максимално. И да съм насочен към следващия мач, от който трябва да извлечем добър резултат.

- Знаете ли кои световноизвестни футболисти са тръгнали от ЦСКА?
- Познавам Христо Стоичков, който е носител на “Златната топка”. За други - не знам.

- Какво Ви харесва и какво не в България?
- На този въпрос нямам идея как да отговоря, защото аз от тренировка си отивам вкъщи, а от вкъщи идвам на тренировка. Не излизам много и извинявайте, но затова нямам много какво да кажа за България.

- Научихте ли малко български?
- Добро утро, някои подобни думи, но не са много.

- Колко време се виждате още в България?
- Имам договор до края на сезона. Към момента съм концентриран в това, което ни предстои с отбора. За бъдещето ще мисля по-нататък.

- Разкажете за Вашата кариера.
- Пристигнах в Европа на 18-годишна възраст. Отидох в испанския клуб Гранада. После бях в италианския Удинезе. След това се завърнах в Испания, но в Малага. Там отношението към мен беше много добро. И после преминах в Уотфорд - английският клуб, на който принадлежа. В кариерата ми съм имал доста колебания в представянето, дължащи се на контузии. Сега тук в ЦСКА искам да се представя по възможно най-добрия начин и да се завърна в отлично състояние в Уотфорд.

- Винаги ли сте бил нападател? Как започнахте?
- Като малък винаги се помня с топка в крака. Произхождам от скромно семейство. Моите родители обаче винаги са ме подкрепяли с каквото могат, за да мога да стигна до този етап в развитието си.

- Играете и като крило, и като централен нападател - къде Ви е по-удобно?
- Като малък винаги играех като нападател. После се насочих към игра по крилата, особено лявото. Всъщност играя на три позиции. И на всяка от тях се чувствам добре и пълноценен, но може би тази зад централния нападател ми дава повече свобода на действие. И ако трябва да съм докрай откровен - тази позиция е моето лично предпочитание.

- Депортиво ла Гуайра е първият Ви отбор. Как влязохте в него?
- Депортиво ла Гуайра е моят първи отбор. Там ме забеляза треньорът на отбора до 17 години Рафаел Дуамел. Той ме препоръча на този клуб. После вече тръгнах из Европа. Но Депортиво ла Гуайра за мен е институция, защото от там стартира в моята кариера.

- Как се стигна до трансфера Ви в Удинезе през 2015 година и защо веднага Ви преотстъпиха в Гранада?
- Не, не беше така. От самото ми пристигане в Испания съм принадлежал на Гранада. Направих добър сезон в отбора после ме преотстъпиха на Удинезе. Но първо подписах с Уотфорд и оттам ме изпратиха в италианския Удинезе.

- Какво е да сте най-младият футболист, играл някога за испанския тим Гранада? В дебюта си победихте Атлетик (Билбао). Как беше мачът?
- Да, бях много млад, едва на 18 години. Чувствах се нервен преди дебюта си. Мачът тръгна много добре за нас и победихме Атлетик (Билбао) с 2:0.

- Знаете ли, че сте победил рекорд на Лионел Меси?
- Всъщност, когато отбелязах два гола на Леванте, ми казаха, че съм подобрил един рекорд на Лео Меси. Не можех да повярвам - да подобря рекорд не Меси не беше за вярване, наистина.

- Срещу кои най-големи футболисти сте играли в Испания?
- Всъщност аз съм играл срещу доста от най-големите звезди - Кристиано Роналдо, Меси, Неймар, Суарес, Модрич, Иниеста, Шави… Според мен, измежду всички тях, най-добрият е Лионел Меси. Помня един мач, в който играх с екипа на Малага срещу него и беше направо  невъзможно да му отнемем топката. А иначе моят личен избор, така да кажем - моят любимец, това е Роналдиньо. Но за най-добър футболист света - безспорно смятам Лионел Меси.

- Успяхте ли да си смените фланелката с него?
- Съжалявам единствено, че имаше голяма конкуренция и не успях да си сменя фланелката с Меси.

- Заради добрите Ви игри Уотфорд поиска да Ви вземе от Удинезе. Изпълнена мечта ли беше английският футбол? Къде беше тогава Уотфорд?
- Да, мечтата ми беше да дебютирам във Висшата лига, но за съжаление не успях да го направя. Но както ви казах и по-рано - в моята кариера имах и възходи и спадове. Допуснах доста грешки, но от тях само мога да извлека опит. Сега обаче се чувствам концентриран в игрите си с ЦСКА. Искам да дам най-доброто от себе си, за да зарадвам феновете. Единственото нещо в главата ми е да станем шампиони и така да донесем заслужена радост за привържениците ни.

- Досега сте играли най-често в отбори, които са собственост на фамилията Поцо. Познавате ли се с някого от тях?
- Гранада и Удинезе принадлежаха на семейство Поцо, но в момента испанският клуб вече не е тяхна собственост. Закупиха го китайци. Удинезе обаче принадлежи на Поцо, както и Уотфорд, отборът от Чемпиъншип, на който принадлежа.

- Били сте в испанския, английския и италианския футбол. Кой е най-силният?
- Ще отговоря така: най-силният футбол е в Англия, но най-приятният за игра е в Испания. Моят любим шампионат винаги е бил испанският. Това е една от моите цели - да се завърна да играя в Ла Лига.

- Преди да дойдете в ЦСКА бяхте и в белгийския Ойпен. Какъв опит натрупахте там? Струваше ли си?
- В Белгия бях, за да играя, да възстановя игровия си опит. И това се случи. Но за съжаление допуснах една грешка, каквато никога повече, убеден съм, повече не би допуснал. От тази грешка обаче у мен остана горчив спомен и не искам да говоря за нея.

- Вие сте и национал на Венецуела. Кой е най-паметният мач за родината ви?
- Мисля, че това е двубоят срещу Аржентина, когато завършихме 2:2 у дома. Водехме с 2:0, но в края на мача съперникът ни изравни. Смятам, обаче, че това бе най-добрият ми мач в националния отбор.

- В последните години Венецуела не е със статут на аутсайдер в Южна Америка. Как се промени статуквото?
- Да, това е вярно. Вече не сме аутсайдерът на Южна Америка. Венецуела израсна много във футболно отношение. В националния отбор имаме много талантливи играчи. Може да видите наши футболисти в Европа, в Южна Америка и то в класни отбори. Рафаел Дуамел бе селекционер на националните до 17 години, до 20 години и накрая на „А“ отбора. По този начин се получи едно постоянство и бе дадена добра база за изграждането на първия ни отбор. Мисля, че футболът във Венецуела се развива по много добър начин, имаме големи таланти и можем да стигнем дори до участие на световното в Катар през 2022 година.

- Венецуела ли стана по-класна или Бразилия и Аржентина в момента са по-слаби?
- Не, Аржентина, Уругвай и Бразилия се класират винаги за световните финали и се борят за челните позиции на мондиалите. Ние във Венецуела работим много добре на национално ниво. Имаме много качествени футболисти и мисля, че трябва да се възползваме от тази успешна генерация, за да класираме отбора за първи път на световните финали.

- Защо Южна Америка не може да направи световен шампион от 2002 година, когато ликува Бразилия?
- Южна Америка винаги е формирала много класни футболисти за националните си отбори. Говоря основно за Бразилия, Аржентина, Уругвай и Колумбия. Тези отбори винаги са имали много силни формации. Но не бива да подценяваме обаче и работата, която се извършва тук в Европа. В момента Старият континент разполага с няколко национални отбора на невероятно високо ниво. Например, Франция, Германия, Нидерландия, Испания. Те имат също много силен клубен футбол и затова на национално ниво напоследък европейските представители се представят на малко по-високо ниво от южноамериканските.

- През 2017 година станахте втори на световното първенство за юноши до 17 години. Загубихте финала от Англия. Разкажете ни за първенството и Вашето представяне?
- Второто ни място на световното до 20 години през 2017-а беше много важно събитие както за мен лично, така и за националния отбор на Венецуела. За първи път страната ни достигна до финал на шампионат на планетата. А за да постигнем този успех, е ясно, че бяхме положили огромен труд. А естествено у мен остава един незабравим спомен от достигането до мача за титлата, независимо че не успяхме да я спечелим

- Кои известни англичани играха срещу вас?
- Честно казано, не помня кои от англичаните играха срещу нас в онзи финал. Но трябва да ви кажа, че най-трудният мач за нас по време на този Мондиал се оказа срещу Япония. Беше сякаш се изправяме срещу отбора на Барселона по времето на Пеп Гуардиола - невъзможно бе сякаш да им отнемем топката. Трудно беше и срещу англичаните на финала. Те се оказаха много здрав физически съперник. Но в крайна сметка достигнахме до финала, а хората не можеха да повярват, че това е възможно. Ние обаче вярвахме в себе си, а за сънародниците ми това постижение ще остане един много приятен спомен.

- Венецуела не е много популярна в България. Какво бихте разказали за Вашата родина?
- Венецуела в момента може и да не се намира в своя най-добър период, но това е една много красива страна. Има своята култура, хората са прекрасни. Радваме се на топлото време, плажовете, храната… Бих препоръчал на българите да я посетят, когато се промени актуалната ситуация.

- Ако трябва да препоръчате на български приятел там, къде ще го пратите?
- Лос Рокес - това е един страхотен остров. Сто процента това е моята препоръка.

- Когато бяхте съвсем млад със съотборника си Чарлис Ориц присъствахте на парти, на което и двамата бяхте ранени. Какво стана?
- Много пъти са ме питали за това, но не е имало такъв случай.

- Опасен ли е животът във Венецуела и бихте ли го сравнили с този в България?
- Не може да става сравнение. България е много спокойно страна, не е като Венецуела. Всъщност, не само Венецуела, навсякъде в Южна Америка в момента е напрегнато. Има места, където можеш да бъдеш спокоен, и други, които са опасни.

- Кой е Вашият идол?
- Мой идол винаги е бил Роналдиньо. Харесва ми много и начина, по който играе и Неймар. Но съм се изправял срещу Меси и Роналдо, така че може да се каже, че съм сред привилегированите, защото съм играл срещу тях.

- Как виждате бъдещето си след края на сезона?
- В този момент се чувствам щастлив, защото играя и се опитвам да дам най-доброто от себе си за ЦСКА. Откакто съм в този клуб, винаги са се отнасяли перфектно с мен. Добре съм сега, но в ЦСКА съм все пак под наем и в края на сезона ще трябва да се завърна в Уотфорд. Ще видим какво ще ни поднесе бъдещето.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+

Снимка: АНТОН УЗУНОВ