ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

Българският национален отбор постигна две победи, за които преди трийсетина години щяхме да сме забравили още на сутринта. Какво му е толкова – да смачкаш джуджето Гибралтар и да цапардосаш македонците у дома им.

Днес обаче двата успехи са равни на пробуждане и леко надигане от тежкия нокаут, в който националният ни футбол лежи на земята от почти четвърт век.  За изправянето има още време. Истината е, че се пробудихме и спокойно можем да кажем: Добро утро, Българийо. Сега въпросът е да не заспим отново… Но за всичко – стъпка по стъпка, без прескачане на стъпалата, че току-виж пак сме се катурнали надолу.

Нямам представа каква е сръбската ракия, която Младен Кръстаич произвежда, но начинът, по който той е опиянил футболистите ни за победа, си заслужава внимание.

Понеже само с хъс и надъхване не става, специалистът напълно оправда името си. Младен подмлади и промени коренно националния отбор. Когато обяви за първи път избраниците си, мнозина ахнаха и се учудиха защо го няма този, защо е извикан онзи и какъв е тоя, дето си позволява толкоз резки промени. Двата мача обаче оправдаха действията на Кръстаич.

Понеже само с хъс, надъхване и подмладяване не става, националите взеха, та заиграха приятен за окото футбол – много движение по терена, комбинативност, вариативни бекове и външни халфове, никак нелоша креативност в средата – такава, каквато чакахме от време оно.

200 лв Начален Бонус Спорт!

Ама как да е другояче, след като Илиян Стефанов така смело върви към върховете, че скоро Левски и България ще му се окажат тесни. Тесни, защото Илиян е наистина специален футболист. Нещо специално си имаме вече и в атака с Кирил и Кирилов – паснали си като дялани камъни. Ради бе може би е един от най-подценяваните ни играчи, разгърнал качествата си на 30 години.
  
Схемата с трима централни бранители е напът  да се окаже печеливша, още повече когато там се разпорежда опитният Антон Недялков. 3-2-3-2 или 3-5-2, трансформираща се при атака на врага в 5-3-2,  хем ни отваря пространства напред, хем понижава до минимум достъпа до вратата ни.

Кръстаич има още няколко хода, които задължително трябва да отбележим.
Два са психологически. Първо, даде лентата на Десподов и Кирчо полетя. В космоса ли, в друга орбита ли, но полетя момчето. Такъв, какъвто България иска да го вижда.
Второ, Кръстаич „грабна“ Валентин Антов от пейката в Монца и напук на клубните му треньори и скептиците, че кариерата на „армееца“ била приключила, го „наказа“ с титулярно място. Е, Антов му се отблагодари по най-добрия начин.

Кръстаич викна дебютанта Илия Груев-младши и смело го прати директно на бойното поле. И Илийката, подобно на баща си, заигра така, все едно отдавна е национал. Груев притежава техника, бързина и пас, но и завидна повратливост и борбеност в спорните топки. Ако някой бе следил под лупа играта му снощи, би забелязал, че Илия спечели минимум 80% от единоборствата. Ама как да е другояче, след като Груев идва закален и подготвен от желязната Бундеслига.  Двамата с Илиян Стефанов заформят страховит тандем, който би ги бетонирал в титулярния състав.

Кръстаич върна позабравения Янис Карабельов и се оказа, че това няма да ни вкара в черна беля. Напротив. Момчето беше като стена през защитата ни. Янис е чудесен вариант, когато гостуваме. Когато пък играем у дома с по-слаби съперници, на същия пост действа по-креативният Филип Кръстев. Добре измислено.

Като стана реч за дебютанти, ето ви още едно обещаващо момче - Никола Илиев. Младото канарче отлетя преди време в Интер, където трупа рутина. И въпреки че е само на 18, Младен го пусна снощи в македонския пъкъл цяло второ полувреме.  За да пратиш такъв младок да рита топката в такъв свиреп мач, наистина са ти нужни топки. 

Младен „хвана за ушите“ младия Марин Петков и  го заби титуляр на левия бек. Почти 19-годишният левскар фучеше като тайфун на поста, за който се говореше, че преди Антон Недялков е бил ахилесовата пета на отбора. Абе то, честно казано, целият ни национален тим си е една огромна ахилесова пета от 2004 година насам, когато за последно химна ни звуча на голям форум.

Сега не ни остава нищо друго, освен да чакаме пробуждането и лекото надигане да доведат до изправяне.  За да може един ден пак да сме там, където ни се иска.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ