Кирил Домусчиев вероятно се смее ехидно на писъците,  които идват по негов адрес. Вероятно и ги чува, макар и трудно, защото той е високо, високо в небесата. Там долу – на земята, някои постоянно пищят срещу Гелосания, както злобно го наричат, и срещу проекта му.  
 
Домусчиев бил такъв, бил онакъв. Хващал съдии, съперници. Уреждал си мачовете по втория начин... То с хващане отборът му влезе в Шампионската лига, с хващане спечели първите три точки на наш тим, с хващане направи равенство срещу Ливърпул...

Всъщност, Киро не се сме ехидно. Той припада от смях. Вижте кой е опонентът му за титлата. ЦСКА. Ама не онова страшилище отпреди години, а някакъв червен книжен тигър, който се мъчи да се задържи горе на върха и да се сборичка с колоса. А днешният колосът е зелен, ама само на цвят. Виж червеният ЦСКА май е зелен, но не на цвят...
 
Писъците и крясъците няма да стреснат Домусчиев. Напротив – карат го да се смее още и още. Карат го да вярва, че рано или късно Лудогорец ще се върне там, където му е мястото. Ако, разбира се, опонентът продължи да пищи, а не погледне първо в собствения си двор и не разреши собствените си проблеми. Чак ако това се случи, Домусчиев току-виж се стреснал. Днес обаче никой не може да го притесни – нито седемте точки аванс на ЦСКА, които взеха да се топят и вече станаха три. Нито обвиненията, че действал подмолно. Извинявайте, ама преди години нима „червените” и „сините” не са действали по онзи другия начин.
 
Докато на „Армията” не спрат с рева и сълзите, господството на Домусчиев ще продължи. С писъци и крясъци ефект няма да има. Става с футболни средства - битка и бой до последна капка кръв. В противен случай Киро ще продължи да се смее, в ЦСКА ще продължат да пищят, а титлата ще си остане там, където е в момента. Където и е мястото. Ако в Борисовата градина смятат, че трофеят трябва да е при тях, нека първо изхвърлят в някой храст първата оправдателна причина – съдиите. Нека се върнат към победния си ход, както бе допреди няколко кръга. Нека си вкарват положенията, а и дузпите, колкото и малко те да са на брой. Извинявайте, ама кой е виновен, че Фелипе пропусна от бялата точка онзи ден? И че Буш от минус два метра нацели горната греда? Съдията? Или Домусчиев? Факт, Милисавлевич не беше съборен, той беше подкосен – не очевидна, а очевадна втора дузпа! Но акцентът при търсенето на причината за изпуснатите две точки трябва да падне върху Серджиу Буш, а не върху... Джордж Буш и световната конспирация.
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ