България отново е четвърта във волейбола. Дървен медал, както каза Камило Плачи. Гледайки коментарите навсякъде се замислихме какво му е на това четвърто място и какво все не ни достига. Споровете между форумците не спират, но трябва да погледнем реално на нещата.

А този "медал" има две страни, феновете в България също. Едните недоволни, че пак сме само четвърти, другите смятат, че това място е успех. И едните и другите са прави.

От една страна нещо все ни липсва. Поглеждаме в повечето спортове какво става. Футболът - добре играем в световните квалификации, всички сме зад отбора, вярваме в него, но като видим мачовете и забелязваме - от 8 мача имаме едва 3 победи и участието ни в баражите е под голяма въпросителна. Още по време на великото лято през 1994 година си пролича липсата на нещо - излизаме тотално демотивирани в мача с Швеция. Чакайте бе хора, това е спор за 3/4 място на световно първенство. Няма как да не си мотивиран. Но ние сме българи.. пролича си тогава, пролича си и сега. Дори Тошко Алексиев си го призна.

Другият ни проблем - нямаме психика. В най-важните моменти срещу Италия и Сърбия ние се пропукахме. Да погледнем Григор Димитров и Цвети Пиронкова - все добре играят, все ги слагаме при фаворитите, всички се късат да хвалят Гришо... А накрая все психика не им достига. Баскетболът - и там бяхме близо и там останахме пред вратата.

Защо не вземем пример от големите спортисти? Големият спортист гледа да удря силно, да побеждава винаги. Той не мисли какъв е резултатът в момента, не мисли дали съперникът е силен или слаб, не мисли за нищо. Той просто удря, тича, бори се с все сила. Той е перде! А ние? Застава волейболист на сервис във важен момент и отвсякъде му викат "Просто я вкарай в другото поле!". Така не става. Удряй колкото можеш пък каквото ще да става. Във всеки спорт сме така - изчакваме, опитваме да правим това, което е логичното... а логичното в този случай е все нещо да не ни достига!

Сега обаче да погледнем и другата страна. Ние сме четвърти в Европа! Четвърти! По-силни от нас са едва 3 отбора....

Ние сме малка бедна държава, която няма бази, няма условия, няма нищо, което да помогне за развитието на какъвто и да е спорт. Имаме една зала, която става за два спорта, и 3-4 що годе добри футболни бази. Вижте една Полша, вижте съседните страни.. Да не говорим за държави, които до преди 7-8 години ги биехме, където и на каквото ги хванем. Те се развиват, влагат във спорта, знаят, че спортът представлява нацията. Но не и ние! Ние сме на самотек! Чакаме отнякъде да излезе български Меси, Роналдо, Федерер... Той няма как да излезе, ако не му помогнем да се развие, ако няма условия да се развие.

Така, че трябва да се радваме и да считаме за успех четвърто място в Европа, пък ако ще то да е на народна топка или шашки. Ние сме България и да сме четвърти в Европа е успех! И то голям!
Юри Славчев/БЛИЦ