В понеделник ФИФА връчи „Златната топка“ за най-добър футболист на 2014 г. на Кристиано Роналдо. Признанието на португалеца не е незаслужено. Роналдо беше един от моторите на Реал (Мадрид) за триумфа Шампионската лига. През миналата година спечели Купата на Испания, Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство. Той не спря да бележи и голове през миналата година.

 

Имаше обаче и играчи, които също заслужаваха поне колкото португалеца да получат „Златната топка“. Повечето от тях през лятото станаха световни шампиони в Бразилия. Един от златните медалисти на Мондиал 2014 – Мануел Нойер, беше в тройката на финалистите. Нойер беше обречен в битката за трофея, който е създаден от сп. „Франс Футбол“. Той нямаше да спечели дори и да не спореше с Меси и Роналдо.

 

Причината е проста. Лоби, маркетинг и постът на германеца. Мануел Нойер е вратар. На вратарите почти никой не гледа като на футболисти, колкото и да се твърди упорито, че добрият страж е поне половин отбор. Вратарите не вкарват голове, не продават фланелки, не привличат реклами. Футболният страж не помага на бизнеса, който печели от голове и продажбите на фланелки на техните автори. Вратарите предотвратяват голове. А това не е добре за бизнеса и неговото лоби във футбола, което дава насоките за развитие на най-популярния спорт в света.

 

От създаването на „Златната топка“ през 1956 г. само един футболен страж е печелил наградата – Лев Яшин през 1963 г. През годините след това със сигурност е имало и други вратари, заслужаващи да вземат „Златната топка“. Дино Дзоф е само един от тях. Буфон – също! Вратар обаче едва ли някога отново ще спечели „Златната топка“ освен, ако по време на мач не спаси 10 дузпи, вкара победния гол в 120+9-ата минута на финал на световно първенство (например) и не спаси поне двама фенове, които по някакви причини са се оказали умиращи на трибуните.

 

Не казвам, че Мануел Нойер повече е заслужавал „Златната топка“ от Кристиано Роналдо. Според мен тази награда е излишна. Футболистите могат да се сравняват само по качества, а това те го демонстрират на терена. За отбелязване на голове си има други награди и класации. По-добият спортист демонстрира превъзходството си с игра, а не в гласуването на странични наблюдатели, дори и да са най-големите футболни капацитети.