Вариантите за професионалния и моралния статут на съдията Станислав Тодоров са два. Или е подкупна личност, или е пълен некадърник. Така нареченият рефер №1 на България се потупа по гърдите и отсече, че е чист пред съвестта си. Подтекстът е ясен – “никой не ми е поръчвал нищо!”. Ако е така, значи Тодоров е абсолютен лаик със свирка в уста.

 

Извинявайте, ама откакто футболният свят светува по родните географски ширини, толкова много гафове, събрани в рамките на 90 минути, никой не беше виждал. Тодоров е първият, който ни ги демонстрира. Меко казано спорните ситуации в мача Черно море – ЦСКА (2:1) са цели четири. Нарушението преди първия гол на варненци, отсъдената дузпа в тяхна полза, отмененото попадение на “червените”, играта с ръка в наказателно поле на домакините.

 

Добавяме и един прецедент. За първи път от години насам футболист (капитанът на Черно море Георги Илиев)призна, че не е имало нарушение срещу него.

 

Наглият рефер имаше наглостта да коментира по следния начин откровението на халфа: “Няма значение какво е казал Георги Илиев. Той е футболист, аз съм съдия и аз решавам!”. Прекалено диктаторско обяснение с африкански полъх от третия свят. Не е важно дали човекът си е признал, важното е, че думата е на съдията е закон! А тази на играча, който в случая е ключова страна от скандала, няма никакво значение.

 

Същият този Тодоров бил в топ 50 в съдийската класация на УЕФА. Ами сега, ако в евроцентралата видят какви ги е надробил, дали ще му дадат оттук насетне мач от клубните турнири. Ако видят и калпавия му асистент Никола Христов, който, първо не беше на мястото си при отменения гол, и второ – вдигна флага си чак след като Апостол Попов вкара топката във вратата, съвсем ще се отчаят.

 

Всъщност, въпросът дали Станислав Тодоров е подкупен или е некадърен е дискусионен и доста, доста интересен. Забележете - изригването на рефера във Варна става има няма двайсетина дни след събуждането на ЦСКА. Това събуждане, изглежда, стресна доста хора.