ПОТОПЕТЕ СЕ В СВЕТА НА СТАТИСТИКАТА!

“Левски” падна от Лудогорец и отново отстъпи първото място в класирането. И от щаба на “сините” пак поеха старата песен: Сезонът е дълъг, ще си върнем върха… Иде мач на “Герена” и тем подобни оправдания, целящи да притъпят болката сред феновете.

Може би този път дори ще успеят да накарат привържениците да простят поражението. Просто защото сега моментът не е подходящ за революция. Идните месеци трябва да обрисуват на “Левски” имиджа на перфектно смазана машина. Клуб, в който се работи професионално и с перспектива. Отбор с огромна и лоялна фенска маса. И всичко това в името на розовото финансово бъдеще, което ще настъпи, ако се стигне до договор с “Газпром”. Привържениците логично разбират това и сигурно голяма част от тях няма да правят драми и трагедии, както след отпадането от Сараево.

Проблемът обаче е друг. Не е в това дали 10-15 или 1000 човека ще се разгневят и ще потърсят обяснение от футболисти, треньор и ръководство. Проблемът е в това, че много хора на “Герена” май не знаят за какво са там. Най-вече отговорниците по спортно-техническата част.

Да се върнем към показаното срещу Лудогорец. Както и на продукцията от мача с ЦСКА, че дори и до Сараево… Някой да видя промяна или поне елементарни признаци за израстване в отбора? Не. Един и същи хора, едни и същи слабости, едни и същи треньорски грешки. Започнали много преди началото на мача. Още преди да съобщи титулярните 11 в съблекалнята. А именно – липса на елементарен синхрон между централните защитници. Тоталното незнание на опорните халфове къде да застанат, когато отборът се отбранява. Плахи опити за изнасяне на топката на скорост, последвани от грешки при елементарни подавания и съответно контраатака на съперника… Всичко това са неща, които за четири месеца – от мачовете със Сараево досега, трябваше да са отработени на тренировка. Поне те да бяха изчистени… ама не.

След мача Илиан Илиев обясни, че имало напрежение в отбора. Първо – негова работа е да създаде психологически комфорт сред играчите. И второ – проблемът не беше в напрежението, а в качествата на изпълнителите. На тези, които постоянно злоупотребяват с доверието му – Йовов, Гаджев, Старокин, Ели, Марсиньо. Именно благодарение на тях “Левски” не успя да организира една смислена атака. Точно те бяха в основата на повечето загубени топки. А старата футболна мъдрост гласи, че никой не може да ти вкара гол, когато ти държиш топката. Ако някой не вярва – да пита Меси и компанията от Барселона. “Левски” обаче е друга бира, различна от каталунската. И това се видя в последните минути и на мача с ЦСКА, и сега срещу Лудогорец. Тогава, когато един тим, претендиращ да е гранд, трябва да упражни натиск върху съперника.

“Сините” обаче не го умеят. Показателно е, че търсеха гол с центрирания от собственото наказателно поле до дъгата пред другия пеналт. Тоест елиминираха халфовата си линия и насочваха топката там, където дори и да спечелят единоборствата, не могат да отправят опасен удар. А така гол не се вкарва. Това беше просто поредното доказателство за игровата безпомощност.

Ето, това е страшното в “Левски”. Че за четири месеца отборът не се развива. Не се прави нищо в него. А само се чака победа над Миньор, Монтана и Етър, за да се хвърли прах в очите на хората. И така до другото дерби, когато пак говорим за дълъг сезон и обещаваме бляскаво бъдеще - без да има човек, който да знае как да го постигне.
ДРАГОМИР АНТОНОВ/БЛИЦ