Пиша всичко това, защото навсякъде се правят паралели между представянето на ЦСКА 2005 с Лудогорец 2014 на стадиона на Ливърпул. И се вадят безумни заключения.

 

Първо, преди 9 лета Ливърпул си осигури класирането още на първия мач в София. Дойде и победи с 3:1. Повече от комфортна преднина. На “Анфийлд” тимът игра без мотивация, отпуснато, защото си бе оплел кошницата предварително, и отстъпи с 0:1. На ЦСКА му бяха необходими още две попадения (без да допусне гол в своята врата), за да елиминира английския гранд и да влезе в групите на Шампионската лига. Но някои фенове в червено, да не кажа почти всички, издигнаха в култ успеха на “Анфийлд”. Нищо подобно – истинският успех е друг. На 17 март 1982 година, когато ЦСКА елиминира в София Ливърпул. Тогава англичаните бяха настоящи носители на КЕШ, но ЦСКА им килна короната от главите с двата гола на Стойчо Младенов.

 

Сега настройката и нагласата в Ливърпул беше съвсем друга. Британският тим чакаше с нетърпение първия си мач в най-комерсиалния турнир след петгодишна пауза. Искаше на всяка цена да спечели, а и нямаше преднина от предходен мач, която да го успокои и отпусне.

 

Да, през 2005 година Ливърпул бе настоящ носител на Шампионската лига. Разполагаше с по-стойностен състав от настоящия, но “мърсисайдци” изиграха на един крак реванша с ЦСКА заради споменатия вече аванс от 3:1.

 

В интернет е пълно със злобно настроени хора срещу Лудогорец. От техните коментари лъха на завист и комплекси. Много фенове не могат да преглътнат факта, че техният тим (ЦСКА или Левски, все тая) не е на мястото на разградчани. Някакво си там клубче от Делиормана се появи, водено от някакъв си бизнесмен, цитирам - “натрупал по съмнителен начин милионите си”. И не само че окупира първата позиция у нас, която уж е абонирана за “сини” и “червени”, ами взе да им посяга и към званието “евробоец”. О, това вече е опасно, нагло и арогантно! Не е необходимо човек да е психолог или социолог, за да усети откъдето извира огнището на омразата към настоящия шампион на България.

 

Ако захвърлим тези ужасни чувства, тровещи душата, интелекта и разума,  ще видим истината. А тя е следната. Снощи за първи път от години български отбор игра толкова грамотно, вярно и рационално в Европа. Не къде да е, а в груповата фаза на Шампионската лига. Не къде да е, а на стадион “Анфийлд”. Срещу Ливърпул. Хайде, като сме тръгнали да правим паралели, нека примерно сравним как стоеше “Левски” на “Стамфорд Бридж” срещу Челси и как разградчани срещу Ливърпул.

 

Мнозина очакваха Лудогорец да се прибере, да се окупира и да наблюдаваме поредния сериал “Опълченците на Шипка”, който бяхме свикнали да гледаме преди години. Шампионите, водени от своя чудесен архитект Георги Дерменджиев, не само че не се свиха като охлюви в черупките си, но и често поглеждаха към вратата на Ливърпул. Прекрасна игра в защита (с едно изключение, за което ще стане дума по-надолу), както и в халфовата линия.  Чудесна комуникация между бекове и външни халфове и невероятно разбирателство в средата на терена между Дяков, Анисе и Марселиньо. Крайните защитници, особено Кейсара, покриваха широк периметър и навъртяха огромен километраж, подплатен с голям коефициент на полезно действие.

Лудогорец впечатли и с играта без топка – компонент, който куца при повечето български отбори. Доброто позициониране беше брилянтно. Когато някой спечелеше топката (всъщност разградчани спечелиха много единоборства!), другите се пласираха по прекрасен начин, в очакване на пас и организиране на атака. Когато бековете се включваха по фланга, вътрешните халфове и централните защитници покриваха оголените им зони. Топката се изнасяше грамотно, а няколко пъти видяхме отлични като по учебник разигравания с едно подаване – бързо и светкавично. Така падна и голът, който бе изработен, а не плод на статично положение или на груба грешка от страна на съперника.

 

Лудогорец може да загуби, но игра превъзходно и заслужаваше едната точка. Първата на България в груповата фаза на Шампионската лига. Вина за крайния резултат обаче няма съдията. Дузпа имаше, а грешниците в случая бяха двама. Първо, Александров сбърка, връщайки рисковано топката, а след това и вратарят Борян игра нескопосано. Това бе единственият гаф за цял мач на Лудогорец. Той, съжаление, се оказа повече от решителен.

 

Дузпа обаче имаше и в 28-ата минута. Но за разградчани. Как щеше да се развие мачът, ако нарушението бе отсъдено и превърнато в гол? Как щеше да се развие мачът, ако ударът на Безяк не бе срещнал гредата, а бе влязъл в мрежата?   

 

Това са фактите, колкото и да се неприемливи за някои. Лудогорец е на светлинни години пред останалите ни отбори. И като игра, и като финансиране, и като организация. Малцина знаят, че специални фармацевти, ангажирани от Домусчиев, се грижат за физическото състояние на футболистите. Използват се позволени, подчертавам – позволени, стимуланти. Така, както го правят в Англия, в Германия и в останалите класни първенства. Като добавим и прекрасната работа на треньора Георги Дерменджиев и индивидуалните качества на играчите, ето защо Лудогорец така лудо лети към висините. Тимът снощи загуби с 1:2, но спечели много с изявите си.