Станимир Стоилов със сигурност е със статут на божество в Казахстан. И особено в Астана, където го носят на ръце – и в преносния, и в буквалния смисъл. След четвъртата поредна титла, която отборът спечели в неделя, Мъри бе понесен на ръце от футболисти и фенове. Такива успехи в Астана едва ли са мечтали. Особено, когато загубиха с 0:5 от Ботев Пловдив в Лига Европа през лятото на 2013 година. Тогава Мъри водеше Ботев и изнесе лекция на казахстанците. Те обаче добре си прочетоха урока и взеха Стоилов за треньор.

В световната енциклопедия „Уикипедия“ за периода, в който той води Астана, пише – Stoilov years (в превод – годините на Стоилов). С няколко думи – неговият престой в клуба е нещо като отделна епоха. Ако сте забелязали в информациите за други клубове – например Барселона, годините на Кройф или Гуардиола също са отделени заради значимостта в историята на клуба, в Манчестър Юнайтед подобно е сравнението с ерата на Сър Алекс и т.н. Всеки клуб има такъв период. За българска гордост в Астана периодът на възход е свързан със Станимир Стоилов.

Колко е високо нивото на футбола в страната и колко са добри отборите? Българите нямаме право да подценяваме или да се присмиваме на нито едно първенство в света. Фактът, че Астана под ръководството на Стоилов влезе в групите на Шампионската лига и два пъти в групите на Лига Европа за четири години говори достатъчно. И при това без гръмки имена в селекцията на българина. Без гръмки имена Стоилов и помощниците му Цанко Цветанов и Саид Ибраимов постигнаха страшно много. Те завинаги ще останат в историята не само на Астана, а и на казахстанския футбол. За първи път в историята на първенството един отбор спечели четири поредни титли на страната. Астана постигна най-голямата си победа в Европа именно под ръководството на Стоилов (4:0 срещу Макаби Тел Авив). Астана спечели шест трофея! при българските си треньори – четирите поредни титли, една купа и една суперкупа на страната.

Дотук с победите, рекордите и българския принос. Станимир Стоилов намекна, че има известни проблеми в клуба относно изплащане на премии. Дори и да не беше така най-доброто, което трябва да направи, е да напусне Астана. Четири години са предостатъчно. За това време той десетки пъти се доказа като изключителен специалист. Направи немислими неща не само за Астана, а и за целия казахстански футбол. На практика той легитимира футбола на европейската карта. Но вече постигна всичко – спечели титли, влезе в групите на Шампионската лига и Лига Европа. Остават му малко непостигнати неща с отбор от калибъра на Астана – евентуално излизане от групите на някои от двата турнира. За европейски полуфинали и финали е твърде смело да мечтаят.

От тук нататък Мъри няма как да надскочи себе си в Астана, стигнал е тавана. И най-добре е да си тръгне като шампион в момента, в който всички го боготворят. Колкото и по-добър договор евентуално да му предложат. Рано или късно един отбор няма как да побеждава вечно, ще се стигне до загуби, няма да стане шампион и раздялата ще бъде неприятна, с горчилка в уста. Много пъти наши треньори не са преценявали точния момент, в който да си тръгнат от даден клуб. Опиянени от успехи те остават без да си дават сметка, че само дори няколко дни по-късно ще загубят два или пет мача поред и ще бъдат изритани на улицата. И съжаляват за онзи щастлив момент, в който е можело да си тръгнат като победители. Мъри в момента е победител. Дори нещо повече от победител – той е Бог в Астана. Със сигурност много клубове биха го привлекли, виждайки чудесата, които направи в Астана. Сега е моментът Стоилов да направи правилния избор – да си тръгне като шампион и с гордо вдигната глава. Преди да е станало прекалено късно...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ