Пилците се броят наесен, рекъл е народът. Във футбола броенето е напролет, защото тогава сезонът свършва и започват равносметките.

В ЦСКА започнаха по стара традиция да ги броят сега.  И да правят заключения. Тъкмо тръгнат „червените“ добре, тъкмо запишат четири-пет силни мача и се започва – имаме вече напълно готов отбор,  класа сме, мачкаме наред, няма кой да ни спре. Фенове се надпреварват, журналисти им пригласят – готвачът имал значение, сръбската скара била перфектна.

Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)

Думкането на тъпана ехти с пълна сила, пилетата са преборени, сварени. Супата е готова за консумация. И още вряла и гореща, някои бързат да я духат, за да си я хапнат по шампионски. Какво обаче се оказва впоследствие на финалната права – пилета няма, супата липсва, а мечтите на ЦСКА пак са издухани и запратени на майна си Райна.

Поспри се, народе. Не духай супата, защото тя още не е сготвена. Остави го майстор Илич наистина да докаже, че е такъв.  

Тази песен в Борисовата градина я слушаме вече години наред – помните ли как Нестор Ел Маестро бе пратен на футболния Еверест, но сетне се хързулна с гръм и трясък оттам (или май някой го хързулна). И накрая ЦСКА пак се утеши с калъфката. Както си стана традиция.

Миналата година Стойчо започна силно и мощно. И когато ЦСКА се залепи на две крачки от шампионския връх, някой хързулна Младенов и отбора му обратно по нанадолнището. Не от БФС, не от Разград, ни от Москва или от Вашингтон. Май свои го предадоха…

Слушайки и четейки за прибързаните дитирамби, човек започва да си задава въпроса къде изчезна шампионският манталитет в Борисовата градина. Навремето, някога много, много отдавна, в една далечна „армейска“ галактика, когато титлата беше ежедневие, никой не ръкопляскаше неистово след домакински победи срещу посредствени отбори. Силните овации се чуваха при успехи над главни конкуренти и качествени западноевропейски съперници.

Сега манталитетът се е променил – на „Армията“ се радват при 4:0 срещу хванат от македонска гора отбор, носещ името на чистокръвен българин, все едно е отстранен Атлетико (Билбао) или Лион.

Да, народът е зажаднял за триумфи, но нека не се припка и подскача инфантилно. Рано е.

На Саша Илич за едно трябва да му бъде окачен медал още отсега – започна да налага българи в състава. Той, чужденецът, го направи. И по всичко личи, че това са качествени млади момчета. За останалото, за най-важното обаче, както бе казал Царят – когато му дойде времето. При Симеон то така и не дойде. Дано при ЦСКА най-после дойде. Онова време – силното, шампионското, което е част от „армейската“ идентичност. И дано Саша Илич го докара, ако не бъде хързулнат от някой свой...  
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Еfbet Лига - сезон 2022/2023
БЛИЦ представя всичко за българското участие в Европа

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram
Присъединете се в канала 
ТУК