ИГРАЙТЕ БЛИЦ ГЕЙМ 4 - ТУК!

За едни е тотален провал, за други прилично представяне. Може би е някъде по средата представянето на българите на световното първенство по лека атлетика в Москва. Това, че не взехме медал, отдавна беше ясно, а и никой не го е очаквал. Отидохме с нагласата за прилично представяне и традиционното – подобряване на национални рекорди. Кой докъде стигна и какво е постижението на фона на възможностите му? Цифрите са точни и ясни, класиранията – също. Няма как да не съжаляваме за Ивет Лалова, която остана на 9-то място на 100 и 200 метра и не успя да влезе във финалите. Като че ли представянето на чаровната ни спринтьорка беше под очакванията, но въпреки това отново доказа, че е най-бързата бяла европейка.

Ваня Стамболова направи максимума. Не забравяйте, че бе преследвана от контузии и е цяло чудо, че все пак стартира в Москва. Безспорен провал е представянето на Мирела Демирева (висок скок) и Радослава Мавродиева (тласкане на гюле). Двете можеха повече, резултатите им в Москва бяха много по-слаби от тези, които постигнаха през сезона.

Приятната изненада бе Силвия Дънекова. Тя подобри със 7-8 секунди националния рекорд на 3000 метра стипълчейз и влезе във финала. А малко хора го очакваха, така че Силвия заслужава повече от добри думи за това, което направи в Москва. Георги Иванов отиде в руската столица с целта най-после да направи силно състезание. Досега опитният състезател на тласкане на гюле поставяше страхотни резултати през сезона, а на големите турнири не успяваше да ги защити. Сега го направи и постигна най-предното класиране на българин на Световното – 8 място.

Митко Ценов (3000 метра стипълчейз), Денис Димитров (100 метра) и Златозар Атанасов (троен скок) като че ли само маркираха участие.

С толкова пари и помощ на държавата - такива успехи. Почти без треньори, кадри и методи за възстановяване ще продължаваме да маркираме участия. Времената на Стефка Костадинова, Йорданка Донкова, Гинка Загорчева, Петър Петров, Христо Марков, Николай Антонов-Таланта и дори Тереза Маринова отдавна отминаха. За тях обаче се грижеше държавата, защото спортът беше държавна политика. И системата създаваше най-важното – треньори, които получаваха заплати. Не бяха милионери, но живееха нормално. Сега такова нещо няма. Всеки по-добър специалист стяга куфарите и бяга в чужбина. Като Светла Димитрова например, която вместо да предава опита си на българските деца, тренира катарски богаташки наследници. Които я станали професионални състезатели, я – не, защото те вече са осигурени до края на живота си. Навсякъде инвестират в треньорската професия, само тук в България държавата и федерациите мислят, че спортистите идват от нищото и стават световни шампиони. Да ама не. И както казва един треньор, все повече ще стават туристите от България на големи състезания.

ВСИЧКИ БЪЛГАРИ НА СВЕТОВНОТО В МОСКВА