Играй БЛИЦ ГЕЙМ - ТУК!

 “Левски” е шампион. Напук на тези, които не вярваха. Включително и на крайно песимистичните “сини” привърженици. Минал през какви ли не катаклизми, включително и смяна на треньора и връщането на Даниел Боримиров, тимът от “Герена” накрая се смя последен.

 

Фактите сочат следното. На три пъти “Левски” отбеляза победен гол в последната минута. И то все във възлови мачове – срещу ЦСКА, срещу Миньор и срещу Лудогорец. На два пъти и рикошетът помогна. Така Йовов откри резултата във вечното дерби, така и Станислав Ангелов донесе неописуемата радост по трибуните в битката за шампионската титла.

 

Късмет ли е това? Един, два, та цели три пъти да получиш целувка от съдбата. И не в контрола, не в мачове от есенния полусезон, а на финалната права. Николай Митов ли е големият късметлия? Или просто той се оказа прекрасен мотиватор, изникнал на треньорската скамейка от нищото.

 

За да станеш шампион, са ти необходими пет изключителни показателя. Първо – да си постоянен, а не да редуваш силни със слаби игри. Второ – да спечелиш най-важните двубои срещу основните конкуренти. Трето – да разполагаш с чудесен колектив. Четвърто – да имаш лидери в състава. Пето – да проявиш воля и характер.

 

През изминаващия сезон в българското първенство нямаше постоянен отбор. “Левски” обаче бе, ако може така да го наречем, най-малко непостоянният. Второ – през пролетния полусезон “сините” спечелиха всичките си най-важни двубои срещу основните конкуренти за титлата. Справиха се с ЦСКА, справиха се и с Лудогорец. Спечелиха и в Ловеч. Единствено отстъпиха на “Ботев” в Пловдив. На “Герена” има колектив. Е, може да не е най-прекрасният, но го има. Отборът разполага и с лидери. Видяхте ли снощи какъв мач изигра Станислав Ангелов? Оставете гола. Голът е най-малкият аргумент в полза на Пелето.

 

Е, след всички изложени факти, дали само късметът е причина за 27-ата титла на “Герена”? Идваме и до петия показател – волята. Нали не сте забравили, че два дни преди шампионския финал “Левски” загуби двубоя за Купата срещу Берое. И то как го загуби. По възможно най-ужасяващия и драматичен начин. Йовов, един от лидерите на тима, бе изгонен. А после резултатът набъбна до 3:1 за старозагорци. Нима “сините” не проявиха характер, след като с 10 души изравниха и докараха финала до дузпи? Там, при ударите от бялата точка, настъпи най-големият кошмар. “Левски” не само изпусна трофея, но и бе сломен психически и физически. Съсипан! И почти никой не очакваше, че за отрицателно време, само за два дни, “сините” ще успеят да се съвземат, да се изправят на крака, да излязат в нова ключова битка и да я спечелят. Това ако не е воля и мъжество - здраве му кажи.

 

Останалото ще си говорим в компанията, в кръчмата и пред банята. Там ще псуваме, ще хокаме, ще се дърляме, ще наричаме левскарите “щастливи овчарчета”, ще търсим причината за успеха в Доган, Местан, в Бойко, в Бобката, Тропката, съдията, помощника му, съпругата му, БКП, ДС и ТКЗС.

 

Нормално. Няма как – без познатото заяждане и без вечния спор кой е по-добър запалянковците едва ли ще бъдат запалянковци. А пък без тях и без безкрайните спорове всичко би било твърде безинтересно.

 

Апропо, едно малко уточнение – добре де, имало късмет, ама нали знаете, че съдбата помага на по-силния...

 

Когато обаче се опитваме да омаловажим успеха на “кръвния враг”, нека първо погледнем в собствения си двор. И нека там да открием причината защо титлите на едните вече са 27, а на другите продължават пет лета да си стоят на 31.