В живота има граници и правила, които не бива да прекрачваме и потъпкваме. Има ценностна система, която не бива да унищожаваме. Има едно чувство в душата ни, особено някак си и неописуемо – да обичаш родината си.

 

За жалост се намират индивиди, за които няма граници, няма правила, няма ценностна система, няма чувства.

 

Докато снощи Лудогорец пишеше футболната ни история, докато снощи народът видя светлината в тунела, заряза работа, дом, семейство, отиде на стадиона, крещя и се радва на триумфа, сред хилядите се мержелееха и другите. Докато на терена разградчани се вкопчиха в луда битка срещу Онази (б.р. – нигериеца Огени Онази) и компания, на трибуните се появиха Онези.

 

От левскар до левскар разликата е огромна. От цесекар до цесекар – също. Има такива, които са родолюбци. И когато български отбор играе в евротурнирите, те са с него. Заключват в гардероба епитетите “говедо” и “чорбар” и хукват на стадиона. Съществуват и други, които никога няма да подкрепят “Левски” или ЦСКА в Европа. И те не са никак малко, повярвайте. Но забележете – те НЯМА ДА ГО ПОКАЖАТ на стадиона. Спомням си мачовете на “Левски” и ЦСКА с Ливърпул през 2004 и 2005 година. Мои приятели, фенове на английския тим, отидоха на мача, за да стискат палци за англичаните. Някои даже седнаха в британската агитка. Но не демонстрираха чувствата си. Сториха го тихо, незабележимо, без да се натрапват. Камо ли да предизвикват публиката и да ругаят.

Това е приемливо... Може да бъде приемливо, защото те не прекрачват границата и не отъпкват нормите.

 

Но когато явно и безскрупулно българи крещят на българи “Турци сте!” в европейски мач с уникален заряд, става страшно, става опасно, става гадно, става гнусно. Тръпки те побиват. Не, не те побиват, направо те убиват. Правилата са прекрачени, ценностната система е стъпкана, премазана и унищожена, а онова неописуемо чувство – то просто е изкоренено. Няма го!

 

Още повече, че снощи на терена не бе нито “Левски”, нито ЦСКА. На терена беше Лудогорец. Тим, тръгнал от нищото и изпреварил със скоростта на светлината всичките ни евробойци. Тим, който разбуди у нас онова прекрасно усещане, което не бяхме изпитвали от години. Тим, в който няма насята омраза като познатата ни до втръсване между вечните “сини” и “червени” съперници.

 

Ала онези не разбират това, защото нямат души. Нямат сърца, български сърца. Нямат българско самосъзнание, което да ги спре да вършат простотии навръх 3 март. Макар че, те всъщност знаят ли какво е 3 март...

 

Повярвайте, картината щеше да бъде същата, ако срещу разградчани бе застанал отбор, чиито фенове са побратимени със Сектор “Г”. И заглавието на материала щеше да е малко по-различно...

 

Лошото е, че когато си зададем въпроса: Това българи ли бяха, говеда ли или прасета?”, вместо адекватен отговор получаваме... псувни.

 

Нека за финал си спомним какво направиха феновете на “Ботев” (Пд) преди мача с Лудогорец миналата неделя. Станаха на крака и започнаха да ръкопляскат на съперника, на шампионите. Тогава пак тръпки ни побиха. Но не ни убиха. Видяхме какво значи да надмогнеш запалянковщината в себе си, да покажеш, че си мъж, да покажеш, че си българин. И когато ръкопляскаш на другия, да си печелиш най-силните аплодисменти. Прекрасно, нали?

 

Сега ще чакаме Валенсия. Ще чакаме стадионът отново да е пълен, но без онези. Ще чакаме и ще се надяваме. Още по-прекрасно, нали?