След повече от 750 мача в края на миналата седмица Андреа Пирло изигра последната си официална среща на зеления терен. Той беше един от най-добрите футболисти на нашето време и вероятно един от най-страхотните, които някога сме виждали. Точно заради това той ще липсва като никой друг. Пирло беше гений, виртуоз, легенда и някак си нещо друго. Италианецът, който години наред е считан за най-добрият полузащитник в света, сложи окончателно край на кариерата си след три сезона в американския Ню Йорк Сити.

Лекотата на осъзнаването
„Луд ли си, Андреа?”, питат го съотборниците му, след като той е пратил топката в средата на вратата при изпълнението на дузпите срещу Англия на 1/4-финалите на Евро 2012 в Полша и Украйна. Какво е неговото обяснение? Не звучи налудничаво, а логично и невероятно страхотно същевременно: Това, че шутирах топката в центъра, си има проста причина. В последния момент осъзнах, че това е най-сигурната възможност да пратя топката в мрежата”.

Три години, след като Антонин Паненка за първи път е изпълнил такава дузпа и е пратил топката в мрежата, Андреа Пирло се ражда на бял свят през 1979 година в италианското градче Флеро. Той е най-популярният човек от градчето с 9000 жители в провинция Бреша в Ломбардия и всички се радват, когато се прибере у дома. Защото има много добри футболисти и също някои играчи от световна класа, но има твърде малко като Андреа Пирло. Футболист, които дава на играта определен гланц, не непременно с впечатляващите акции, а просто с начина, по който я води. Пирло беше истински „Маестро”. Той беше не само шампион, а много повече от архитект, както е наричан от съотборниците си, нещо като създател на играта. Треньорската легенда Марчело Липи го нарича „Тихия лидер”, а други просто „Мозъка”. Дългата коса и брадата го караха винаги да изглежда с 10 години по-стар.

Топката го търси него
Пирло никога не е търсил топката, а тя него и го намираше – винаги. Самият той намираше пространства, които никой друг не виждаше, но изведнъж се появяваха там на терена. В тези пространства той даваше подавания с перфектна прецизност, както много малко други футболисти могат да го направят. Идеята със сигурност е в главите на много други добри футболисти, но изпълнението, пасът в точния момент с точно тази сила се удава на много малко от тях. Ако той случайно не дадеше някой пас мечта или подаване преди подаването, което да доведе до успех, Пирло естествено сам вкарваше головете. Но не какви да е, не, разбира се, той вкарваше тези попадения, които оставят поне един човек да седи 10 минути с отворена уста. От 30, 35 метра разстояние, напълно неочаквано Пирло пращаше топката в десния горен ъгъл – винаги и отново.

Самото спокойствие
Неговата игра, неговите пасове, неговите изпълнения на фаул, неговите дузпи. Всичко винаги е било толкова лекомислено, спокойно и просто, но въпреки това перфектно. Сякаш той не тичаше като останалите на терена, а се движеше тежко. В повечето случаи ни оставяше с отворена уста и мислите: „Той не направи това сега”.

С Милан и Ювентус халфът спечели общо шест титли в Италия и два пъти купата на страната. През 2003 и 2007 година триумфира и в Шампионската лига с Милан, а през 2006 година със световната титла в Германия – най-голямото постижение в неговата кариера. Той спечели най-значимата титла, за която всеки футболист мечтае. Пирло стана световен шампион със „скуадра адзура”.

Една година по-рано, след загубата на финала в Шампионската лига срещу Ливърпул с екипа на Милан Пирло дори обмисля да спре с футбола. „След този мач всичко загуби смисъл да продължавам”, казва тогава италианецът. Той не се отказва и има съществен принос за отпадането на Германия от домашния Мондиал през 2006 година и на Евро 2012 в Полша и Украйна. Пирло печели още трофеи и е самото спокойствие на терена и извън него. Халфът е като абсолютната тиха икона на футболния свят с шикозните костюми и огледалните си слънчеви очила. „Неговото сърце бие с 35 удара в минута”, каза преди години бившият италиански национал Джанлука Виали.

Ето, че се стигна и до там на 38 години великият Маестро да сложи край на своята кариера. „Не само моето приключение в Ню Йорк приключва, но и моето пътуване като футболист”, каза Пирло на раздяла.

Да, това беше, едно приключение и едно пътуване, а ние можем да кажем само „grazie”, че като фенове можахме да бъдем част от него. Един архитект като Пирло италианската халфова линия и целият футболен свят вероятно няма да намери никога повече. Как ще продължи сега? Не се знае, но е сигурно едно: No Pirlo? No Party.

По материали на Шейен КРИЙГЕР, 11Freunde и Франк ВАН ДЕР ВЕЛДЕН, Sportschau
Превод от немски: Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ