Преди известно време чух прекрасното определение за баскетбола в България. Управляващите играта у нас били като изгладнели мишки, които цял живот лапат от една паница. Сега, когато паницата е почти празна, започват да се нахвърлят един срещу друг и се самоизяждат.
В последно време всички са станали толкова обидчиви и чувствителни, че са като госпожици. Кажеш им истината, а те скачат до небето, а не гледат какво допринасят за развитието на баскетбола. Вечната война между враждуващите лагери продължава и до днес, сигурно ще продължи още години. Хванаха се за гушите - защо Георги Младенов? Защо той трябва да е национален треньор, а не чужденец? Защото ще успее. Убеден съм. Нито съм приятел с Жоро, нито завися от работата му, но го помня като състезател. Помня онези типични жестове, когато тръгнеше да атакува, помня как винаги поемаше отговорността и обичаше да печели. Той е такъв, никога не се е крил и затова може би винаги е бил неудобен. Искаха да го пенсионират рано-рано, а той доказа, че може да играе дори и на 40.

Сега не го искаха и като треньор, бутаха го в ъгъла. Не ставал, отсякоха част от разбирачите на баскетбола в България. Как, бе господа, как, решихте, че не става, когато Жоро превърна Спартак Евроинс МВР в приличен отбор, заемайки четвърто и пето място в първенството. После спечели сребърните медали с Балкан след години чакане на успехи в Ботевград. След това Младенов показа, че е голям, остана в Балкан и в "Б" група, когато тимът нямаше пари за участие в елита. И цял сезон успяваше да мотивира играчите да излизат срещу меко казано слаби противници. Направи го и не допусна нито една загуба, а няколко дни преди края на сезона, след като стана първи с Балкан, отиде и стана шампион с Лукойл Академик. Спечели две първи места в рамките на няколко дни! И после започнаха да го залъгват с треньорски постове на юноши, младежи и тем подобни.

Не че е унижение да работиш с деца, но на въртележката мъжки национален отбор по това време се редуваха едни и същи треньори, за други нямаше място или просто бяха нежелани. Като Жоро Младенов. В последните дни разделението в баскетбола пак е факт. Едните са "за" №12, другите абсолютно ехидно се подсмихват и му пожелават успех, криейки се зад ъгъла и чакайки първия му провал. Моля, поне не му пречете, ако няма да му помогнете. Тогава той ще успее. И бъдете сигурни, няма да допусне да бъде псуван по време на мач, защото това е Георги Младенов.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ