Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙM 2!

Капитанът Владимир Николов окончателно приключи кариерата си в националния отбор по волейбол. Роденият на 3 октомври 1977 година изигра последния си двубой, а България завърши на 4-о място на олимпийския турнир в Лондон. В малкия финал нашите загубиха от Италия с 1:3 гейма.

“Уви, тъжен край. На мен ми е тъжно. Това беше последният ми мач с националната фланелка. Горещо се надявах, молех се, работих, да свършим по друг начин. Нямам думи, просто...Младите трябва да знаят, че трябва да вярват в чудеса, че такива чудеса се случват. Ние бяхме на прага да направим чудо. Този отбор тепърва ще израства, ще играе още по-добре. От тук нататък мога да им пожелая успех. Аз напускам националния отбор с чувството, че един важен период в моя живот приключва. 15 години, през които защитавах националната фланелка. На следващата Олимпиада в Рио ще бъда на 39 години. Не че ни ми се играе, а няма да мога. Съвсем логично е Цецо Соколов да поеме моя пост, а някое младо момче да се конкурира с него. За да може България да продължи да има силни диагонали. През 2009 година Цецо влизаше от дъжд на вятър, след това заигра повече през 2010-а. Тази година игра много силно, аз само му помагах. От тук нататък моето оставяне в националния отбор не е правилно. Спирам развитието на някой играч, а и ако остана, едва ли ще се приеме добре”, коментира Владимир Николов.

“Смятам, че играхме много добре на целия турнир. Единственото, с което не успяхме да се справим, беше началният удар на Италия. В първия мач в групите държахме сервиса им под контрол. Днес разликата е категорично в тяхна полза 11 срещу 1 за нас. Трябва да поздравим италианците. Не успяхме да се справим със Савани. Цялостната оценка не може да бъде по-различна от отлична. Играхме и се раздавахме в абсолютно всички мачове. България има отбор, който се бори с най-големите държави в спорта. Доволни сме от свършеното”, завърши Владимир Николов./БЛИЦ

Кариерата на Владимир Николов
“Левски Сиконко” (1995-2002)
Ердемирспор-Турция(2002-2003)
Тур (Тур) (2003-2006)
Торе Ероуз (2006-2007)
Итас Диатек (Тренто) (2007)/(2008)
Бре Банка Ланути (Кунео)(2008)/(2011)
Копра Морфо (Пиаченца) (2011)/(2012)
Галатасарай (Истанбул) (2012) и досега.

УСПЕХИ
5 пъти шампион на България (1997, 1999, 2000, 2001, 2002)
2 пъти носител на купата на България (2000 и 2001)
шампион на Франция – 2004
Носител на купата на Франция (2005, 2006)
Носител на Суперкупата на Франция - 2005
Златен медалист от Шампионска лига - 2005
Шампион на Италия 2008 г. с Тренто
Носител на купата на CEV - 2010 г.
Шампион на Италия – 2010 г. с Бре Банка Ланнути Кунео
Суперкупа на Италия – 2010 г., с Бре Банка Ланути Кунео

С националния отбор:
Избран за капитан на националния отбор през 2009 година
Участва на две Олимпиади – Пекин 2008, Лондон 2012
Бронзов медалист от Световното първенство в Япония 2006 г.
Бронзов медалист от Световната купа в Япония 2007 г.
Бронзов медалист от Европейско първенство в Турция 2009 г.