Хърватия продължава да мечтае на световното първенство по футбол в Русия. На четвъртфиналите тимът ще играе срещу домакина Русия, след като на осминафиналите отстрани Дания след дузпи. Вратарят на хърватите Даниел Субашич се превърна в новия герой на нацията. След мача той заплака, а под екипа си имаше друга фланелка...
Ето така започва историята...
Едно нещо трябва да знаете за Задар. Нашите суперегои плачат само в извънредни ситуации. Трябва да се случи нещо много лошо, като например - да получиш удар от вечния враг Цибона или да видиш как любимият ти Задар печели шампионската титла по баскетбол с Петър Попович през 1986 година. Или пък да видиш как вратарят Субашич спасява дузпи на световното първенство в Русия.
Е, тогава може да плачеш колкото си искаш, братко. Тогава дай воля на емоциите си.
Всички наши герои са учени от деца да бъдат силни. Да побеждават за отбора си, за родината си. Така е и с Даниел Субашич. Тези хора – които са родени в Задар, са отрудени. Те работят като електричари, шофьори на автобуси или в местната хлебопекарна. Те са обикновени хора, които възпитават герои. Такива като Субашич. Всички в Задар са изключително гостоприемни. Честни и истински. Знаете ли какво ще ви се случи, ако отидете на гости в семейството на английския герой – вратаря Пикфорд? Ще ви посрещнат с думите: „Добре дошли, влезте, какво ще пиете?...“
В дома на Субашич в едно село, близо до Задар, не е съвсем така. Майка му Божа пристъпва нервно от стая в стая и казва: „Не мога да гледам, докато Даниел играе за Хърватия. Само ходя в къщата и не мога да седна пред телевизора.“ Както ви казахме по-рано – тези хора, имат работа. Ако нямат, измислят само и само да правят нещо. Те са емоционални и понякога суеверни. И плачат...
И имат един съвет към децата си: „Дори и да станеш обущар, бъди най-добрият обущар в града.“ Тези думи остават завинаги като наследство за хората в Задар. Тези хора работят дори и да падат бомби. А те много добре знаят, когато падат бомби какъв е животът.
Така беше по време на онази гнусна война, когато Даниел Субашич вече е роден и дори гони топката по улиците на Задар близо до стадиона – на бетонни площадки, на които прохожда и един от любимците на Задар и Хърватия – Дадо Пършо. Условията за футбол са кошмарни, какъвто е и животът по време на войната. Сега, повече от 20 години по-късно, онова зловещо място не се е променило. А то отне най-добрия приятел на Субашич.
Случи се на 29 март 2008 година. Местният Задар играеше с Цибалия мач от първенството на Хърватия. Даниел Субашич и най-добрият му приятел – Хръвойе Чустич, са на терена. След спор за топката с противник, Хръвойе се удря в бетонна стена, която е на три метра от страничната линия на терена. Получава жестоки наранявания на главата. Веднага е откаран в местната болница, където претърпява операция. Няколко дни е в кома, но на 2 април инфекция причинява повишение на телесната му температура. В ранния следобед на 3 април Хръвойе напуска този свят.
След мача между Хърватия и Дания чуждестранен журналист зададе въпрос на Даниел Субашич, на кого е фланелката под екипа му. Той не знаеше за Чустич и за бетонната стена.
Хърватите обаче знаеха. Субашич се опита да отговори, но не успя. Думите останаха, а сълзите се стичаха по лицето му. Едно 33-годишно дете от Задар заплака пред целия свят.
Топката летеше към него, а стената беше там, където не трябваше да бъде. Само на три метра от терена. Секунди преди фаталния сблъсък Хръвойе каза на Субашич: „Хайде, подай една топка и на мен...“
Новият герой на Хърватия наведе глава и се разплака още по-силно. Супергероят на народа плачеше заради проклетата стена, която беше там, а не трябваше да бъде... Заради стената, която уби най-добрия му приятел!
Години по-късно Дадо Пършо от Задар разказва: „Срам ме е, когато видя деца в Задар да тренират на същите места, на които аз преди 30 години. Задар е дал половината национален отбор на Хърватия, а ние не направихме нищо...“
Какво стана със стената-убиец ли?! Всъщност, нищо! Изместена е с един метър и е облицовата със стиропор. А случаят „Чустич“ е забравен. Едно момче искаше да играе с топката и просто си свърши работата на терена... Но остана само на 24 години. Сега неговият приятел и нов герой на Хърватия – Даниел Субашич, плаче. И си спомня за прекараните мигове с Хръвойе...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
