Бронзовата олимпийска медалистка с ансамбъла от Рио де Жанейро 2016 Християна Тодорова публикува любопитна история с Боряна Калейн, която снощи донесе радост на България, спечелвайки сребро от Игрите в Париж. 

Възпитаничката на Марияна Памукова записа второ участие на Олимпиада след Токио 2020, където завърши пета. Калейн донесе втори медал за България в историята в индивидуална надпревара при жените след среброто на Адриана Дунавска от Сеул 1988.

Емоционалният пост на Християна Тодорова с историята на Бубето бързо започна да набира популярност във "Фейсбук" и вече има близо 500 споделяния.

Бившата гимнастичка разказва как преди години Калейн й споделя, че среброто повече й харесва от златото... 

ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ:  

"Няма да пиша факти, нито ще правя анализи. Това, което ще прочетете е един разказ за малката Боряна Калейн с дългите мигли, като пеперуди и с големите мечти. 

Годината е 2015. Мястото е Корбей-Есон, Франция. 
Ансамбълът бяхме поканени на продукция там, а индивидуалното имаха състезание. Бяхме ние, индивидуално жени и индивидуално девойки. 

Седя в автобуса, готова с кок и грим и чакам да тръгнем за залата. Мястото до мен е свободно. Идват девойките, качват се в автобуса и изведнъж някой сяда до мен. Обръщам се и първото нещо, което видях, бяха едни мигли.. дълги мигли, като пеперуди. А зад тях едни големи очи, които не спират да ме гледат - Боряна Калейн. Тогава тя беше на 14 години.

“Страшно ли е да играеш на Олимпиада?”, ме попита тя за “добро утро”. 

“Не, не е страшно, различно е. Защо? Теб страх ли те е да играеш на състезание?“ 

Боряна ми отговори - “не ме е страх, аз обичам да се състезавам”. 

Вече познавах Боряна, като гимнастичка, цял сезон пътувахме по състезания заедно, но никога до онзи момент не бях говорила с нея. 

“Ти и затова си толкова добра, защото си смела. За какво мечтаеш?“ попитах я аз.

А тя без да се замисля, продължавайки да ме гледа с тези големи очи, ми отговори - “Мечтая да стана като теб - европейска и световна шампионка и да имам медал от Олимпиада”.

“Но Бубе, аз нямам медал от Олимпиада, не е и все още” 
Имахме 1 година още до игрите в Рио. Зачудих се, дали Боряна нещо не се е объркала, но тя само каза : “Ще имаш..и аз ще имам и ти ще имаш”

Какво странно и интересно дете... стана ми много мило, усмихнах й се.

“Какъв цвят искаш да ти бъде медала от Олимпиада?“ 
Тя се замисли за секунда и каза - “Разбира се, че златен, но да ти кажа честно, сребърните медали са най-красиви и са по-красиви от златните, не може ли някак хем да е златен, хем да го боядисат със сребърен цвят?”

Аз се засмях и й казах “разбира се, че може… ти си странна, Бубе”, а тя ми отговори “и ти си странна… може ли да остана да седя тук?”

“Може” 
Боряна Калейн 9 години по-късно, ти прекрасно момиче, с големи очи и най-дългите мигли на света, взе това, което си беше нарисувала в главата. 
ЗЛАТЕН МЕДАЛ СЪС СРЕБЪРЕН ЦВЯТ ! 
Какво нещо е живота и колко е силна детската мечта и вяра в чудесата 
Благодаря ти за всичко ! 
Марияна Памукова - Поклон ! Каквото и да кажа, ще е малко 
Бранимира Маркова и Илиана Раева - БЛАГОДАРЯ !