Бившият нападател на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов си спомни за неизпълнено обещание на легендарния мениджър сър Алекс Фъргюсън преди трансфера му от Тотнъм, както и за един от най-великите мачове в цялата си кариера. Той е с екипа на „червените дяволи“ преди десет години, когато реализира хеттрик във вратата на Ливърпул. Това се случва на 19 септември 2010 година, когато Юнайтед печели с 3:2 на "Олд Трафорд" с трите гола на българина.

„Когато растях в България, изобщо не знаех за съперничеството на Юнайтед и Ливърпул. Когато заминах за Германия, бях фокусиран единствено върху развитието си като играч на Байер (Леверкузен). Когато отидох в Тотнъм бях съсредоточен върху съперничеството им с Арсенал, но трябва да призная, че тогава вече имах наблюдения и върху мачовете между Юнайтед и Ливърпул”, споделя Бербатов пред официалния сайт на „червените дяволи”.

„Усещате напрежението, подготовката за мача, вестниците, които публикуват различни неща за различни играчи, научавате за историята на този мач и тогава си давате сметка: „Добре, това е сериозен мач”. Мислите няколко минути за този мач и след това се вглъбявате в себе си, мислите за собствения си клуб и собствената си ситуация. Знаете обаче, че предстои нещо голямо. Когато станеш част от Юнайтед, просто нямаш избор. Трябва да мислиш за този мач и за това съперничество. Ливърпул бе отборът, който се опитвахме да задминем по титли. Те имаха 18, ние 17”, продължава Бербатов.

„Сър Алекс бе с мен, когато финализирахме трансфера от Тотнъм, който се случи в последната секунда. Тревожейки се, че той стана толкова късно, сър Алекс ми каза: „Берба, знам, че всичко това е стресиращо, но когато всичко свърши ти обещавам една седмица почивка, за да се събереш". Това наистина сработи. Добре, така става. Веднага щом подписах обаче той заяви: "Окей, приготвяй се. Следващият мач е с Ливърпул". Аз си помислих: "Къде ми е почивката от една седмица?!" Всичко обаче беше наред. В деня на двубоя стъпих на терена за първи пъти това беше нещо различно. Бил съм на "Анфийлд" и с "шпорите", но този път беше напълно различно. Беше различен мач. Сега можеш да почувстваш тълпата. Сега теренът е станал още по-малък. Затрупан си със зрители. Когато станеш част от тази среща, в първите две-три секунди си мислиш: "Чакай малко, какво става тук?" Но такова е положението. Подписал си с Манчестър Юнайтед, няма място за паника или страх. Просто се опитай да правиш това, което можеш най-добре, и играй футбол. След две минути имах перфектния старт. Направих добра асистенция за Карлос Тевес, който отбеляза за 1:0. Когато започнете така, си мислите: "Ще имаме добър ден днес." В крайна сметка нещата не се получиха така, както искахме. Този ден няколко грешки от наша страна доведоха до загуба. По-късно през сезона, когато отново играхме с Ливърпул, загубихме с 1:4 на "Олд Трафорд", спомни си още българинът.

"Когато загубите не само срещу Ливърпул, но и срещу когото и допуснете четири гола на "Олд Трафорд", трябва да се чудите какво се е случило. Фернандо Торес беше под пара за Ливърпул по това време. Разбирането му с Джерард беше чудесно за тях, но беше лош ден за нас. Загубихме битката, но спечелихме войната, защото станахме шампиони. Оказа се, че съм си пазил головете! В началото на сезон 2010/11 те дойдоха на "Олд Трафорд". Знаех, че това ще бъде хубав ден. През целия сезон имах добро предчувствие.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

През целия мач имах пълна увереност в себе си. Също така бях сигурен, че ще спечелим двубоя. Първият гол, честно казано, беше толкова прост. Казвал съм много пъти, че нападателите не обичат да защитават. Не обичаме да пазим. Кой ме пазеше? Фернандо Торес. И двамата сме нападатели. Мразех да се връщам назад, за да пазя при корнери, особено ако трябваше да го правя срещу някой голям бранител, който щеше да скочи за топката и да те унищожи. Бях късметлия в случая, защото знаех, че Торес е като мен и знаех, че не обича да пази при корнери или други статични положения. Позицията му спрямо мен беше погрешна, така че той ме улесни при отбелязването на гола. Ако го гледате отново, аз всъщност нищо не направих освен, че се позиционирах. Гигси прати топката там, където бях. Аз просто останах на място, топката кацна на главата ми и единствената ми работа беше да я насоча в ъгъла на вратата. Това беше. Едно на нула. Хосе Рейна е топ вратар. Все още е силен. Като нападател за теб означава много да вкараш на топ вратари като Едвин ван дер Саар, Джанлуиджи Буфон и Мануел Нойер. Това ти носи гордост.

Хората постоянно ме питат за втория гол. На практика това беше моментна ситуация, в която просто трябва да реагираш. За мен това как реагираш в тези няколко секунди показва на света как виждаш футбола. Когато Луиш Нани центрира, Уейн Рууни беше пред мен и видях как посяга към топката. "Уаза! Уаза, остави я!" Честно казано, не мислех, че ще го стори, така че бях изненадан. От сега нататък, в този период от секунда-две, е моментът, в който трябва да мислиш бързо. Ако футболът ми се основаваше на скучен и сигурен начин на игра, щях да се опитам да спра топката и да се опитам да потърся някого с лице към вратата, за да стреля той. Но тъй като моят футбол е базиран на по-необичаен стил на игра, винаги търсещ красивия ѝ аспект и опитващ да прави неща, които хората ще копират вкъщи, ето защо си мисля, че тялото ми и движенията ми бяха там тогава. Щом се позиционирах така, може да звучи малко като научна фантастика, това ти помага, когато си в подобни ситуации, защото дори и да не го разбираш, тялото ти реагира вместо теб. Тялото ти прави движенията, тъй като те са там, тъй като си правил задни движения и преди, тъй като си правил трикове като този и преди. Ето защо за мен беше възможно да я спра с бедрото ми и след това да пристъпя към задната ножица. Така виждам футбола. Живея за моменти като този. Разбира се, когато това завърши с гол, перфектна десетка. Може би ако го направя отново в друг момент, ще отиде в трибуните, но тогава всичко беше перфектно. Контролът върху топката, задната ножица, след това отбиването на топката в гредата, за да отиде във вратата за по-драматичен ефект... Мисля, че това е отговорът: просто виждах футбола по-различен начин. Не по общоприетия. Трябва обаче накрая да дава резултат, иначе е само перчене. Понякога можеш да го направиш при 5:0 или 6:0, но ако не е така, не виждам смисъл в това.

Всичко вървеше чудесно и тогава изведнъж Ливърпул от нищото ни вкара два гола след статични положения и направи резултата 2:2. За една секунда,тъй като си човек, се чудиш дали не сме загазили. Тогава обаче просто прогонваш тези мисли възможно най-бързо и се концентрираш върху реализирането на следващия гол. Когато отново изриташ топката от центъра, времето за негативни мисли е отминало. Фокусираш се върху отбелязването на следващото попадение. Когато си Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд", разбира се, че ще подлагаш отборите на натиск. Винаги бележехме голове в последната минута. Това е е във въздуха. Виждаш, че нещо се приближава, помирисваш, че нещо се приближава. А аз бях толкова самоуверен този ден. Бях убеден, че ако имам още една възможност, ще се разпиша. Когато Шейси прати топката в наказателното поле, като нападател трябва да наблюдаваш и да се движиш за място в полето. Въпреки че там имаше много, много играчи при тази ситуация, ако знаеш къде да застанеш, къде ще има пространство, как да се позиционираш... понякога топката ще дойде за теб. Такъв беше случаят в този момент.

Когато бях млад нападател, много хора ми казаха, че тази една секунда във футбола може да бъде много важна. Ако скочиш една секунда преди него, всичко е приключило, ти печелиш. Шейси центрира топката, синхронизирах скока си една секунда преди Джейми Карагър, беше толкова лесно за мен да стигна до топката, да направя удара с глава и да вкарам гола. Game over. Ние печелим. След това всичко е размито. Тичаш слепешката. Нищо не виждаш освен цветове. Нека ви кажа, това усещане е ш***** невероятно. Ден или два по-късно разбрах, че това е първият хеттрик на Юнайтед срещу Ливърпул от 65 години или нещо подобно. Не го знаех преди това. Кара ме да се усмихвам, защото го прави още по-специално. Хеттрик, на "Олд Трафорд", срещу Ливърпул, за победата в мача. Перфектно", завършва Бербатов разказа си.