Купата на конфедерациите по принцип е подценявана и осмивана от доста специалисти. Въпреки това стечението на обстоятелствата и страстта на германските национали към футбола направиха турнира специален поне за страната си.
Имаше един момент като на „Маракана” от 13 юли 2014 година. Както тогава Лионел Меси в добавеното време на продълженията, така и този път Алексис Санчес секунди преди края изпълни пряк свободен удар от добра позиция. На всеки на стадиона, преди всичко на въодушевените чилийски фенове беше ясно, че това ще е последният шанс за южноамериканците. И както Меси преди почти три години, така и Санчес нямаше късмет с удара си. Няколко мига по-късно съдията Милорад Мазич даде последния сигнал във финала на Купата на конфедерациите през 2017 година. Германия спечели с 1:0 срещу Чили и взе трофея, който липсваше във витрината на Бундестима. Вместо в Рио де Жанейро, този път чувствата за щастие и късмет намериха своя дом в Санкт Петербург.
Естествено, че нещата не може да се сравняват с онези след триумфа на световното първенство. В крайна сметка това бе само едно мини световно първенство, което често е описвано само като един досаден турнир. Един турнирен успех, който може само да се вземе под внимание и в случая с удоволствие от германците. Много по-значимо би било, ако следващото лято се защити световната титла от 2014 година. И все пак еуфорията не е забранена във футболна Германия. Да, тя дори би трябвало да е и изразително желана.
Респект само към това, което Бундестимът постигна в последните две седмици. Тони Кроос, Месут Йозил, Томас Мюлер, Сами Кедира, Матс Хумелс, Жером Боатенг – листата на звездите, които отдавна си почиват, е дълга. Тези, които ги заместиха, не допуснаха загуба в петте мача от Купата на конфедерациите. Победа срещу Австралия (3:2), равенството срещу Чили (1:1), победа срещу Камерун (3:1), победа срещу Мексико (4:1) на полуфинала и победа срещу Чили (1:0) на финала. Особено успехите на полуфинала и финала трябва да бъдат оценени високо. Срещу мексиканците и чилийците, които участваха с най-добрите си състави. От страни, в които турнирът явно е спечелил по-голямо внимание и е по-значим, отколкото в Германия.
„Всяка титла е особена, но стечението на обстоятелствата я направи тази наистина особена”, сподели след финала капитанът на Бундестима Юлиан Дракслер от ПСЖ. „Видя се как се радваме и колко много значи тя за нас”, допълни пък Йошуа Кимих от Байерн.
При това германският национален тим, това трябва да бъде констатирано със сигурност, се нуждаеше и от късмет. Срещу Мексико и преди всичко във финала. След 13 минути чилийците водеха с 5:0 при точните удари. Видал, Санчес и компания атакуваха немския тим много рано и провокираха грешки в изграждането на атаките. Момчетата на Льов имаха щастието да не изостават в резултата, както бе в мача срещу Чили от груповата фаза. Вместо това те изведнъж поведоха, тъй като Германия удари Чили с неговото собствено оръжие. Тимо Вернер и Ларс Щиндъл пресираха Марсело Диас в противниковото наказателно поле, а бившият футболист на Хамбургер загуби топката. Вернер подаде към Щиндъл и Германия поведе!
Германският отбор стискаше зъби дотогава, изпълняваше поставените от Льов задачи въпреки чилийската преса, показа зрялост и възможности. Съперникът продължи да атакува опасно и в края на полувремето можеше да изравни, при това не незаслужено.
Такъв един финал има нещо магическо”, подчерта Йоги Льов. Дори той знае, че Германия имаше голям късмет и при това срещу един от най-добрите отбори в света – Чили, който спечели две поредни издания на Копа Америка и стана шампион на Южна Америка. Срещу този отбор Бундестимът без никакви колебания не загуби, въпреки че преди турнира не бе обигран и това се видя в мача срещу Австралия (3:2) въпреки добрите комбинации. Съставът на Льов обаче предложи агресивни атаки и добри перспективи за бъдещето на германския национален тим.
Юлиан Дракслер, който бе избран за най-добър футболист на турнира, израсна в ролята на капитан и продължи да се развива. Тимо Вернер стана топ реализатор на надпреварата и показа, че евентуално е дълго очакваното решение за централен нападател. Себастиан Руди игра учудващо стабилно, Леон Горетцка също привлече внимание с изявите си, а Йошуа Кимих потвърди, че може да замести Филип Лам отдясно на защитата.
В заключение кратко и ясно: Купата на конфедерациите се отрази добре на германския футбол. Той доказа, че недостатъците може да бъдат изгладени и че с тези играчи отборът може да бъде смислено допълнен, за да стане още по-силен. „Всеки играч, който бе тук, при всички случаи има по-добри позиции, отколкото е имал преди турнира. Ще се възползваме от това”, сподели Льов, хвалейки играчите, които преди турнира бяха със статут на резерви.
А най-красивото е, че въпреки че бе само Купата на конфедерациите, чийто трофей Дракслер вдигна високо като първи от тима, еуфорията изглеждаше толкова истинска, толкова първична. И така трябва да бъде. Еуфорията не е забранена!
По материал на Оливер Майвурм, Goal.com
Превод от немски, Георги Георгиев/БЛИЦ СПОРТ
КУПАТА НА КОНФЕДЕРАЦИИТЕ - ПРОГРАМА, РЕЗУЛТАТИ И КЛАСИРАНЕ - ТУК!!!
