Тъй като националният отбор играе с Армения, в рубриката ни БЛИЦ АРХИВ ще припомним на нашите читатели за Рамсик Григорян. Помните ли го?
През 1994 година арменецът е привлечен в ЦСКА от Арарат (Ереван). Двата тима се изправят един срещу друг на 9 и 23 август в предварителен кръг от турнира за Купата на УЕФА. В София “червените” печелят с 3:0, а след две седмици ответният мач завършва 0:0. Най-добър на терена обаче е Григорян, който може да играе успешно и зад нападателя, и по крилото.
Арменецът е здрав като бик, набит, но много техничен. И прави разногледи “червените” защитници. Веднага след мача в София изпълнителният директор на ЦСКА Емил Данчев и треньорът Божил Колев обсъждат играта на Рамсик. Двамата са впечатлени от качествата му, а когато питат и самите футболисти, те с ръка на сърцето си признават: “Много я пипа тоя топката, много. Направо ни развинти!”.
Разговорите за привличането на Григорян стартират веднага. Още в навечерието на реванша в Ереван ЦСКА праща факс, питайки за цената. А при пристигането на тима в арменската столица започват същинските преговори. Те обаче удрят на камък, тъй като босовете на Арарат искат луди пари. До сделка в крайна сметка се стига, но чак през октомври.
Григорян дебютира за “червените” направо от самолета. Арменецът пристига от Ереван в София, а оттам директно е пратен на лагера в Благоевград, където на другия ден ЦСКА гостува на Пирин. Още в дебютния си мач техничарят забива два гола в рамките на две минути, помагайки за крайния успех с 3:0. Всички са предоволни и щастливи.
Но вместо да навлиза във форма, Григорян бавно и постепенно излиза от нея. За целия сезон той изиграва 14 мача и си остава с тези два гола.
Вместо да вкарва на терена, Рамсик се чуди как да се разпише в кревата. Хлътва по три волейболистки, една от които е Тони Зетова. Влюбен до уши, арменецът не тренира пълноценно, а за капак започва усилено да пълнее. Само за три-четири месеца качва 7 килограма. През пролетта на 1995 година, когато в ЦСКА се извършват серия от треньорски рокади, Григорян се прибира за два дни в родината си и не се връща в уречения час. Наставникът Христо Андонов-Пелето се вижда в чудо. Босовете – също.
В крайна сметка Рамсик се прибира в София, но е силно притеснен. Пред шефовете той признава, че дължи пари на свой познат, който бил част от арменската мафия. И понеже нямал възможност да върне цялата сума, го заплашили с отвличане. Григорян остава в ЦСКА до края на сезон 1994/95, след което си заминава.
“Беше страхотен футболист. Всичко му тръгна като по мед и масло, но после нещо с него се случи. Първо беше влюбен, после напълня, а накрая дойде и заплахата от Армения заради дългове”, спомнят си пред БЛИЦ бивши съотборници на Григорян.
Те и днес си спомнят как Рамсик висял в залата на “Четвърти километър”, за да гледа тренировките на волейболистките от ЦСКА. И как на няколко пъти му се случвало да закъснее за заниманията на футболния отбор. Веднъж Григорян се намърдал до вратата на съблекалнята, за да наднича през ключалката с надеждата да види как красавиците се преобличат. Но Тони Зетова била влязла най-много в сърцето му. След като разбрал, че тя изобщо и не си помисля за него, Рамсик съвсем се поболял.
